Решение № 1931 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11013/2008 г.

Решение № 1931 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11013/2008 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите ("ОУИ") Решение № 993/09.07.08 г. по адм. д. 2771/07 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 2500183/27.09.07 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 879/30.11.07 г. на "ОУИ". В касационната жалба са изложени подробни доводи, според които РА е законосъобразен, а съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Касаторът иска отмяната на съдебното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против РА. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Медицински център Солигена" оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище. Не претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното Решение № 993/09.07.08 г. по адм. д. 2771/07 г. по описа на Административен съд - Варна е отменен РА № 2500183/27.09.07 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 879/ 30.11.07 г. на "ОУИ", в частта, с която за периода 01.01.06 г. - 31.12.06 г. е преобразуван финансовия резултат на "Медицински център Солигена" в посока увеличение със сумата 34805, 80лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 и т. 10, във връзка с чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 и 2 от ЗКПО (отм.) в резултат на което е определен допълнително корпоративния данък в размер на 5147,46 лв. и лихви в размер на 358,19 лв. Административният съд е приел, че РА е действителен данъчен акт, но при издаването му са допуснати нарушения на материалния закон. Според решаващият съд извършените от дружеството разходи са документално обосновани, осчетоводени са в съответствие със счетоводното законодателство и не са налице сделки, водещи до отклонение от данъчно облагане. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подробна, но на практика в нея се съдържа много подробно възпроизвеждане на съдържанието на съдебното решение и фактическите и правни мотиви от Решение № 879/30.11.07 г. на "ОУИ", които съдът е обсъждал. Единственото позоваване на касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, е абстрактното оплакване, че съдебното решение е неправилно като незаконосъобразно. С оглед така очертания предмет на касационен контрол и в изпълнение на задълженията по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Административният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, събрани по време на данъчното производство и в съдебната фаза на процеса и е приложил точно материалния закон. От приетата за установена фактическа обстановка по делото, съдът е обосновал правен извод за допуснати нарушения на материалния закон при извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството със сумата 34805,80 лв. От доказателствата по делото се установява, че всички осчетоводени разходи са реално извършени като са документално обосновани от представените фактури, придружени с фискални бонове. Счетоводните документи съдържат всички необходими реквизити по смисъла на чл. 7 от ЗСч, съобразно тълкуването на разпоредбата, направено в Тълкувателно решение № 5/2004 г. на ВАС. Всяка от фактурите е придружена от документ, в който детайлно са конкретизирани отделните фактурирани хигиенни материали, което не представлява нарушение на ЗСч, доколкото и описването на стопанската операция в самата фактура е достатъчно за установяване предмета на сделката. В този смисъл е доводът в касационната жалба, че съдът е приравнил заявката за определени хигиенни материали с опис на получените материали, не съответства на изложените логически и правни изводи в съдебния акт. При формиране на правните си изводи, че спорните разходи са документално обосновани и не са били налице предпоставките на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) съдът не е допуснал неправилно тълкуване на материалния закон. С оглед обстоятелството, че в РА и Решението на "ОУИ" се съдържат разминаващи се фактически и правни позовавания като основание за извършеното увеличение на финансовия резултат със сумата 34805,80 лв. административният съд е изложил мотиви и относно всички възможни хипотези, предвидени в чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) във връзка с чл. 14 и чл. 15 от ЗКПО (отм.). В тази част решаващият съд се позовал на неоспореното от страните заключение на вещото лице, според което при счетоводното отразяване на извършените разходи не е допуснато нарушение на счетоводните стандарти, счетоводството е водено редовно и от неговата организация е възможно за проследяване видовете разходи по групи, вземайки предвид специфичния характер на предоставяните услуги и съставяните на основание чл. 173 от Националния рамков договор за 2006 г. отчетни документи. Доводите в касационната жалба, свързани с допуснати нарушения на НСС по своята същност представляват оспорване на заключението на вещото лице извън предвидения от закона срок. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Ответникът в касационното производство не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, Първо-А отделение