Решение № 2876 от 15.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6831/2015 г.

Решение № 2876 от 15.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6831/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева чл. 72А ЗЗО Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Медицински център-16-София" ЕООД, представлявано от управителя д-р Снежана Ангелова Каменова, чрез пълномощника адв. Дориан Димитров, против решение № 2417/07.04.2015 г., постановено по адм. дело № 11295/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против писмена покана с изх. № 29-07-68/20.07.2012 г., издадена от директора на Столичната здравноосигурителна каса /СЗОК/. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменена оспорената писмена покана. Ответникът по касационната жалба - директорът на Столичната здравноосигурителна каса, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на "Медицински център-16-София" ЕООД, против писмена покана с изх. № 29-07-68/20.07.2012 г., издадена от директора на СЗОК, с която лечебното заведение е поканено доброволно да възстанови изплатените му от СЗОК средства за специализирани медицински дейности, назначени от него извън определените регулативни стандарти за четвъртото тримесечие, заедно с разрешените му надвишения, в размер на 3225, 90 лв. Обжалваното съдебно решение е правилно. Същото е постановено при повторно разглеждане на делото от първата инстанция, след като с решение № 14894/12.11.2013 г. по адм. дело № 7252/2013 г. на ВАС, шесто отделение е отменено решение № 1914/21.03.2013 г. по адм. дело № 11261/2012 г. на Административен съд София - град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че със заповед № РД-18-693/12.06.2012 г., издадена от директора на СЗОК на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, чл. 9, ал. 2 и чл. 10, ал. 2 от Инструкция № РД-16-6/22.02.2010 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2 и 3 ЗЗО, е наредено да бъде извършена финансова проверка на лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ "Медицински център-16-София" ЕООД със задача - контрол по изпълнението на броя на определените специализирани медицински дейности /СМД/ и стойностите на назначаваните медико-диагностични дейности /МДД/ за четвъртото тримесечие на 2011 г. Въз основа на тази заповед е извършена проверка, по която е съставен протокол за неоснователно получени суми № ФВ-247/18.06.2012 г., който от своя страна е послужил като основание за издаване на писмена покана с изх. № 29-07-68/20.07.2012 г. на директора на СЗОК, която е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. С писмената покана изпълнителят на медицинска помощ е поканен да възстанови сумата 3225, 90 лв., представляваща превишение на определените стойности за СМД /бл. МЗ - НЗОК № 3А/ и СМД /бл. МЗ - НЗОК № 3/ за четвъртото тримесечие на 2011 г. Проверяваното лечебно заведение "Медицински център-16-София" ЕООД е сключило индивидуален договор с НЗОК № 222300/10.02.2011 г. В чл. 43, ал. 1 и 2 от договора е предвидено, че броят на определените СМД и стойностите на МДД могат да бъдат преразпределяни между отделни дейности и лекари в рамките на чл. 3, ал. 2 от Правилата по чл. 3, ал. 2 и Закона за бюджета на НЗОК за 2011 г. и могат да бъдат нахвърляни с до 10 на сто, като надвишението се допуска само за текущото тримесечие и не може да бъде прехвърляно в следващите; през I, II и III тримесечие изпълнителят може да превишава с допълнителни 15% определените му брой на назначаваните СМД и стойностите на МДД, но е длъжен да ги компенсира през следващото тримесечие. В чл. 43, ал. 3 от договора е предвидено, че изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД и СМД, назначени извън разрешените надвишавания и задължението за компенсиране, а в ал. 5 на същия чл. е предвидено, че контролът по изпълнение на броя на определените СМД и стойностите на назначаваните МДД се осъществява по реда на чл. 76а и чл. 76б ЗЗО, като за целта се извършва проверка, за резултатите от нея се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание. В разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО е предвидено, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. В случаите по ал. 1 се съставя протокол за неоснователно получени суми. Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод за нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в това, че не е съставен констативен протокол, както се изисква в чл. 14, ал. 1 от Инструкция № РД-16-6/22.02.2010 г., а само протокол за неоснователно получени суми. Безспорно е по делото, че в случая е съставен само протокол за неоснователно получени суми, но това не представлява процесуално нарушение, тъй като в чл. 76а, ал. 2 ЗЗО изрично е предвидено, че в случаите по ал. 1 /когато получаването на суми без правно основание не е свързано с нарушение по този закон/ се съставя протокол за неоснователно получени суми. В същия смисъл е и клаузата на чл. 43, ал. 5 от индивидуалния договор. Основното възражение на жалбоподателя е свързано с твърдението му за невярност на представените извлечения от електронните отчети на СИМП за изпълнение на медицински направления бл. МЗ - НЗОК № 3 и бл. МЗ - НЗОК № 3А. В чл. 65 ЗЗО /в редакцията съгласно ДВ, бр. 70 от 1998 г., в сила до 6.08.2012 г./ е предвидено, че изпълнителите на медицинска помощ са длъжни да дават на РЗОК информация за извършената от тях дейност по приети в НРД методика и обем. В разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от ЗЗО /в посочената редакцията, която е в сила до 6.08.2012 г./ е предвидено, че НЗОК предоставя на изпълнителите на медицинска помощ необходимия софтуер за осъществяване на тяхната дейност, касаеща обмена на данни и документация, изисквана от НРД, а в ал. 3 на същия чл. е предвидена възможност данните и документацията по ал. 2 от софтуера за осъществяване дейността на изпълнителите на медицинска помощ да се предоставят на РЗОК и само на електронен или магнитен носител в съгласуван с НЗОК формат. Анализът на цитираните разпоредби налага извода, че направлението за СМД и МДД може да бъде отчетено и само в електронен вид, тоест без да е предоставено на хартиен носител, тъй като направлението не съдържа подпис на пациент и не е необходимо да съдържа такъв подпис. За изпълнителите на медицинска помощ не съществува задължение да предоставят на съответната РЗОК или СЗОК издадените и/или изпълнени от тях направления за СМД и МДД и затова за РЗОК или СЗОК не съществува задължение да съхранява направленията на хартиен носител и да ги представя като доказателства пред съда. В случая по делото са представени разпечатани копия от електронните отчети на изпълнители на СИМП, които са извършили и отчели медицинските направления, издадени от "Медицински център-16-София" ЕООД през четвъртото тримесечие на 2011 г., като в тези отчети са посочени номер и дата на направлението, универсален идентификационен номер /УИН/ на изпращащия лекар/, ЕГН на задължително здравноосигуреното лице /ЗЗОЛ/, дата на назначението и на изпълнението и др. Отчетите, които са подадени от проверявания ИМП представляват подписани от него частни документи, поради което съобразно правилото на чл. 193, ал. 3, изречение второ ГПК, именно той е този, който следва да докаже неистинността им, но не го е сторил. Доколкото част от назначените от "Медицински център-19-София" ЕООД специализирани медицински дейност са изпълнени от други ИМП, данните за това са взети от представените от тези изпълнили електронни отчети и са отразени в справките, изготвени при проверката и приложени към оспорената писмена покана. Съобразно указанията в отменителното решение на ВАС, при новото разглеждане на делото е назначена съдебно-икономическа експертиза. Изготвянето на заключението по нея въз основа на електронните отчети /без да са проверени издадените направления на хартиен носител/ не обуславя извод, че заключението е необосновано или неправилно. Както се отбеляза по-горе, в електронните отчети са посочени съответните направления по номер и дата на издаване. Съпоставката между амбулаторните листи - по номер, дата и УИН на лекаря, който ги е издал, посочени в отчетите на последния от една страна и от друга - амбулаторните листи /със същите данни/, които са посочени в отчетите на изпълнителите на СМД по издадените направления е възможна и само въз основа на данните от електронните отчети. Със заключението на вещото лице са потвърдени изводите на административния орган, направени в оспорената писмена покана, че за проверявания период е налице превишение на определените стойности за СМД - бл. МЗ - НЗОК № 3 и бл. МЗ - НЗОК № 3А и то в размерите, посочени в оспорената пред съда писмена покана. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че не е доказано заплащане на претендираните суми от НЗОК. Следва в тази връзка да се отбележи, че сумите за възстановяване не произтичат от неоснователно обогатяване на проверявания ИМП, а от причинена вреда на НЗОК, изразяваща се в заплащане на суми на тези ИМП /"Медицински център-16-София" ЕООД и други ИМП/, които са изпълнили издадените от проверявания ИМП направления за СМД, извън разрешените с индивидуалните протоколи за съответното тримесечие брой на СМД и допустимите надвишения и предвид задължението за компенсиране. Установено е чрез заключението, което е изготвено въз основа на анализ на представените по делото документи и на справки по аналитичните ведомости на СЗОК, че сумите за назначените от "Медицински център-16-София" ЕООД през четвъртото тримесечие за 2011 г. специализирани медицински дейности реално са получени от лечебните заведения, които са ги изпълнили. С оглед изложеното, не са налице твърдените касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК се установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2417/07.04.2015 г., постановено по адм. дело № 11295/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Решението не подлежи на обжалване.