Решение № 61 от 14.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2100/2012 г.

Решение № 61 от 14.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2100/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по реда на глава Тридесет и трета от НПК. В искането от осъдения Ц. Б. П., подадено чрез защитника, за възобновяване на въззивно нохд № 1017/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение и изменение на решение № 325/2012 г. на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК се поддържа, че поради нарушаване на правилата за оценка на доказателствения материал наказанието е явно несправедливо и следва да бъде намалено. Не се прави възражение срещу искането от главния прокурор. В искането от главния прокурор на Република България са изложени доводи за допуснати нарушения на закона с изменение на режима за изтърпяване на наказанието и вида на затворническото заведение, както и в частта относно приложението на чл. 59 НК. Обосновава се необходимостта от ново разглеждане на делото и законосъобразно приложение на закона при решаване на тези въпроси. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането на главния прокурор по изложените в него съображения. Оспорва основателността на искането на осъдения като определя наказанието в определения от въззивния съд размер за справедливо. Частните обвинители и граждански ищци А. И. Р. и С. Н. Х. не правят възражение срещу искането на осъдения и не изразяват становище по искането от главния прокурор. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Асеновградският районен съд, трети наказателен състав с присъда № 28/6.06.2012 г. по нохд № 931/2011 г. признал подсъдимия П. за виновен в това, че на 23.09.2011 г. в село К. при условията на продължавано престъпление противозаконно унищожил чужди движими вещи на обща стойност 7 318,50 лева - собственост на Х. и Р.. На основание чл. 216, ал. вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 54 НК го осъдил на две години лишаване от свобода, за изтърпяването на което приложил чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС. Приложил чл. 68, ал. 1 НК за наказанието, наложено с влязлата в сила присъда по нохд № 1702/2011 г. на Пловдивския районен съд и определил изтърпяването му при условията по чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС. Предявените граждански искове за имуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размери съответно на 2 376,50 лева за Р. и на 4 942 лева за Х. със законните последици. Отхвърлил ги за разликата до пълните предявени размери. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски и държавната такса в определените размери. Пловдивският окръжен съд с решение № 325/2012 г. по въззивно нохд № 1017/2012 г. изменил присъдата в частта относно размера на наказанието лишаване от свобода, което намалил на една година и в частта за режима на изтърпяване - от строг в общ и за вида на затворническото заведение - от затворническо общежитие от закрит тип в затвор или затворническо общежитие от открит тип. Потвърдил присъдата в останалата й част. Искането на осъдения П. за намаляване на размера на наказанието е неоснователно. Възражение за явна несправедливост е поддържано и пред въззивния съд, който е приел, че действително е допуснато нарушение на правилата за оценка на доказателствата за личността на подсъдимия и извършеното деяние, което е довело до явна несправедливост на наказанието в определения му размер от две години. Изложил е подробни съображения в подкрепа на този извод, който е основал на задълбочена оценка на всички установени по делото индивидуализиращи обстоятелства. Освен възприетите от първоинстанционния съд подробно е изброил и оценил относими към въпроса за наказанието обстоятелства, които правилно е определил като смекчаващи - семейно положение, добри характеристични данни, трудова ангажираност, изключителност на ситуацията като мотив и израз на съпричастност към пострадалите в непредизвикания от него конфликт. Всички обстоятелства, индивидуализиращи личността и деянието, включително и степента на обществената им опасност, са установени въз основа на процесуалната дейност по оценка на доказателствения материал съобразно изискванията по чл. 107, ал. 3 НПК. Въззивният съд е възприел като законосъобразен извода за наличието на предпоставките по чл. 54 НК, но е констатирал нарушение на правилата за индивидуализация като основание за оценка на наказанието като явно несправедливо, което е отстранил - изменил е присъдата и е намалил по изложените съображения размера на наказанието на една година. Няма обстоятелства от поддържаните в искането, които да не са взети предвид или оценката им да е във вреда на осъдения. Установените по делото индивидуализиращи обстоятелства, правилно определени като смекчаващи, с оглед техния вид, тежест и значение не могат да бъдат определени като многобройни или някое от тях-като изключително, а само в тези случаи, какъвто не е настоящият, може да се определи друго, по-леко по вид, наказание, според предвидената от законодателя правна възможност по чл. 55 НК. Определеното от въззивния съд наказание по вид и размер е справедливо, защото съответства на извършеното и на целите по чл. 36 НК и преди всичко на целите на специалната превенция. Подсъдимият е извършил престъплението в изпитателния срок, определен му с влязла в сила присъда за наказание, наложено му за извършено престъпление от общ характер, с което е демонстрирал нежелание да промени поведението си към спазване на законите и на правилата на обществото. Основателно е искането на главния прокурор за отмяна на решението в посочената му част поради допуснато нарушение на закона. Въззивният съд е приел, че подсъдимият следва да изтърпи наказанието лишаване от свобода от една година при първоначален общ режим и в затворническо общежитие от открит тип, в който смисъл е изменил присъдата. Няма основание за приложението на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, защото, видно от свидетелството за съдимост и с приложението на чл. 68, ал. 1 НК, е налице друго осъждане на лишаване от свобода, макар и отложено при условията на чл. 66, ал. 1 НК като в определения с присъдата по нохд № 1702/2012 г. изпитателен срок е извършено престъплението по нохд № 931/2011 г. В този случай, както правилно е приел първоинстанционният съд, са налице предпоставките за приложението на чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС. Допуснатото нарушение е съществено и има характер на касационно основание за отмяна на въззивното решение в тази му част. Основателно се поддържа също, че е допуснато и друго нарушение на закона, което също следва да бъде отстранено от въззивния съд. Съгласно чл. 59 НК времето, през което осъденият е бил задържан, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Поначало правилно е приел, че има предварително задържане и че това време следва да се приспадне, но е пренебрегнал данните по делото, че осъденият е задържан на 6.06.2012 г. съгласно определение за изменение на мярката за неотклонение, но поради отмяната му с определение от 28.06.2012 г. по въззивно чнд № 959/2012 г. на Пловдивския окръжен съд е освободен от затвора на 2.07.2012 г. От изложеното следва, че само това е времето на предварителното задържане, което следва да се приспадне при изпълнение на наказанието, а не и след тази дата до влизане на присъдата в сила - 30.10.2012 г., след като в този период от време не е бил задържан. Искането на осъдения е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Въззивното решение следва да бъде отменено по реда на възобновяването само в частта, в която са решени въпросите по приложение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и на чл. 59 НК поради допуснато нарушение на закона - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Затова и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение