Решение № 6974 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11467/2019 г.
ВАСII отделение09.06.2020 г.докладчик Стефка Кемалова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1129/10.06.2019 г., постановено по административно дело № 3561/2018 г. по описа на Административен съд – Варна. ОСЪЖДА П. Т., ЕГН: [ЕГН], да заплати в полза на Община Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6974 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11467/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на П. Т. от [населено място], против Решение № 1129/10.06.2019 г., постановено по административно дело № 3561/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 283/29.11.2018 г. на Кмета на Район Одесос, Община Варна. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорват се възприетите от съда правни изводи за извършване на основен ремонт на апартамента, като се твърди, че за процесното преустройство не било необходимо издаване на разрешение за строеж. По изложените съображения се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта. Ответната страна - Кмет на Район Одесос при Община Варна, посредством писмено възражение от старши юрисконсулт П. Младенова оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила и се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Т. Л., редовно призован, не се явява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Варна е заповед, издадена от Кмета на Район Одесос, с която е наредено премахване на последиците от извършен строеж, представляващ основен ремонт на апартамент № 10, разположен на четвърти етаж от жилищна сграда, находяща се в имот с идентификатор 10135.1030.318 по Кадастралната карта на гр. Варна, с премахване на носещи елементи, усвояване на общи части чрез премахване на част от покрив, усвояване на тераса и приобщаването им към площта на апартамента. Строежът е квалифицирана като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ – изграден без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Релевантните за спора факти, свързани с вида, характеристиките, местонахождението на строежа, както и обстоятелството, че е изграден без строителни книжа, не са били опровергани от страна на жалбоподателката в хода на съдебното производство. Правилно съдът е ценил заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което е установило, че извършените на място строителни работи отговорят на описаните в констативния акт и издадената въз основа на него заповед. Установено е, че при извършения на апартамента ремонт, част от първоначално вложените конструктивни елементи са премахнати и някои от тях са заменени с други – например стоманобетонна и дървена конструкция с метална. При ремонта са били засегнати следните конструктивни елементи: частично е премахната преградна тухлена носеща стена към коридора; премахната е северозападната фасадна стена на сградата в обхвата на апартамента и едната стоманобетонова греда над нея; премахната е стоманобетонова колона в зида; премахнат е бетона на втора колона, без да е изрязана армировката й; премахната е част от носеща плоча над кухнята, както и дървена скатна покривна конструкция над апартамента на долния етаж и площта, представляваща обща част е присъединена към кухнята на апартамент № 10. По контура на плочата под скатния покрив след премахването му, е изграден зид с височина 85 см., като продължение на парапета на терасата към улицата. Изпълнена е лека метална покривна конструкция с покритие от термопанели над кухнята, северната тераса и площта с премахнатия дървен скатен покрив. Основното възражение, поддържано от оспорващата е свързано с квалификацията на извършените от нея строителни дейности, които същата твърди, че представляват текущ ремонт, а не основен такъв. С оглед установените по делото факти относно конкретно извършените дейности, подробно описани от административния орган и в последствие потвърдени от вещото лице, правилен е изводът на съда за това, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за какъвто се счита и основния ремонт на апартамента, какъвто безспорно е бил извършен, предвид констатираната замяна на конструктивни елементи и основни негови части. С оглед периодът, през който е бил извършен този ремонт, а именно 2014 г. – 2018 г., е изключено приложното поле за търпимост на строежа, съгласно разпоредбите на § 16 ПЗР ЗУТ и на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Обектът, предмет на заповедта не попада и под приложението на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ, в редакцията на тази норма преди изменението й с ДВ, бр. 101 от 2015 г., съгласно която не се е изисквало разрешение за строеж за вътрешни преустройства, но само такива, при които не се засяга конструкцията на сградата и не се извършват дейности, като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, които условия не са налице в случая, с оглед категоричното заключение на експерта по този въпрос. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Община Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,