Решение № 7157 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10566/2013 г.

Решение № 7157 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10566/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) против решение № 3372 от 18.05.2013 г. по адм. дело № 3333 от 2013 г. на Административен съд София-град, с което е отменено административно решение № 191 от 8.02.2013 г. в частта, с която е отхвърлена молбата на Еуансиха Блесинг Осамуимен, гражданка на Нигерия, придружена от малолетното й дете Осасер Фатима Мохамед, от мъжки пол, роден на хх.хх.хххх г. в гр. София, за предоставяне на хуманитарен статут и делото е върнато за ново произнасяне на административния орган при спазване на указанията по прилагането на материалния закон. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Еуансиха Блесинг Осамуимен не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Приел е, че търсещата закрила има проблем от битов характер, свързан с бащата на малолетното й дете, произхождащ от страна членка на ЕС, което не е основание предвидено в обхвата на чл. 9 и чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Счита, че изводите в първоинстанционното решение са необосновани и постановени след неправилна преценка на фактическата обстановка, поради което предлага същото да бъде отменено. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение съдът, в производство по чл. 145 - 178 от АПК във връзка с чл. 87 и сл. от ЗУБ, е отменил, по жалба на Еуансиха Блесинг Осамуимен, гражданка на Нигерия, решение № 191 от 8.02.2013 г. на председателя на ДАБ, в частта за хуманитарния статут и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Съдът е приел, че административното решение е постановено от компетентен орган, в резултат на правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби, на които се е позовал, но изложените в бежанската история факти, относно бащата на роденото малолетно дете не са изследвани и проверени от гледна точка възможността за предоставяне на хуманитарен статут, на основание чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Поради това е отменил решението на председателя на ДАБ и е върнал административната преписка за ново произнасяне, след съобразяване с дадените от съда задължителни указания, свързани с тълкуването и прилагането на Закона. Решението е валидно, допустимо и правилно, същото е постановено след всестранно изясняване на факти и фактическа обстановка, съдържащи се в административната преписка. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства от смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства, а реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи закрила по този закон чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗУБ. Когато молбата за закрила се приеме за неоснователна, поради липса на конкретните основания по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, даващи право на бежански или хуманитарен статут, административният орган е длъжен да се мотивира и относно принципа "non refoulement" (забрана за връщане), залегнал в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците, който е длъжен да спазва. Това негово задължение следва не само от чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, но и от чл. 19, ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз по отношение на всички административни и съдебни органи и гражданите на Европейския съюз. В конкретното административно производство председателят на ДАБ е следвало да извърши преценка дали в случай на връщане на чужденката и нейното малолетно дете в страната им по произход, са изложени на опасност от изтезания или друга форма на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изследване за нарушение на този принцип се извършва въз основа на представените в хода на производството доказателства относно обстановката в страната. Видно от представената справка с вх. № 01-362/17.01.2013 г., става ясно, че съществуват множество нарушения на човешките права в Нигерия както от бунтовническата групировка Боко Харам така и от самото правителство. Случаите на извънсъдебни убийства, произволен арест и форми на изтезание и на жестоко, нечовешко и унизително отношение към личността, до които прибягват силите на сигурност, остават в голяма степен неразследвани и ненаказани. Въпреки, че Конституцията на Нигерия забранява дискриминацията въз основа на произход, етническа принадлежност, пол, религия и политически убеждения в справката е отбелязано, че правителството в Нигерия не прилага закона ефективно като сред особено уязвими групи са жените и децата. Изложеното, данните за което се съдържат в преписката, налага задължението на административния орган да обсъди последствията, които биха били налице, в случай на връщане на чужденката и нейното дете в страната им на произход. Правилно съдът е установил, че административния орган не е обсъдил и изложените в бежанската история факти, относно бащата на роденото малолетно дете. В съображение 19 на Директива 2011/95 е посочена необходимостта да се разшири понятието "членове на семейството", за да се вземат предвид различните конкретни обстоятелства на зависимост и специално внимание, което да бъде отделено на висшия интерес на детето. В предходното съображение