Решение № 4399 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2088/2013 г.
ВАСVII отделение28.03.2013 г.докладчик т Ваня Анчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 616 от 4.12.2012 г., постановено по адм. дело № 515/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4399 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2088/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба, подадена от началник сектор "Пътна полиция" (ПП) при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Велико Търново, против решение № 616 от 04.12.2012 г. по адм. дело № 515/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отменена негова заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 227/24.02.2012 г. В касационната жалба се твърди, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Неделчо Георгиев Неделчев, от с. Леденик, област Велико Търново, е депозирал отговор на касационната жалба с доводи за неоснователността й. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита за правилен изводът на решаващия съд, че не са налице предпоставки за приложението на чл. 171, т. 1, б. "е" ЗДвП. Поддържа, че по делото не е установено Неделчев да е шофирал процесния автомобил, а доводите на касатора, че се касае за техническа грешка, намира за неоснователни. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от активнолегитимирана страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваната в първоинстанционното производство заповед № 227 от 24.02.2012 г., издадена от началник сектор "ПП" при ОДМВР - Велико Търново, на основание чл. 171, ал. 1, б. "е" ЗДвП, на водача Неделчо Георгиев Неделчев е наложена ПАМ "Временно отнемане свидетелството за управление до отпадане на основанието за това", на базата на съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 227/11.02.2012 г. Заповедта е обжалвана от Неделчев с доводи, че не е управлявал посоченото МПС с рег. № ВТ 9242 АК на 11.02.2012 г. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че заповед № 227/24.02.2012 г. на началник сектор "ПП" при ОДМВР - Велико Търново е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания за издаването. От данните по преписката е приел, че не е безспорно установено вмененото на Неделчо Георгиев Неделчев нарушение, а именно - управлението на лек автомобил с посочената марка и регистрационен номер без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, от което е обосновал извод, че ПАМ е наложена без основание и в противоречие с приложимата материалноправна разпоредба. Видно и от представената по делото справка, издадена от ОДМВР - Велико Търново, сектор "ПП", автомобилът с описания в АУАН регистрационен номер е марка ВАЗ 21214 и не е собственост на лицето, посочено в него. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 171 ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки. Предпоставка за издаване на заповед за налагане на ПАМ е извършено от водача административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица, ползващ се с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното (Арг.: чл. 189, ал. ЗДвП). АУАН представлява официална констатация за извършеното деяние, като описаните фактически обстоятелства за административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически предпоставки за издаване на заповедта за прилагане на превантивната ПАМ. В съдебното производство обаче фактическите констатации в АУАН могат да бъдат оспорени, поради което в тежест на административния орган е да докаже извършването на нарушението и участието на адресата. В конкретния казус доказателствената сила на АУАН № 227/11.02.2012 г. законосъобразно е приета за оборена от страна на АС - Велико Търново, т. к. представените писмени доказателства опровергават констатацията, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил с посочения регистрационен номер. Издателят на заповедта, в съответствие със задълженията си по по чл. 170, ал. 1 АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП не е установил, че Неделчо Георгиев Неделчев е осъществил на инкриминираната дата, време и място вмененото му нарушение по ЗДвП, послужило като основание за прилагане на ПАМ. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "е" ЗДвП ПАМ може да бъде наложена на водач, който управлява МПС без застраховка "гражданска отговорност". От съставения АУАН с № 227/11.02.2012 г., послужил за издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, не се установява, че Неделчо Георгиев Неделчев е управлявал лек автомобил с посочения регистрационен номер, което налага извод, че ПАМ е наложена без основание и в противоречие с материалноправните разпоредби. След като не се ангажирани доказателства в подкрепа на установената в АУАН и възпроизведена в заповедта за прилагане на ПАМ фактическа обстановка, решаващият съд правилно е отменил заповедта като незаконосъобразна. Възражението на касатора, че регистрационният номер на автомобила не е основен идентификационен белег на едно МПС е неоснователно, т. к. съгласно разпоредбата на чл. 140 ЗДвП по пътищата за обществено ползване се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От това следва, че регистрационният номер е един от признаците за индивидуализация на автомобилите и не случайно е бил посочен в съставения АУАН. Неоснователен е и доводът за допусната техническа грешка при изписване номера на автомобила. Първо, защото тя е отстранима по реда на чл. 62, ал. 2 АПК, каквото производство не е проведено. Второ, защото посоченият в заповедта регистрационен номер на автомобила напълно съответства на цитирания в АУАН № 227/11.02.2012 г. такъв, и трето, защото заповедта е издадена въз основа на този акт, независимо от издаване на последващ АУАН с № 231/11.02.2012 г. Въз основа на изложеното, постановеното от първоинстанционния съд решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,