Решение № 13980 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14737/2014 г.

Решение № 13980 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14737/2014 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационни жалби на ТЕЦ "Свилоза" АД против решение № 378/13.10.2014 г. на Административен съд Велико Търново по административно дело № 230 по описа за 2014 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу една част от решение № Т-47/0012/15.01.2014 г., издадено от началника на Митница Свищов за промяна на тарифен номер на внесена стока, потвърдено с решение № 77/21.02.2014 г. на директора на Агенция "Митници" и по касационна жалба на началника на Митница Свищов срещу същото съдебно решение в частта, с която частично е обявено за нищожно решението и е изпратена преписката на административния орган. И в двете касационни жалби се съдържат доводи за неправилност на решението, в съответната обжалвана част, иска се отмяна. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на митническия орган и за неоснователност на тази на ТЕЦ "Свилоза" АД. Заинтересованата страна, ТД на НАП, не взема становище. Касационните жалби са подадени в срок и от надлежни страни, за което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационната жалба на административния орган е неоснователна, а касационната жалба на дружество, е основателна. С оспореното пред АС Велико Търново решение митнически орган от Митница Свищов е претарифирал с ТАРИК код 2701 11 00 00 декларирана от ТЕЦ "Свилоза" АД стока - каменни енергийни въглища, по ЕАД № 13BG004300Н0013814/15102013 г., внос от Украйна, поставена под режим "едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба" с посочен м сл. 33 ТАРИК код 2701 19 00. След като е променил тарифния код, митническият орган е определил допълнителни публични държавни вземания, както следва: акциз - 21 623, 51 лв. и ДДС - 4 326, 51 лв. С първоинстанционното решение е прогласена нищожността на административния акт в частта за допълнително определеното задължение за акциз. С препращането от чл. 104, ал. 1 ЗАДС, съдът е обосновал приложимостта на реда на ДОПК към установяването на задължения за акциз. Предвид установеното с чл. 104, ал. 3 ЗАДС компетентност на началника на митницата по чл. 112, ал. 2 ДОПК, е отречено той да притежава и правомощието за издаване на утежняващия административен акт. Съдът е изключил относимостта към определянето на задължения за ДДС на сочените в решението на митническия орган правила на чл. 29 от МКО (приет с Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета), чл. 19 от ЗМ, чл. 27 от ППЗМ, чл. 37, ал. 1, т. 7 и чл. 24, ал. 2 от ЗАДС. Приел е, че е осъществен последващ контрол на декларирането, подчинен на режима на чл. 78, § 2 от МКО и чл. 84 и сл. от ЗМ. Пропускът на администрацията да следва административнопроизводствените правила в обхвата на този контрол е отчел като самостоятелно основание за отмяна на решението. Към тази категория основания за незаконосъобразност на акта е отнесено и определянето на задължение за ДДС без да е стабилизиран акта за установяване на допълнителни задължения за акциз, след като дължимият акциз се включва в данъчната основа за ДДС - чл. 26, ал. 3, т. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В частта за промяна на тарифния номер е призната законосъобразността на митническият акт. Според инстанцията по същество при установеното с МЛЕ и съдебно-техническата експертиза съдържание на летливи вещества /изчислено върху сухото вещество без минерални съставки/ е по-малко от 14% - 12,14%, стоката правилно е класирана в код по КН 2701 11 00. След като е прогласил частична нищожност на административния акт и частично го е отменил, съдът е изпратил преписките съответно на компетентния да възлага ревизии митнически орган за провеждане на проверки или ревизия за установяване на задължение за акциз по конкретния ЕАД и на началника на Митница Свищов за издаване на административен акт след решаване на въпроса за размера на дължимия акциз по същия ЕАД. Първоинстанционното решение е правилно в прогласяващата нищожността и в отменителната част и неправилно в отхвърлителната част. Верни са изводите на административния съд за отсъствие на компетентност на началника на митницата да установи задължения за акциз за енергийните продукти по чл. 13, т. 2 ЗАДС, като акцизни стоки по чл. 2, т. 3 ЗАДС. При препращането от чл. 104, ал. 1 от ЗАДС / и в актуалната редакция от ДВ бр. 55/2010 г./ за производствата по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз се прилага Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, доколкото не е предвидено друго в този закон, като митническите органи имат правомощията на органи по приходите. Установяването на задължението за акциз може да се извърши въз основа на подадена от задълженото лице декларация с акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издаден от митнически орган /вж. чл. 104, ал. 1 от ЗАДС/ различен от началника на митницата, тъй като той притежава компетентността на решаващ орган - чл. 104, ал. 2 от ЗАДС във вр. с чл. 107, ал. 4 от ДОПК или с ревизионен акт /вж. чл. 108, ал. 1 във вр. с чл. 118 от ДОПК. Както при предварителното установяване на данъчни задължения по раздел I от гл. ХIV от ДОПК, така и при установяването с РА по раздел II от същата глава компетентността е на митническите органи с функциите на органи по приходите - чл. 107, ал. 3 или на възложилия ревизията митнически орган и ръководителя на ревизията по чл. 119, ал. 2 от ДОПК /ред. след ДВ бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г./ във вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗАДС. За ревизионното производство съществува и особен динамичен фактически състав по гл. ХV от ДОПК, който не е осъществен. Компетентност на началника на митницата за установяване на задължение за акциз не следва от разпоредбите на чл. 15, ал. 2, т. 8 ЗМ и чл. 27 ППЗМ. С арг. за противното от чл. 4, § 10 във вр. с § 9 от МКО и § 1, т. 7 от ДР на ЗМ задължението за акциз не е митническо задължение. Битието му на държавно вземане /по терминологията на чл. 211, ал. 2 от ЗМ - в ред. до ДВ бр. 60/2015 г./ и публично вземане /чл. 211а от ЗМ - отм. и чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК/ не сочи на реда за установяване по чл. 211а от ЗМ (отм.), тъй като разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗАДС е специална по отношение на тази по ЗМ. Издаденият от некомпетентен орган административен акт е нищожен, а прогласяването на нищожността от административния съд е правилно. Съобразено с правилото на чл. 173, ал. 2 АПК е изпращането на преписката на компетентния орган. Правилно първостепенният съд е отнесъл към административната дейност на митническия орган по определянето на допълнителни задължения за ДДС както правилата на последващия контрол на декларирането, така и на спазване процедурата за определяне задължение за акциз. В случая задължението за акциз, съответно задължението за ДДС е обвързано с промяната в тарифното класиране на внесените акцизни стоки за изключването им от кръга на тези, за които вносителят е освободен от акциз краен потребител. Процесуалната уредба на последващият контрол на декларирането се съдържа в раздел IV от глава ХIV от Закона за митниците - чл. 84, ал. 2 от ЗМ отговаря на чл. 78, § 2 от Митническия кодекс на Общността. Неспазването на съществените елементи от процедурата е установено от първоинстанционния съд - последващият контрол не е възложен по реда на чл. 84в от ЗМ, не е проведено обсъждането по чл. 84к и не е изготвен доклад по чл. 84л от ЗМ. Тези нарушения са основания за отмяна на акта като незаконосъобразен по чл. 146, т. 3 АПК. С неспазване процедурата и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при извършената насрещна проверка, митническият орган е нарушил съществени права на адресата на акта в първоначалната фаза на административното производство по издаване на крайния акт, което е самостоятелно основание за отмяната на оспорения акт и в тази част, с която е извършено претарифирането на внесените от ТЕЦ "Свилоза" АД стоки по процесния ЕАД. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу решението на митническия орган за претарифиране на стоката и преписката да се върне на началника на Митница Свищов за постановяване на решение за тарифно класиране на стоките след производство при спазване разпоредите по раздел IV от глава ХIV от Закона за митниците. В частта за прогласяване на нищожността на административния акт и в частта за отмяната му първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При действието на чл. 25, ал. 1 ЗДДС вносът на стоки по чл. 16 от закона е данъчно събитие, а чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗДДС включва в данъчната основа при вноса освен митническата стойност и митните сборове, акциза и другите такси. Предоставената в съответствие с чл. 56 ЗДДС компетентност за начисляване на ДДС при внос на митническите органи, законосъобразността на определян в по-голям размер от посочения в ЕАД ДДС е функция от доказването на предпоставките за съществуването на задължение за акциз, което да се включи в ДО по ЗДДС. Нищожността на акта в частта за установения акциз, води до незаконосъобразност на акта в частта с установени задължения по ЗДДС, като функция от установения акциз. В случая задължението за акциз е обвързано с промяната в тарифното класиране на внесените акцизни стоки за изключването им от кръга на тези, за които вносителят е освободен от акциз краен потребител. Установяването на правилния тарифен код по ЕАД със спазване на процедурата от страна на митническия орган е относимо към последиците, свързани с установяване задължението за акциз, от съответния компетентен орган и спазване на процедурата, както и за установяване на задължението по ЗДДС, също свързано както с претарифирането, така и с определения акциз. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение