Решение № 12524 от 30.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6698/2013 г.

Решение № 12524 от 30.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6698/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" против решение № 1489/04.03.2013 г. по адм. дело № 9903/2011 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 53, ал. 1 и чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната по жалбата страна, Павлина Павлова Кацарова, от гр. Русе не изразява становище по същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдебното решение е постановено при точно прилагане на материалния закон и вярна преценка на фактите. Съдът задълбочено е обсъдил събраните по делото доказателства, като обосновано е направил извод за основателност на жалбата. Административният орган неправилно е отказал изплащането на парично обезщетение на ответника по касация за отглеждане на малко дете за периода от 01.02.2009 г. до 26.09.2009 г. с мотиви, че няма данни от осигурителя съобразно чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, които да доказват, че лицето е било осигурено. От доказателствата по делото се установява, че за процесния период Павлина Павлова Кацарова е осигурено лице по смисъла на § 1-ви, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, като съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от кодекса ( КСО), времето на ползвания платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете и за бременност и раждане се зачита за осигурителен стаж, без да се правят вноски. Оспореното решение на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" е издадено в противоречие с материалноправни разпоредби и първоинстанционният съд правилно го е отменил. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е решение № 516/25.10.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", с което е отказано изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на Павлина Павлова Кацарова, от гр. Русе за периода 01.02.2009 г. - 26.09.2009 г. Макар и с непрецизен диспозитив (липсва изразена воля към контролирания първичен административен акт), горестоящият административен орган е спазил указанията на съда, дадени с определение № 10586/14.07.2011 г. по адм. дело № 5097/2011 г. на Върховния административен съд, касаещи точното прилагане на административнопроизводствените правила и е реализирал в основните му параметри дължимото контролно-отменително административно производство. Разгледани в хронологичен план фактите са налагали неговото осъществяване във връзка с писмо изх. № 66-17-12-/31.05.2010 г. от директора на дирекция "Краткосрочни плащания и контрол" при Столично управление "Социално осигуряване", адресирано до Павлина Кацарова, в което подробно са описани извършените действия от този орган във връзка с подаденото искане за изплащане на обезщетението, цитирани са приложимите правни норми (пар. 22б ПЗР КСО, чл. 40, ал. 3 КСО, чл. 10, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски), изложени са подробни съображения за причините поради които исканото обезщетение не може да бъде изплатено от органите на НОИ и като краен резултат е отказано изплащането на обезщетението. Съгласно задължителните указания, дадени с определение № 10586/14.07.2011 г. по адм. дело № 5097/2011 г. на Върховния административен съд административният акт, обективиран в писмо изх. № 66-17-12-/31.05.2010 г. от директора на дирекция "КПК" при Столично управление "Социално осигуряване", представлява по своята същност акт (разпореждане) по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "е" КСО и задължително подлежи на обжалване по административен ред - пред ръководителя на териториалното поделение, съгласно чл. 117, ал. 1 КСО, а на съдебно обжалване подлежи решението на последния, съгласно чл. 118, ал. 1 КСО. По делото е установено, че Павлина Кацарова е работила по трудов договор с "Медиал" АД, гр. Русе, считано от 19.01.2005 г. и е била осигурена за всички осигурени социални рискове. По време на отпуска за отглеждане на малко дете за първото си дете, тя е родила второ дете и е придобила право на обезщетение за бременност и раждане, а по-късно и за отглеждането му до две годишна възраст, който период е изтичал на 26.09.2007 г. Осигуреното лице е представило пред работодателя си болнични листове за временна неработоспособност поради бременност и раждане и заявление - декларация за изплащане на парично обезщетение, на основание чл. 50, чл. 51 КСО за остатъка от 135 до 315 календарни дни, като са и били изплатени дължимите парични обезщетения до месец септември 2008 г. включително. След запориране на сметките на осигурителя обезщетенията за периода от месец октомври 2008 г. до 31.01.2009 г. са били изплатени на Павлина Кацарова по реда на чл. 10, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане чрез Районно управление "Социално осигуряване" - Русе. След извършена проверка в Търговския регистър органите на НОИ са установили, че съгласно извършено вписване от 27.02.2009 г. "Медиал" АД е извършил промяна на седалището си от гр. Русе в гр. София. От този момент осигурителят е преустановил подаването на данни в НОИ и НАП за осигурените при него лица. Видно от доказателствата по делото е, че органите на ТП на НОИ София-град след поискано и оказано им съдействие от органи на СДВР при Министерството на вътрешните работи не са могли да изпълнят вменените им по закон задължения и да установят контакт с управителите на ТД "Медиал" АД с цел извършване проверка на ведомостите за заплати на дружеството за 2009 г. и изясняване на обстоятелствата досежно наличното запориране на банковите сметки на същото. Като резултат това е мотивирало главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" да направи извода, че не е доказано по безспорен начин, че Павлина Павлова Кацарова е осигурено лице и е отказал изплащането на дължимото й парично обезщетение за отглеждане на малко дете до навършване на двегодишна възраст. С решение № 1489/04.03.2013 г. по адм. дело № 9903/2011 г. Административен съд София - град е отменил решение № 516/25.10.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и е върнал административната преписка за издаване на нов акт при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона - основания за неговата отмяна по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Решението е правилно. Съгласно чл. 53, ал. 1 КСО след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Разпоредбата на чл. 40, ал. 3 КСО в предходна редакция е предвиждала дължимите от ДОО парични обезщетения за временна неработоспособност да се изплащат чрез осигурителите, като действието на тази разпоредба е продължило до 31.12.2006 г., а от 01.01.2007 г. е в сила новата ал. 3 на чл. 40 КСО, съгласно която паричните обезщетения за временна неработоспособност се изчисляват и изплащат от териториалните поделения на НОИ. По силата на § 22б, ал. 1 ПЗР КСО новата ал. 3 не намира приложение по отношение на паричните обезщетения за лицата, заварени в отпуск за временна неработоспособност, трудоустрояване, за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете към 1 януари 2007 г., за които е започнало плащане на обезщетение, както и неизплатените парични обезщетения и помощи, отнасящи се за периоди до тази дата. Възприетата от органите на Националния осигурителен институт практика, че след като не са могли да извършат проверка на осигурителя след преустановеното подаване на информация за осигурените лица осигуряването на последните е прекратено е необоснована. Видно от доказателствата по делото е, че липсват данни в информационната система на НАП за подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за прекратяване на трудовия договор между Павлина Павлова Кацарова и ТД "Медиал" АД. Твърденията си за съществуващо трудово и произтичащото от него осигурително правоотношение осигуреното лице установява с действащия между нея и работодателя и трудов договор. Те намират подкрепа и от останалите релевантни факти по спора. Юридическите факти (правопораждащи, правопрекратяващи и т. н.) се създават единствено с правна норма. В КСО липсва правна норма, която да предвижда прекратяване на осигуряването при посоченото добросъвестно изпълнение на трудовите задължения, а тълкуването, което се прави от касационния жалбоподател не може да бъде споделено и защото установява санкция за добросъвестния работник за проявената от неговия работодател недобросъвестност. Неизпълнението на задължението на осигурителя към осигурителния орган по чл. 5, ал. 4 от КСО за предоставяне на точни данни за осигурените лица, основанието за осигуряване и размера на осигурителния доход, не може да отрече правото на осигуреното лице, уредено с нормата по чл. 48а и чл. 53 КСО. По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение