Решение № 6288 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 452/2017 г.

Решение № 6288 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 452/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. И. К., от гр. В., против решение № 427/24.11.2016 г. по адм. дело № 451/2016 г. на Административен съд-В., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответникът: кмета на община-В., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-В. е отхвърлил жалбата на Н. И. К., срещу Заповед № 923/5.07.2016 г. на кмета на община-В., с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: "Гаражна стоманобетонна клетка", находящ се в УПИ I-112, кв. 57 по плана на ж. к."Р. Л.", гр. В., като неоснователна. Адресат на заповедта е Н. К. като извършител на строежа. Прието е от съда, че заповедта е законосъобразен административен акт, по отношение на който не са налице отменителните основания на чл. 146, т. 1-5 АПК. По спорния въпрос дали е налице "строеж", по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, или "преместваем обект", по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, са изведени изводи, че е налице строеж, тъй като гаража, независимо от изпълнението му на място, не е сред обектите в обхвата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. По делото не е оборена констатацията на органа за липса на строителни книжа при извършване на строежа, поради което е прието, че е налице незаконен строеж, чието премахване е разпоредено законосъобразно. Отчетена е от съда годината на извършване на строежа -2014 г., спрямо която е прието, че разпоредбите за търпимост и узаконяемост на строежа по § 16 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 и 2 ПЗР на ЗИДЗУТ са неприложими. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на правнорелевантните факти съдът е извел правилни изводи за законосъобразност на оспорената заповед. Същата е издадена от компетентен орган спрямо обект, притежаващ характеристиките на строеж, за който са налице данни, че е незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради това, че е извършен без строителни книжа, каквито се изискват по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Пред решаващия съд, а и пред настоящия, касаторът не е оборил установените факти и не е представил доказателства за наличие на строителни книжа за процесния гараж. Поради това като е приел, че е налице незакоен строеж за който са налице предпоставките на чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахване, съдът е постановил правилно решение. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че гаража не е "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, а е "преместваем обект" по чл. 56, ал. 1 ЗУТ. По този въпрос решаващият съд е изложил подробни мотиви, които се споделят. Процесният гараж е надземна постройка, състояща се от едно помещение, със стоманобетенови оградни стени и двукрила метална врата, с предназначение за паркиране на МПС. В този си вид, същият е "строеж", по смисъла на цитираната законова разпоредба, за който се изискват строителни книжа. Неговият статут е уреден в ЗУТ като строеж на допълващо застрояване. В този смисъл е и заключението на приетата СТЕ, правилно кредитирано от съда. "Преместваем обект" по смисъла на § 5, т. 80 ДРЗУТ е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друг вид обслужваща дейност, който може да бъде отделен от повърхността на земята, без да губи своята индивидуалност и пр. Гаражът няма предназначението, което се изисква по закон за преместваемите обекти, поради което и не може да бъде такъв обект, независимо от това, че в конкретния случай той може да бъде отделен от земята. Като правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение