Решение № 7670 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12035/2017 г.

Решение № 7670 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12035/2017 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), подадена чрез пълномощника юриск. Д. С. - Трайкова. Жалбата е против решение № 583 от 31.08.2017 г., постановено по адм. д. № 722/2017 г. по описа на Административен съд Х. Решението се обжалва само в частта му, в която е отменено решение № 11041 от 31.05.2017 г. на председателя на ДАБ, в частта му, в която на Н. Н. от Афганистан, е отказано предоставяне на хуманитарен статут, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в тази част, след съобразяване на дадените в решението задължителни указания. С касационната жалба се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - изложени са твърдения за необоснованост на решението в обжалваната му част, както и нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на обжалваната част от решението. О. Н. Н., гражданин на Афганистан, чрез процесуалния си представител адв. К. К., с отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, изразява становище за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде потвърдено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата на релевираните касационни основания за необоснованост на съдебното решение и неправилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Н. Н., гражданин на Афганистан, против решение № 11041 от 31.05.2017 г. на председателя на ДАБ. С него на основание чл. 8, чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваната част от решението на първоинстанционния съд е отменено решение № 11041 от 31.05.2017 г. на председателя на ДАБ, в частта му, в която на Н. Н. от Афганистан, е отказано предоставяне на хуманитарен статут, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в тази част, след съобразяване на дадените в решението задължителни указания. А с друга, необжалвана в настоящото производство част от същото съдебно решение е отхвърлена жалбата на Н. Н. срещу решение № 11041 от 31.05.2017 г. на председателя на ДАБ, в частта му, в която е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец. За да постанови този резултат по обжалваната част от съдебното решение, съдът е приел, че оспореното решение на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган и в предвидената в закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Съдът се е основал на условията по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, която е в синхрон с чл. 15 б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО), и тълкуванието на разпоредбата от директивата, дадено в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело № C-465/07 по отправено от холандска страна преюдициално запитване. Приел е, че решението на председателя на ДАБ е обосновано по информация, обективирана в справка вх. № МД-250 от 28.02.2017 г., която не е била актуална към момента на постановяване на оспорвания административен акт. Първоинстанционният съд е направил справка по публикации в интернет пространството, въз основа на която е приел, че положението в Афганистан и особено в столицата Кабул остава много напрегнато и нестабилно, вкл. и с нови атентати, при които има значителен брой жертви. От данните в справката е счел, че нивото на насилие в Афганистан непрекъснато ескалира, а освен това е от такова естество, че е насочено предимно към цивилни лица, който било общоизвестен факт. В Афганистан се извършвали актове на насилие от страна на лица, групи или организации, включително и терористични актове, с голям брой убити и ранени цивилни лица, пораждащи основателни притеснения за сигурността в страната. Въз основа на тези доказателства съдът е счел, че ситуация в Афганистан може да се определи като такава до степента на безогледно насилие и достигащо онова ниво на опасност от тежки посегателства, което, съгласно тълкуването, дадено от СЕС в посоченото негово решение, се явява основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация и водело до извод, че единствено заради присъствието си на територията на държавата си по произход жалбоподателят би могъл да бъде изложен на тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Административният съд е приел, че отказът на административния орган да предостави хуманитарен статут на жалбоподателя следвало да се приеме за постановен при съществено нарушение на задължението му да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, което нарушение довело и до неправилно приложение на материалния закон. Така постановеното решение е неправилно поради неговата необоснованост и нарушение на материалния закон. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд относно нормите на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, чл. 15 б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО), и тълкуванието на разпоредбата от директивата, дадено в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело № C-465/07 по отправено от холандска страна преюдициално запитване, относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Според посоченото решение на Съда на ЕС съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. С обжалваната част от решението на първоинстанционния съд обаче неправилно е прието, че посочените условия са налице за касационния ответник Н. Н.. В тази насока следва да се посочи, че процесното решение № 11041 на председателя на ДАБ е постановено на 31.05.2017 г. Към него момент актуалната информация за обстановката в Афганистан е била именно обсъдената от административния орган справка вх. № МД-250 от 28.02.2017 г. Представената в съдебното производство справка с вх. № МД 936/31.07.2017 г. е след издаване на обжалвания административен акт, поради което неправилно първо инстанционния съд е приел, че справка вх. № МД-250 от 28.02.2017 г. не е била актуална към момента на постановяване на оспорвания административен акт. И от двете справки обаче не се установява данни за безогледно насилие, което да достига толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че Н. Н. поради самия факт на присъствието си на територията на Афганистан ще е изложен на реална опасност да претърпи заплахите чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Данните по двете справки не разкриват наличието на безогледно насилие на територията на страната. Данните отразяват отделни нарушения на правата на човека, но не и наличието на такива, които да правят невъзможно съществуването на гражданите в спокойна среда. От събраните данни за положението в Афганистан се установявало, че на територията му са били регистрирани прояви на насилие, включително самоубийствени атентати. Не са налице обаче данни за проява на такъв въоръжен конфликт, който да обхваща цялата територия на страната. Макар и в значителна степен да е налице несигурност, положението в Афганистан не може да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което да го определя като въоръжен конфликт, по отношение на който да намира приложение тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), дадено с решение от 17.02.2007 г. по дело № С-465/2007 г. на СЕС. С. не е налице специфичната хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Следва да се съобрази също така, че търсещият международна закрила Н. Н. е живеел в гр. К. преди напускане на Афганистан. В справка вх. № МД-250 от 28.02.2017 г. изрично се отбелязва, че Кабул привлича значителен брой вътрешно разселени лица, които го избират защото възприемат ситуацията със сигурността там като по-добра. А в справката вх. № МД 936/31.07.2017 г. е посочено, че градските центрове са разглеждат като по-сигурни от селските райони. От представената пред настоящата инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ относно положението в И. Р. А., актуална към 05.04.2018 г. се установява, че макар и обстановката да е неспокойна и нестабилна, същата е в процес на стабилизиране. От страна на правителството са предприети действия по прочистване от терористи на най-застрашените провинции, както и е отправена покана до талибаните за безусловни мирни преговори и очертаването на рамка за мир. На този призив талибаните все още не са отговорили официално, но на 14.02.2018 г. са публикували отворено писмо до американския народ, в което призовават за прекратяване на войната чрез диалог между тях и американското правителство. Организацията на талибаните в момента била разпокъсана и фрагментирана, като в справката подробно са описани отделните нейни части, както и районите на влиянието им. Наблюдавал се и по-голям икономически растеж през последните години, който се дължи на подобренията в сигурността, политическата стабилност и продължителни високи нива на потоците от помощи. Според съветника по въпросите на сигурността в международното сътрудничество за развитие, конфликтът в Афганистан бил с нисък интензитет - ситуацията ескалирала спорадично и в отделни провинции имало единични инциденти. Предвид изложеното не може да се приеме, че са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. От изложеното следва, че са правилни и обосновани изводите на административния орган в частта от решението му, в която е отказан хуманитарен статут на Н. Н.. Поради това съдебното решение в обжалваната му част ще следва да се отмени, а вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което жалбата на Н. Н. се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение