Решение № 4759 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12475/2020 г.

Решение № 4759 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12475/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "РОАН ОЙЛ" ООД, представлявано от А. Д., подадена чрез адв. К. А., против решение № 1415/11.09.2020 г. на Административен съд – Благоевград, постановено по адм. д. № 200/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № ФК-С349-0404714/31.01.2020 г. за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, и са присъдени в полза на НАП - разноски в размер на 100 лв. С доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – Началник отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрк. В., оспорва касационната жалба по съображения изложени в проведено открито съдебно заседание на 16.03.2021 г. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била ЗНПАМ № ФК-С349-0404714/31.01.2020 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "РОАН ОЙЛ" ООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – бензиностанция, находящ се в гр. Гоце Делчев, ул. "Панаирски ливади-продължение", стопанисван от "РОАН ОЙЛ" ООД и забрана за достъп до него за срок от 10 дни за извършено нарушение чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, което е основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "г" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. В хода на съдебното производство за изясняване на факти и обстоятелства по делото са изслушани показанията на свидетелите Ш. К. – сервизен техник в "Симакс" ООД, дружеството което извършва сервизно обслужване на обекта, както и на А. К. – служител на НАП. За да отхвърли жалбата на дружеството против издадената заповед, първоинстанционният административен съд е приел, че оспорения административен акт съдържа всички необходими реквизити, издадена е в писмена форма и от компетентен орган. Съдът е обсъдил приложимите материалноправни норми и въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено, че за посочените в заповедта дати не са въведени данни от обекта за доставка на гориво, както следва: на 13.05.2019 г. е подадена информация до НАП за доставка на гориво от 9011, 00 л; за дата 15.05.2019 г. е подадена информация до НАП за доставка на гориво от 1991, 00 л. /бензин/ по документ.; на 2.07.2019 г. е подадена информация до НАП за доставка на гориво 1975, 00 л.; на 11.07.2019 г. е подадена информация до НАП за доставка на гориво от 900, 00 л., но за всички посочени дати няма данни от нивомерната система. Като неоснователно е отхвърлено твърдението на жалбоподателя, че той не е виновен, че информацията не достига до сървъра на НАП, поради бъг в системата или някаква друга техническа грешка. Въз основа на показанията на разпитания свидетел и писмените доказателства по делото съдът е приел за безспорно установено, че от оспорващото дружество не са подавани данни по дистанционна връзка към НАП за посочените в заповедта количества горива. В допълнение съдът е изложил, че такива данни не са подадени и към настоящия момент, което е ограничило контролните органи да проследят как са реализирани тези горива и какви обороти са регистрирани чрез ЕСФП от дейността на дружеството в стопанисваната от него бензиностанция. Решаващият състав е обосновал краен извод за неизпълнение на вмененото в чл. 118, ал. 6 ЗДДС задължение на търговеца да предава по дистанционна връзка на НАП данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Прието е, че административният орган е определил правилно и продължителността на срока на наложената ПАМ, който е 10 дни и е под средния размер на предвидения в закона максимален, като е обсъдил конкретните факти, естеството и тежестта на нарушението, вида и обема на извършената дейност и е направил верен извод за необходимостта да се предотвратят нежеланите последици за фиска. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. За предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна административна мярка. Дефиниция на понятието "принудителна административна мярка" се съдържа в чл. 22 ЗАНН. В отделните закони, включително и данъчните закони са уредени случаите, при които се приема, че е извършено административно нарушение, за което е предвидено налагането на ПАМ и за това разпорежда чл. 23 ЗАНН. Разпоредбата на чл. 3, ал. 3 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите задължава всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, което подлежи на метрологичен контрол. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС предвижда налагането на ПАМ, на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по реда на чл. 118 в НАП. Неизпълнението на нормативното задължение за изпълнение на данъчното законодателство, правилно е определено от административния орган като нарушаване на държавен интерес, изразяващо се в неотчитане на приходи и отклонение от данъчното облагане. Издаването от компетентния административен орган на заповедта за ПАМ се извършва при условията на обвързана компетентност. Това означава, че при установено административно нарушение административният орган не е могъл да преценява дали да наложи или не ПАМ, а е бил длъжен да го направи. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита при нарушение на установени правни регламенти. В този смисъл те имат и санкционен характер, тъй като по принцип ПАМ се налагат за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което имат и превантивен характер. При наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ, а чл. 187 ЗДДС разпорежда, че това се извършва независимо от наложена имуществена санкция за същото нарушение. Поради това съдът при преценката си за материалната законосъобразност на административния акт, издаден при условията на обвързана компетентност е длъжен да се произнесе по същество, като извърши преценка на законовите предпоставки. В процесния случай, релевантните по делото факти и обстоятелства са изяснени. Безспорно е от приложената административна преписка, че при извършена на 22.01.2020 г. проверка на търговския обект е констатирано, че проверяваният обект разполага с 2 броя колонки и 7 броя пистолета за вливане на гориво, от който 2 броя не работят. Използва се 1 брой високодебитен пистолет. Има общо 2 броя подземни хоризонтални, цилиндрични, резервоара за съхранение на гориво бензин и дизел. Установено е, че в обекта има монтирана и функционираща ЕСФП IFS 185 с нивомерна система: тип "VEEDER ROOT TLS2" с ИН на ФУ: FS000110 и ИН на ФП 62000110. След извършена от органите по приходите проверка в ИС на НАП и съпоставка на предоставените от дружеството документи за периода 13.05.2019 г. до 11.07.2019 г. е установено, че има съществени разлики между получените количества горива по АДД, и количествата горива постъпили в резервоарите от нивомерната система в обекта за датите 13.05.2019 г., 15.05.2019 г., 2.07.2019 г., 11.07.2019 г. Установено е, че дружеството не е качило чрез клавиатура на функциониращото в обекта ЕСФП количествата горива постъпили в резервоарите на посочените дати, като не е изпълнило задължението си да предаде по дистанционна връзка с НАП съответните количества горива: – 9011, 00 литра /дизел/ на 13.05.2019 г.; 1991, 00 литра /бензин/ на 15.05.2019 г.; 1975, 00 литра /бензин/ на 02.07.2019 г.; 990, 00 литра /бензин/ на 11.07.2019 г. В настоящия случай правилно съдът е приел, че е налице противоправно поведение, водещо до налагане на ПАМ. Приложените по делото доказателства безспорно доказват извършването на нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС и чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, които изискват от обекта за продажба на течни горива да се подават данни на НАП за наличните количества горива в резервоарите на обекта. Правилен е и изводът на съда, че в заповедта са изложени достатъчно мотиви за налагане на принудителната административна мярка. Съдът правилно е преценил, че органът е мотивирал прилагането на определения ПАМ за срок от 10 дни. Срокът е определен предвид установената фактическа обстановка, както и тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред. Налагането на ПАМ за 10 дни е в рамките на законоустановения максимален срок съгласно чл. 186 ЗДДС – 30 дни, като са изложени мотиви, позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. С оглед на гореизложеното, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане от ответника по касация, на същия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК в размер на 100 лв. за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение