Решение № 7653 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12971/2008 г.

Решение № 7653 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12971/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по жалбата на Ангел Георгиев Даскалов от гр. Велинград против заповед № К-5721 от 28.09.2007 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 228, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 от ППЗМВР, вр. чл. 226, ал. 1 т. 4 от ЗМВР, в качеството му на държавен служител в МВР - началник на РПУ Велинград, към Областна дирекция "Полиция", - Пазарджик при Национална служба "Полиция" - МВР, категория В, му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от три години". Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е обоснована с норма на Правилника за приложение на ЗВР, която не съществува, оспорва по същество извършването на вменените му със заповедта на министъра на вътрешните работи нарушения. Моли за отмяната й. Ответникът - министър на вътрешните работи чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като недопустима поради липса на правен интерес, обосновавайки се с прекратяване на служебното правоотношение на осн. чл. 245, ал. 1 т. 4 от ЗМВР. Алтернативно изразява становище и за неоснователност на същата. Възражението за недопустимост на жалбата е неоснователно. Действително служебното правоотношение между жалбоподателя и органа по назначаването е прекратено по взаимно съгласие - основание по чл. 245, ал. 1 т. 4 от ЗМВР, а жалбоподателят понастоящем е на изборна длъжност - кмет на община, но правният му интерес от обжалване на заповедта произтича от обстоятелството, че е адресат на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, не е извръшил отказ или оттегляне на жалбата и цели заличаване на последиците от издадения индивидуален административен акт. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с пряк и личен интерес от оспорване - адресат на обжалваната заповед, поради което е допустима за раглеждане по същество. С оглед представените по делото писмени доказателства, събрани в хода на проведеното административно и съдебно производство, Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия си състав, намира подадената жалба за неоснователна. С обжалваната заповед на жалбоподателя като държавен служител в МВР на длъжност началник на РПУ Велинград, категория В, е наложено дисциплинарно наказание" недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от три години". Посочените в заповедта нарушения на служебната дисциплина се изразяват в това, че за периода от месец януари 2007 г. до месец май 2007 г. е допуснал нарушения на разпоредбите, регламентиращи работата със заявителския материал в МВР и нарушение на разпоредбите на ЗАНН по движението, приключването на преписките и прекратяването на административно-наказателните производства. Посочено е, че в разултат на извършените нарушения е затруднил дейността на Районна прокуратура - Велинград. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № К-4225 от 01.08.2007 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 230 от ЗМВР, връчена на жалбоподателя на 08.08.2007 г. Със същата е назначен дисциплинарно разследващ орган, разяснено е правото на служителя да участва в производството, както и правото да бъде подпомаган от друг служител в него. В хода на проведеното дисциплинарно производство, срокът на който е удължен с един месец, със заповед № К-5307 от 15.09.2007 г. на министъра на вътрешните работи, са проведени действия по доказване на вмененото нарушение, събрани са писмени доказателства - справки на служители на МВР и органи на дознанието. В рамките на същото жалбоподателят е представил писмено обяснение по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. За резултата от разследването е изготвена обобщена справка от 12.09.2007 г., с която жалбоподателят е запознат на същата дата. Дисциплинарното производство е приключено с представяне на становище по чл. 244, ал. 1 от ППЗМВР - № 31661 от 17.09.2007 г. за налагане на дисциплинарно наказание - "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от три години". Въз основа на приключилото дисцплинарно производство е издадена обжалваната в настоящото производство заповед № К-5721 от 28.09.2007 г. на министъра на вътрешните работи. В рамките на проведеното дисциплинарно производство, жалбоподателят е осъществил правото си на защита, представяйки писмено обяснение по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и възражение по обобщената справка по чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР. Обжалваната заповед е законосъобразен индивидуален административен акт, издадена е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му със закон - чл. 228, ал. 1 от ЗМВР правомощия и в изискуемата от закона форма и съдържание, съответстващо на изискванията на чл. 246 от ППЗМВР. При издаването й са спазени административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство. Заповедта съответства на приложимия материален закон, същата е издадена в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. На основание чл. 171, ал. 1 от АПК, доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред настоящата съдебна инстанция. От доказателствата, събрани в рамките на дисциплинарното производство, които не са оборени с насрещно доказване от страна на служителя, обобщени в приложената по делото справка, се установява, че жалбоподателят, за проверявания период, е допуснал служителите в РПУ Велинград да извършат нарушение на Инструкция № Iз-1171/02.08.2006 г., изразяващо в това, че не са били въведени в електронната система, част от регистрираните материали, не са били попълнени съобщения за извършено престъпление за общо 466 бр. материали за 2006 г. и 220 бр. - за 2007 г., както и не са попълнени изискуемите карти за отчитане на материалите съгласно методическите указания за това. В качеството му на административно-наказващ орган по смисъла на чл. 47 от ЗАНН, жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбите на ЗАНН при образуването и прекратяването на административно-наказателните производства по посочените в обобщената справка преписки, нарушил е реда за приключването им и изискването за произнасяне по приключването им със съответен акт. В една част от цитираните в справката преписки не са издадени наказателни постановления, при редовно съставени и връчени АУАН, въпреки че административно-наказателно производство не е било прекратено. В нарушение на изискванията на чл. 54 от ЗАНН, не е прекратил преписките с изискуемия по закон акт - мотивирана резолюция, като преди това не е изпълнил задължението си за прилагане на чл. 52, ал. 4 от същия закон, изискващ извършване на проверка за наличие на основание за приключване на преписката. Предвид събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, необорени от жалбоподателя пред дисциплинарно наказващия орган и в рамките на проведеното съдебно производство, съдът намира, че вменените нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се системно неизпълнение на служебните задължения (установените в производството пред разследващия орган са значително повече от три в рамките на една година, съгл. пар. 1, т. 7 от ДР на ЗМВР) обосновават законосъобразното приложение на разпоредбата на чл. 228, ал. 1 т. 2 и т. 3 от ППЗМВР. Предвид установената системност при неизпълнението на служебните задължения, наложеното дисциплинарно наказание съответства на приложимия материален закон. Възражението, направено в жалбата за неправилно посочване на приложената законова разпоредба, съдът намира за неоснователно. Дисциплинарно наказващият орган и издал мотивирана заповед, съдържаща точно посочване на приетите за установени фактически обстоятелства, по отношение на които е приложил съответстващите им правни основания за налагане на наказанието - чл. 228, ал. 1, т. 2 и 3 от ППЗМВР. Възраженията за нарушено право на защита в хода на дисциплинарното производство, рефлектиращо върху законосъобразността на акта съгласно чл. 146 т. 3 от АПК, съдът, също така, намира за неоснователно. По отношение на жалбоподателя са извършени всички предвидени в ЗМВР и ППЗМВР процесуални действия, правото му на защита не е било нарушено. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена в рамките на законовия срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Предвид изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение