Решение № 9483 от 10.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5387/2015 г.

ВАСV отделение10.08.2016 г.докладчик т Марина Михайлова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1545/12.03.2015 г., постановено по адм. дело № 12261/2013 г. по описа на Административен съд С. - град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9483 от 10.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5387/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), против решение № 1545 от 12.03.2015 г., постановено по адм. дело № 12261/2013 г. по описа на Административен съд С. - град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. И. се отмяна на обжалваното решение. Ответникът - В. Д. П. оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд С. - град е отменил заповед № 205/2.12.2013 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с която служебното правоотношение на В. Д. П. е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. За да отмени процесната заповед, първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена в противоречие с материалния закон, което води до незаконосъобразност на административния акт и обосновава неговата отмяна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. За да се приеме, че условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, посочен като правно основание за издаване на акта, са изпълнени следва да се установи, че длъжността заемана от жалбоподателя е премахната като нормативно установена позиция и система от функции (чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията) или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. В случая е установено, че жалбоподателят е назначен на длъжност главен експерт в Главна дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове", Териториално звено "Изток", гр. В., като заема една от двете щатни бройки за длъжността в звеното, а общата численост на персонала в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) е 128 щатни бройки съгласно длъжностното разписание от 4.02.2013 г. С Постановление на Министерския съвет № 266 от 22.11.2013 г., обн., ДВ, бр. 103 от 29.11.2013 г., в сила от 29.11.2013 г., е направено изменение и допълнение в Устройствения правилник на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и на нейната администрация и утвърдено длъжностно разписание на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 2.12.2013 г. като общата численост на персонала в ДКЕВР е запазена на 128 щатни бройки, съществуващата Главна дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" е премахната и е новосъздадената Главна дирекция "Контрол и решаване на спорове". Според приложението и утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от 2.12.2013 г. в новосъздадената Главна дирекция "Контрол и решаване на спорове" има четири отдела, като в единия от тях - отдел "Контрол и решаване на спорове - водоснабдителни и канализационни услуги" са създадени две нови териториални звена "С. Б." и "Ю. Б.", като длъжността главен експерт не е премахната като нормативно определена позиция и в новосъздадените териториални звена "С. Б." и "Ю. Б." са предвидено общо 5 щатни бройки, от които три от бройките за главен експерт са в териториално звено "С. Б." и две от бройките за главен експерт са в териториално звено "Ю. Б.", като към момента на издаване на процесната заповед има свободни щатни бройки за длъжността "главен експерт" в новосъздадената дирекция. По делото са представени длъжностни характеристики за новосъздадените длъжности, като е установено, че длъжностна характеристика за длъжността, заемана от П. не е представена по делото. При тези факти изводът на съда, че спрямо държавния служител не е осъществена хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е законосъобразен и обоснован. Липсата на представена длъжностна характеристика за длъжността изпълнявана от П. води до невъзможност да се направи преценка дали длъжността е престанала да съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая предпоставките на цитирания текст не са осъществени. Следователно като е направил извод, че административният акт е издаден в нарушение на материалноправните норми на закона Административен съд С. - град е постановил решение, съответно на закона. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, обсъдил е доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, проверил е законосъобразността на заповедта на всички основания по чл. 146 от АПК и е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответницата не са претендирани, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

2