Решение № 5776 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1563/2014 г.

Решение № 5776 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1563/2014 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Владимир Иванов Великов, жив. в гр. Русе, срещу заповед рег. № К-3125/22.11.2013 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 5 и ал. 5 от ЗМВР и предложение рег. № I-56261/19.11.2013 г. е прекратено служебното правоотношение на инспектор Владимир Иванов Великов - разузнавач IV степен в група "Контратероризъм и наркотици" на сектор "Борба с организираната престъпност" - Русе към "Териториални структури" при Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" - МВР, категория "Г" - I степен, поради съкращаване на длъжността и отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност в рамките на притежаваната категория, считано от датата на връчване на заповедта. Жалбоподателят поддържа в жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваната заповед е постановена в нарушение на на административнопроизводствените правила по издаването й и в нарушение на материалното право, иска отмяната й. Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмени бележки, иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Владимир Иванов Великов е работил по служебно правоотношение като разузнавач IV степен в група "Контратероризъм и наркотици" на сектор "Борба с организираната престъпност" - Русе към "Териториални структури" при Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" - МВР, категория "Г" - I степен, до връчване на оспорената заповед. Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", която бе регламентирана в чл. 51а от Закона за МВР /ЗМВР/, бе заличена от структурата на МВР с изменението на закона - ДВ, бр. 52/2013 г., в сила от 14.06.2013 г. Съгласно § 14, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗДАНС, в сила от същата дата, Държавна агенция "Национална сигурност" е правоприемник на активите, пасивите, архива и другите права и задължения на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" в Министерството на вътрешните работи. Според § 13, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗДАНС служебните правоотношения на държавните служители от Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" в Министерството на вътрешните работи преминават в служебни правоотношения с Държавна агенция "Национална сигурност", когато отговарят на изискванията за работа в нея. С писмо рег. № I-39913/04.10.2013 г., изходящо от директора на дирекция "Човешки ресурси", директорът на ОДМВР - Русе е уведомен, че жалбоподателят и още един служител на ОДМВР - Русе, ГДБОП, не се предвижда да преминат и да бъдат назначени в Държавна агенция "Национална сигурност". В писмото е посочено, че поради извършените организационно-щатни промени в МВР - преминаване на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" - МВР в Държавна агенция "Национална сигурност" и съкращаване на щатните бройки следва да бъдат издадени до 08.10.2013 г. заповеди за назначаване на двамата служители на отпуснатите за целта две щатни бройки от категория "Г" по направление на дейност "Охранителна полиция" в Областна дирекция на МВР - Русе, считано от 01.10.2013 г. с оглед да не се прекъсва стажът на служителите. На 02.10.2013 г. Владимир Великов е подал заявление до министъра на вътрешните работи, входирано при получателя на 07.10.2013 г., с което е поискал на основание чл. 191, ал. 5 от ЗМВР да бъде назначен на длъжност разузнавач IV степен в група "Престъпления против личността" на сектор "ПКП" при отдел "Криминална полиция" при ОДМВР - Русе, категория "Г" - I степен. Със заповед рег. № 3-4537/17.10.2013 г. на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 191, ал. 1, т. 10 от ЗМВР внд директорът на ОДМВР - Русе е назначил инспектор Владимир Иванов Великов на длъжност полицейски инспектор V степен в група "Териториална полиция" на сектор "Охранителна полиция" към Второ РУП - Русе при ОДМВР - Русе, считано от 01.10.2013 г., със заплата за категория "Г" - I степен и длъжност. Изготвеният акт за встъпване в длъжност не е подписан от жалбоподателя. Отказът му да встъпи в длъжност е удостоверен с протокол от 17.10.2013 г., удостоверяващ с подписите на двама свидетели, че на жалбоподателя на 17.10. 2013 г. в 17 ч. e била връчена заповедта за назначаване на длъжност полицейски инспектор V степен в група "Териториална полиция" на сектор "Охранителна полиция" към Второ РУП - Русе при ОДМВР - Русе и същият е отказал да подпише акт за встъпване. С писмо от 18.10.2013 г., заповедта за назначаване, неподписаният акт за встъпване в длъжност и протоколът за отказ от встъпване в длъжност са изпратени на директора на дирекция "Човешки ресурси" - МВР. Със заповед рег. № з-4627/22.10.2013 г. внд директорът на ОДМВР - Русе на основание чл. 167, ал. 3 от ППЗМВР и протокола за отказ от встъпване в длъжност е отменил своята заповед рег. № 3-4537/17.10.2013 г. На 04.11.2013 г. директорът на агенция "Човешки ресурси" в МВР е изготвил докладна записка относно отказа на жалбоподателя да встъпи в длъжност, с предложение да бъде извършена процедура по предлагане на вакантни длъжности по линия на "Охранителна полиция" в структурите на МВР, в същото населено място. На 06.11.2013 г. в 11.30 ч. в сградата на МВР в гр. София на жалбоподателя са предложените наличните вакантни длъжности от категория "Г" при ОДМВР, както следва: полицейски инспектор VI - V степен в група "Териториална полиция" на сектор "Охранителна полиция" към Първо РУП - Русе - две вакантни длъжности и полицейски инспектор VI - V степен в група "Териториална полиция" на сектор "Охранителна полиция" към Второ РУП - Русе - една вакантна длъжност. Жалбоподателят е отказал и тези предложени му длъжности, като в протокола за предлагането им е вписал "Отказвам да заема предложената длъжност" и се е подписал, положени са и подписите на двама служители с посочени три имена и длъжности. На 19.11.2013 г. главният секретар на МВР е изготвил предложение рег. № I-56261/19.11.2013 г., в което е описал изложената фактическа обстановка и е предложил служебното правоотношение на жалбоподателя да бъде прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 5 от ЗМВР във връзка с чл. 261 от ППЗМВР. Предложението е последвано от издаване на оспорената заповед от министъра на вътрешните работи, със съдържание, описано във втори абзац на съдебното решение. Оспорената заповед е издадена от компетентния орган по чл. 246, т. 1 от ЗМВР - министърът на вътрешните работи, в чиито правомощия е прекратяването на служебното правоотношение с държавни служители категория "Г", какъвто е жалбоподателят. Тя е в изискуемата от закона писмена форма и съдържа задължителните реквизите по чл. 269 от ППЗМВР. Същата е издадена при спазване на административно-производствените правила по издаването й и в съответствие с приложимото материално право. С цитираните по-горе законови изменения - заличаване на ГДБОП от структурата на МВР и законодателното уреждане на правоприемството на ДАНС по отношение само на част от служебните правоотношения - а именно само за отговарящите на изискванията за работа в ДАНС, е налице хипотезата на съкращаване на длъжността на жалбоподателя в ГДБОП. Видно от описаните по-горе писмени доказателства за него преценката на компетентния орган дали отговаря на изискванията за работа в ДАНС е негативна, но този акт не е обжалван в настоящето производство и не е предмет на настоящия съдебен контрол, както не е и предмет на съдебен контрол и мълчаливият отказ по заявлението за назначаване на конкретна избрана от жалбоподателя длъжност. Независимо от това следва да се отбележи, че това непроизнасяне по заявлението не представлява нарушение по чл. 53 от Наредба № Iз-2525/14.12.2012 г. за преминаване на държавната служба в МВР, както се твърди в жалбата, тъй като органът по назначаването няма задължение да удовлетвори искането на заявителя. При така установената хипотеза на съкращаване на длъжността в съответствие с чл. 191, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 186, ал. 1 от ЗМВР директорът на ОДМВР е издал заповед за назначаването му на друга длъжност, отговаряща на изискванията на чл. 191, ал. 2 от ЗМВР - в същото населено място и структура на МВР, като жалбоподателят отговаря на изискванията за длъжността, същата е и от неговата категория "Г". Твърденията му, че е надквалифициран и с по-висока степен при същата категория не сочат на нарушение на материалния закон, доколкото в ЗМВР и в частност чл. 191 от ЗМВР и чл. 245, ал. 5 от ЗМВР няма формулирано такова изискване, а определената му заплата на първата предложена длъжност е била за неговата категория и степен. Поради надлежно оформения отказ с подписите на двама служители, трите имена и длъжностите им съобразно чл. 267, ал. 3 от ППЗМВР в съответствие с чл. 167, ал. 3 от ППЗМВР директорът на ОДМВР Русе в качеството си на орган по назначаването по чл. 186, ал. 1 от ЗМВР е отменил заповедта си. Твърденията на жалбоподателя, че е следвало да му се даде възможност лично да впише причините за отказа си не кореспондира с текста на чл. 267, ал. 3 от ППЗМВР. Последвало е ново предлагане на длъжности, отговарящи на изискванията на чл. 191, ал. 2 от ЗМВР, които жалбоподателят отново е отказал и отказът е надлежно удостоверено съобразно чл. 267, ал. 3 от ППЗМВР. Изготвеното предложение за прекратяване на служебното правоотношение от главния секретар на МВР не е от орган по чл. 268а, ал. 2 от ППЗМВР вр. чл. 186, ал. 1 от ЗМВР за служители категория "Г", но доколкото съгласно чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР в случаите на чл. 245, ал. 1, т. 5 от ЗМВР прекратяването на служебното правоотношение става по инициатива на органа по назначаването, като органът по чл. 268а от ППЗМВР може да прави предложение, то предложението не е задължителен елемент от процедурата по прекратяване на служебното правоотношение. В случая не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение и без предложение на директора на ОДМВР - Русе. С издаването на оспорената заповед не е нарушен чл. 247 от ЗМВР, както твърди жалбоподателят, тъй като в чл. 247, ал. 1, изр. 2-ро е предвидено, че при неспазване на срока за предизвестие се дължи обезщетение за този срок, какъвто текст фигурира и в оспорената заповед. Оспорената заповед е в съответствие с приложимото материално право - налице са правните основания, посочени в нея. Длъжността на жалбоподателя е съкратена по смисъла на чл. 245, ал. 1, т. 5 от ЗМВР и са налице и условията по чл. 245, ал. 5 от ЗМВР - служителят е отказал да заеме предложената му длъжност в рамките на притежаваната категория. С оглед на горното оспорената заповед е издадена от компетентния орган; при спазване на административнопроизводствените правила; в предвидената от закона форма; в съответствие с приложимото материално право и целта на закона, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на делото на МВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, платимо от жалбоподателя на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, като няма възможност за присъждане на разноски на жалбоподателя. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,