Решение № 3315 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11816/2009 г.

Решение № 3315 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11816/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от областния управител на област с административен център гр. Варна, против решение № 993 от 10.06.2009 г., постановено по адм. дело № 2226/2008 г. по описа на Административен съд - Варна, ХIII състав, с което е отменена негова заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. за одобряване на плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на селищно образувание "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" в землището на кв. Виница, общ. Варна, с частта по отношение имоти № 2736 и № 2795 по плана. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът не е изяснил въпроса относно характера на собствеността на първоначалната жалбоподателка - дали тя е съществуваща непрекъсната или става дума за ползувател, което има значение за определяне на границите на имотите, съответно за регулирането им според изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Дори и да не става дума за имот на ползувател, то административният орган следва да се съобрази само с площта на имотите, но границите могат да се определят с ПНИ, като имотите придобиват нова номерация. Макар в случая ПНИ да не е съобразен със изготвения ПУП за конкретния имот и да съществуват и други варианти за осигуряване на достъп до имот № 2795, то посоченото е без значение, тъй като жалбата не е насочена срещу имотите през които е възможно да се осигури достъп и съответно техните собственици не са конституирани като заинтересовани лица. Планът в тази част е влязъл в сила, възможно е да е приложен, т. е. при разпореденото му изменение ще се засегнат техните права, без да са участвали в производството. По делото не е конституирана като заинтересована страна и община Варна. По тези съображения се иска отмяна на решението и потвърждаване на оспорения акт, или в условията на евентуалност връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ответницата - Янка Атанасова Боева, чрез процесуалния си представител адв. Стоева, в писмено възражение оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованите страни - Станимир Йорданов Василев, Даниела Георгиева Василева и Миглена Христова Паскалева не са изразили становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че е установено от представения нотариален акт от 2002 г. за покупко-продажба, че заинтересованата страна е собственик на правно основание, различно от това на правоимащ ползвател с трансформирано право на собственост. След като е влязъл в сила ПУП-ПРЗ за имота и той е урегулиран, и това е станало преди изработване на ПНИ, последният следва да се съобрази с това. ПНИ се изработва поначало за земи, попадащи в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и определя имотите на правоимащите, но не може да засегне съществуващите и урегулирани имоти по отношение на площта и границите, определени с ПУП. Ако нямаше ПУП или ако ПНИ би го отменил, тогава последният може да се съобразява с площта на имотите на собствениците по сделка, извън ползвателите, но не и с границите, тъй като те вече са определени и не може да се определят с ПНИ. В случая е налице и друга възможност за достъп до съседния новообразуван имот и да се засяга площта на вече урегулиран имот е недопустимо. Община Варна не е посочена като заинтересована страна от областния управител и няма данни защо тя трябва да е такава. Затова оплакването е несъстоятелно за нейното непризоваване. Освен това тя е имала и има и други процесуални възможности да оспорва решението, ако е преценила, че то има сила за нея. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Варненския административен съд е образувано по жалба, подадена от Янка Боева против цитираната заповед на областния управител на област Варна, за одобрявене на ПНИ за СО "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", в частта относно имоти № 2736 и 2795 по плана. Възраженията са, че за да се осигури достъп - път до имот № 2795, от имота на жалбоподателката - № 2736, по границата с имот № 2737 се отнема значителна площ, нарушава се линията за застрояване, засяга се строителното петно, съответно отстоянията и строителството става невъзможно, макар за имота да е процедиран и влязъл с в сила ПУП-ПРЗ. Самият проектиран път завършва със стеснение, вместо с уширение и доста път до имот № 2795 се затруднява, с което се нарушава закона. От доказателствата по делото, както и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, които е обсъдил, съдът е приел за установено, че в регистъра към ПНИ като собственици на имот № 2795 са вписани заинтересованите страни Даниела Василева и Станимир Василев, а жалбоподателката е собственик на имоти № 2733 и № 2736, последния от 473 кв. м. Вещото лице е установило, че по кадастралния план от 1987 г., имот с № 1736 е с площ от 661 кв. м, който сега съответства на имот № 2736, който е намален до сегашната площ от 473 кв. м, като разликата от 188 кв. м е отредена за проектирания път, чрез който се осигурява достъп до имот № 2795. За имотите на жалбоподателката - № 1733 и процесния № 1736 по кадастралния план, сега съответстващи на новообразувани имоти № 2733 и № 2736 е процедиран и влязъл в сила ПУП- ПЗР, като ПНИ не е съобразен с него, доколкото чрез отреждане на площ от имота за път, се нарушава строителната линия, петното за застрояване в парцела, съответно отстоянията до граничните линии. Намалява се площта и лицето на парцела. Вещото лице е посочило, че съществуват и други технически възможности за осигуряване на достъп до имот № 2795, без да се засяга имотът на жалбоподателката. При тези данни, съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна - постановена в нарушение на материалния закон - чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, тъй като площта на имот № 2736 е намалена с повече от 28%. С ПНИ не са съобразени границите на имота и дължината на лицето, като предвиденото застрояване не може да бъде реализирано, което от своя страна е и нарушение на чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ, тъй като не е съобразен влезлия в сила ПУП-ПЗР. От друга страна съществуват други възможности за достъп до имот № 2795, което налага отмяната на оспорения акт. По тези съображения заповедта е отменена и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне относно имоти № 2736 и 2795 от ПНИ. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е първото възражение в касационната жалба, че съдът не е изследвал собствеността относно имот № 2736 по ПНИ. Видно от представения по делото нотариален акт № 33, нот. дело № 185/2002 г., жалбоподателката Янка Боева се легитимира като собственик на имоти № 1733, с площ от 610 кв. м и № 1736 с площ от 661 кв. м, номерация на имотите по кадастралния план на селищно образувание "Манастирски рид". По договора за доброволна делба, с който се легитимира праводателя й местността се нарича "Дермен каршисъ". Същата е приобретател на имотите по силата на покупко-продажба, като същите не се спори, че съответстват на имоти № 2733 и № 2736 по ПНИ. При това положение неоснователно се възразява, че имотът може да е на ползувател с трансформирано право на ползване в право на собственост. ПНИ е следвало да бъде съобразен с границите и площта на нейните имоти. Същите не попадат в хипотезата на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, тъй като не става дума за имоти, върху които правото на собственост се придобива/възстановява по реда на § 4к, ал. 7, съответно по § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Неоснователно е и второто възражение, че ПНИ следва да се съобрази само с площта до документите за собственост, но не и с границите на имотите. В случая е посегнато както на площта на процесния имот № 2736, така и на неговите граници. Допълнително е и обстоятелството, че за имота вече е процедиран ПУП-ПЗР като същият е влязъл в сила и с него е определен начин на застрояване, отредено е строително петно, определени са строителните отстояния, като с ПНИ това не е отчетено. Не може да се възприеме възражението, че съдът е следвало да конституира и собствениците на имотите, които евентуално биха били засегнати от друго проектиране на достъпа (пътя) до имот № 2795, според констатацията на вещото лице, че са възможни други варианти за достъп. При новото произнасяне на органа, засегнатите от новия акт лица ще могат да защитят правата си. Неоснователно се възразява, че по делото е допуснато процесуално нарушение, тъй като не е конституирана община Варна. На първо място касаторът е този, който не е посочил общината като заинтересовано лице, в списъка по чл. 152 от АПК. Отделно жалбата не е насочена против имоти, които да са общинска собственост. Най-сетне, касаторът не може да предяви чужди права, твърдейки че са нарушени тези на общината. Същата разполага с процесуални механизми да ги защити сама, ако счита, че са нарушени. Не са налице сочените касационни отменителни основания и решението като правилно следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,