Решение № 6 от 24.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2943/2011 г.

Решение № 6 от 24.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2943/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на осъдения К. А. Б. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 328/2011 г. на Благоевградския окръжен съд и отмяна или изменение на постановено по него решение. Правят се оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и за явна несправедливост на наказанието. Осъденият иска да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание, защитата на осъдения поддържа оплакванията и развива доводи в тяхна подкрепа. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно. Частният обвинител и граждански ищец В. И. не се явява и не взема отношение по искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с влезлия в сила съдебен акт и обсъди доводите на страните, установи следното: С присъда № 4662/15.06.2011 г. по нохд № 548/11 г. Благоевградският районен съд признал подсъдимия Б. за виновен в изнасилване на непълнолетната В. К. И. и на основание чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. Ал. 1, т. 2 и чл. 54 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода. Осъдил го да заплати на пострадалата обезщетение за неимуществени вреди в размер на пет хиляди лева. С решение № 303/28.10.2011 г. по внохд № 328/11 г. Благоевградският окръжен съд изменил присъдата в частта по наказанието, което намалил на лишаване от свобода за срок от три години. Определил първоначален общ режим на изтърпяването му, в затворническо заведение от открит тип. Потвърдил присъдата в останалата й част. Искането на осъдения е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения е мотивирано с довода, че съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 107 от НПК, не е обсъдил очната ставка между свидетелките Б. и К. И., не е приел недостоверност на показанията на последната и е извел извода за упражнено насилие в противоречие със заключението на медицинската експертиза, която не е констатирала наранявания по тялото на пострадалата, освен в половата област. Върховният касационен съд намира, че при постановяване на решението си, Благоевградският окръжен съд не е допуснал процесуални нарушения, още по-малко съществени такива. Видно е от мотивите на съдебния акт, че са обсъдени всички гласни доказателствени средства, в това число и очната ставка между сестрата на подсъдимия и майката на пострадалата. Съдът е мотивирал подробно виждането си за безспорна установеност на фактите по делото, като изводът за упражнените заплахи и насилие от подсъдимия към В. и последвалия полов акт без нейно съгласие е изведен на база подробните, непротиворечиви и убедителни показания на пострадалата, потвърдени косвено от показанията на нейните близки, на полицейските служители С. Д. и К. Т., от протокола за оглед на местопрестъплението, където е открито бельото й и не на последно място- от заключението на съдебно-медицинската експертиза, констатирала травматични увреждания в областта на влагалището, които сочат за насилствено осъществен полов акт. Съдът е отговорил обстойно на възражението на защитата за недостоверност на показанията на пострадалата, като го е отхвърлил с убедителни аргументи. Предлаганите от сестрата на подсъдимия пари на семейството на В., за да си оттегли тя оплакването в полицията, по-скоро потвърждава, отколкото да разколебава факта, че половият акт е осъществен против волята й, както правилно е посочил въззивният съд. Вътрешното съдийско убеждение е формирано при спазване на изискванията по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, а решението е изготвено по начин, съответстващ на разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК. Искането за връщане на делото за ново разглеждане е неоснователно. Неоснователно е възражението за нарушение на материалния закон. То е мотивирано с довода, че подсъдимият не е действал със съзнанието, че пострадалата е непълнолетна, поради което деянието следва да се преквалифицира по основния състав на чл. 152, ал. 1 от НК. Възражението вече е правено пред втората инстанция и е получило подробен отговор. Съдът е посочил, че подсъдимият и неговото семейство живее в близост до семейството на пострадалата, той познава нея и съпругът й, който също е непълнолетен, а и физическите й данни категорично говорят за възрастта й. Въз основа на тези обстоятелства е направил законосъобразния извод, че умисълът на осъдения обхваща и съставомерния признак на престъплението по чл. 152, ал. 2, т. 1 от НК. С оглед установените факти, които не подлежат на преоценка от касационния съд, липсват основания както за оправдаване на осъденото лице, така и за преквалификация на деянието. Върховният касационен съд намира, че не е налице явна несправедливост на наложеното наказание. То е индивидуализирано при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в рамките на минимума на предвиденото в закона. Не са налице основанията по чл. 55 от НК за определяне на по-ниска по размер наказателна санкция. Миналите три осъждания на Б., последното от които през 2009 г., са за престъпления от общ характер, а това обстоятелство изключва възможността за приложението на института на условното осъждане. Водим от горните съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение