Решение № 8290 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3410/2013 г.

Решение № 8290 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3410/2013 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по две касационни жалби против решение № 505 от 24.01.2013 г. по адм. дело № 10062/2012 г. на административен съд - София град. С него е отменено уведомително писмо изх. № 02-010-6500/14248 от 21.07.2012 г. в частта му за удържана сума от 35453.91 лева и са присъдени разноски по делото. Първата е подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решението в неговата цялост. Правят се доводи за противоречие на решението с материалния закон и допуснати от съда нарушения на съществени съдопроизводствени правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Втората касационна жалба е подадена от Благовеста Любославова Коюнджийска чрез адвокат Диана Табутова и е насочена само в частта, в която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева. Възразява за необоснованост и противоречие с материалния закон. Благовеста Любославова Коюнджийска изразява становище за неоснователност на касационната жалба, подадена от насрещната страна и представя писмено доказателство. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Мотивира се с правилност на изводите на административния съд за липса на наложена санкция за предходен период, поради отмяна на уведомителното писмо от 2011 г. с влязло в сила съдебно решение. Приема, че новопредставеното уведомително писмо от 2013 г. не е влязло в сила и не може да бъде взето предвид. Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Жалбата на Благовеста Любославова Коюнджийска има характер на молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение в частта за разноските. Поради това е недопустима за разглеждане, като касационна жалба. Същата ще следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство се прекрати. Жалбата, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от Благовеста Любославова Коюнджийска против уведомително писмо изх. № 02-010-6500/14248 от 21.07.2012 г. на изпълнителния директор на държавен фонд "Земеделие" единствено в частта му, в която е посочена за удържана сума от 17945.39 лева по СЕПП и сума от 17508.52 лева по НР1 или общо 35453.91 лева, приспадната в резултат на санкции от други предходни периоди. Първото възражение е, че липсват мотиви към акта, поради което за страната не е ясно конкретното основание за удържаната сума. Второто възражение вече е по съществото на спора, а именно, че приспадната сума е в резултат на наложена санкция при подпомагането за кампания 2010 г., която е обжалвана и е предмет на съдебно производство. Третото възражение е за материална незаконосъобразност, доколкото следвало да се прилага редът за установяване на публични вземания и събирането им, уреден в ДОПК. От приложената в цялост административна преписка, съдът е установил, че с оспореното уведомително писмо на жалбоподателката е оторизирана обща субсидия за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г. в размер на 36556.71 лева. От тях 19048.19 лева са по СЕПП и 17508.52 лева по НР1. При извършване на плащанията обаче е удържана цялата сума по НР1 и 17945.39 лева по СЕПП. Посочено е, че удържаната сума отразява приспаднати суми от наложени санкции от предходни периоди, или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми. Във връзка с конкретния спор, административният орган е приложил уведомително писмо за кампания 2010 г., издадено на 2.10.2011 г. С него са наложени санкции за бъдещ период по СЕПП в размер на 19807.51 лева и по НР1 в размер на 15646.40 лева. В хода на образуваното съдебно производство, жалбоподателката е представила решение № 13757 от 2.11.2012 г. по адм. дело № 9356/2012 г. на Върховния административен съд. В него съдът е констатирал допуснато нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт да е мотивиран включително и в частта му за налагане на санкциите по двете мерки за бъдещ период. Касационното производство е приключило с отмяна на уведомителното писмо, касаещо подпомагането за кампания 2010 г. изцяло, в това число и в частта му за наложени санкции по двете мерки за бъдещ период. При тези данни по делото съдът е приел, че административният акт не съдържа мотиви в оспорената част, тъй като не е конкретизирано в резултат на кое от изброените основания, се извършва удържането и въз основа на какъв предходен акт, който да е влязъл в сила. На второ място с оглед процесуална икономия е разгледал спора и по същество, като е анализирал разпоредбата на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. за прихващане и на чл. 5б от Регламент № 885/2006 г. на Европейската комисия. Счел е, че следва да се приложи институтът на прихващането, уреден в чл. 103, ал. 1 от ЗЗД и е изследвал предвидените в него предпоставки. При това е съобразил, че наложената на земеделския производител санкция за бъдещ период за кампанията през 2010 г. е отменена, поради което не е ликвидна и изискуема. Това е дало основание на съда да счете, че липсват и материалноправните предпоставки за издаване на оспорената част на акта, водещи до неговата незаконосъобразност и да го отмени. В деня на постановяване на решението, ответната страна с писмена молба от 24.01.2013 г. е представила новоиздадено уведомително писмо № 01-6500/631 от 18.01.2013 г. за кампанията през 2010 г. след връщане на преписката от съда. С него са наложени санкции за бъдещ период по СЕПП - 19807.51 лева и по НР1 - 15646.40 лева - или общо 36453.91 лева. Страната е поискала отмяна на определението за даване ход по същество и приемане на това доказателство. Съдът с разпореждане от 25.01.213 г. е отказал да приеме писмените доказателства, като се е позовал на постановеното вече решение. Решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неправилни са изводите на съда за допуснато от административния орган нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви за удържане на сумата. В тази връзка в пояснението към Таблица № 2, като част от административния акт е посочено на първо място, че тя отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми. Мотивите са възприети от жалбоподателката, което се установява по категоричен начин от съдържанието на жалбата, инициирала първоинстанционното производство. В нея се оспорва наличието на наложена с влязъл в сила административен акт санкция за бъдещ период за предходната 2010 г. Ето защо не е застрашено или осуетено правото на жалбоподателката на защита. Още повече, че пълномощникът й в съдебното заседание на 17.01.2013 г. е заявил, че не оспорва произхода на удържаната сума. Поради това дори и да е допуснато нарушение на процесуалните правила, то не е от съществен характер, налагащ отмяна на административния акт на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Отделно от това, съдът е осуетил правото на ответната страна, дадено в чл. 170, ал. 1 от АПК да установи фактическите обстоятелства, послужили за издаване на акта. Това право е упражнено надлежно с писмена молба от 17.01.2013 г., съдържаща искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Задачата й е била да провери документацията при ответната страна и да изясни произхода на сумите, посочени, като удържани. Съдът е счел това обстоятелство за безспорно между страните и е оставил без уважение искането за експертиза. При извършване на това процесуално действие, обаче съдът не е съобразил съществуващата разлика между размера на наложената санкция за бъдещ период по НР1 за 2010 г., която е 15646.40 лева и размерът на удържаната сума по същата мярка, която възлиза на 17508.52 лева. Отделно от това, решаващият мотив на съда за отмяна на уведомителното писмо за удържане на сумата е отмененото по съдебен ред писмо за кампания 2010 г. в проведено касационно производство. По делото обаче е представено новоиздадено уведомително писмо за същия период и с налагане на санкции по СЕПП и НР1 за бъдещ период в същия размер. С оглед забраната по чл. 220 от АПК за фактически установявания, това доказателство, от значение за крайния изход на спора, следва да бъде преценено от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция е представена и жалба от 31.01.2013 г., подадена от Коюнджийска против новоиздаденото уведомително писмо, без да е ясно дали има образувано по нея съдебно производство. За пълно изясняване на фактическата обстановка, обжалваното решение ще следва да се отмени изцяло, в това число и в частта му за присъждане на разноските, имаща производен характер и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По тези съображения касационната жалба на Благовеста Любославова Коюнджийска, имаща характер на молба за изменение на решението на административния съд по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК не следва да се изпраща по компетентност на административния съд за разглеждане на самостоятелно основание. Направените разноски в касационното производство подлежат на разпределяне с оглед правилото на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение