Решение № 2750 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5391/2009 г.

Решение № 2750 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5391/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на областна дирекция на МВР - Пловдив представлявана от юрисконсулт Евгений Гонгалов срещу решение № 185/20.02.2009 г. по адм. д. № 2040/2008 г. на Административен съд - Пловдив, 5 състав. Върховният административен съд - III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът уважил предявения от Светлана Бугайчук иск на основание чл. 1 ЗОДОВ като осъдил областна дирекция на МВР - Пловдив да й заплати имуществени вреди в размер на 400 лв. ведно със законна мораторна лихва. Приел, че тази сума е съставлявала заплатен от нея адвокатски хонорар, по воденето на делото за отмяна на НП № А-679/12.10.2007 г., а именно нахд. № 214/2008 г. на Районен съд Асеновград. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навежда довод за неправилно приложение на материалния закон, тъй като неправилно съдът приел заплащането на адвокатско възнаграждение, че е в пряка причинна връзка с наказателното постановление. Касационната жалба е основателна. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Наказателните постановления не са административни актове. Налагането на административно наказание с издаването на наказателно постановление не е типична административна дейност. В доктрината се приема, че наказателното постановление по съществото си е израз на правораздавателна дейност, а не на типично административна. От това следва, че отмененото наказателно постановление не е идентично с отменен незаконосъобразен акт и то издаден при или по повод изпълнение на административна дейност, по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Липсата на този елемент от трите посочени в текста е напълно достатъчно основание за отхвърляне на иска. Направените разноски по воденото дело НАХД, по което е отменено наказателното постановление също не могат да бъдат квалифицирани като вреди произтичащи от незаконосъобразен административен акт. С оглед изложеното след като съдът е разгледал и уважил частично иска по чл. 1 ЗОДОВ, то е постановил неправилно и незаконосъобразно решение което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови по същество отхвърляне на иска. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,