Решение № 12485 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15806/2011 г.

Решение № 12485 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15806/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Делото е образувано по подадена касационна жалба от Георги Ставрев Николов от гр. София срещу решение № 4592 от 25.10.2011 г., постановено по адм. дело № 4722/2011 г. по описа на Административния съд - София-град, второ отделение, 38-и състав. В жалбата са развити съображения за допуснато нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба - областният управител на област София, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мнение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение Административният съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Георги Николов от гр. София срещу заповед № РД-22-008/31.03.2011 г., издадена от областния управител на област София. С последната е било отказано да се уважи искането на Николов да бъде обезщетен с жилищни компенсаторни записи за одържавен недвижим имот, представляващ парцел ХV-15, кв. 174, м. "Гърдова глава", кв. "Бояна". Съображенията на съда за това са били, че искането за обезщетение е било подадено след срока по чл. 9, ал. 4 ЗОСОИ. Като аргумент за този извод съдът е посочил, че предявеният иск от наследодателя на Георги Николов с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ е бил отхвърлен, като решението на Софийския районен съд по гр. дело № 1485/1992 г. е влязло в законна сила на 22.09.1998 г., а заявлението за обезщетение е било подадено с вх. № 97/59 на 20.04.2006 г. до областния управител на София. Решението е законосъобразно. Настоящият тричленен състав напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се приповтарят отново. Основното в конкретния случай е, че сроковете, посочени в чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ, са преклузивни и с изтичането им се преустановява възможността на лицата валидно да предявяват своите искания. Отхвърлянето на исковата претенция в хипотезата на чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ с влязло в сила съдебно решение е материална предпоставка за правото на обезщетение. В разглеждания случай тя не е налице. Съдебното решение с което е отхвърлен искът по чл. 7 от ЗВСОНИ, е влязло в сила преди изтичането на едногодишния срок. Лицата не могат да черпят права от бездействието си и оплакването за неоправдано дълъг съдебен процес е неотносимо към предмета на жалбата. Касаторът не попада сред лицата по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ, следователно за него е приложим срокът по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ. Законосъобразни са изводите на съда, че административният орган изрично е посочил в мотивите на оспорената заповед, че не са налице предпоставките за възникване на право на обезщетение, като е изследвал характера на делата и е съобразил датата на влизане на решението на районния съд в сила. По тези съображения решението на АССГ е законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,