Решение № 9946 от 19.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1739/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. Гигов о гр. София, чрез адв.Х. Банов, срещу Решение 6304 от 28.10.2022 г. по адм.д. 12036/2021 г. на Административен съд София- град. С него се отхвърля жалбата му срещу Решение 2153-21-248/01.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ София- град, с което е оставена без уважение жалбата на Гигов срещу разпореждане [номер]/200 от 15.06.2015 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради явна необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се и иска отмяната му. Ответникът- директорът на ТП на НОИ София- град, в писмени бележки, чрез гл.юрисконсулт Д.Петрова, ангажира подробно становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на К. Гигов срещу Решение 2153-21-248/01.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ София- град. В пенсионната преписка се съдържат доказателства, че той е подал заявление от 18.12.2014 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението си той е представил изискуемите документи по чл. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, вкл. такива, издадени от ЖПЗ Г. Димитров - София и от ДФ Строймашинженеринг , както и на по- късен етап Трудов договор 103/27.04.1989 г., сключен с ДФ Транстехника СО Вагоностроене . Предвид обстоятелството, че представените документи са издадени от ДФ Строймашинженеринг , а за този осигурител до компетентните органи е подаден сигнал относно истинността на предадените от него в осигурителния архив на НОИ разплащателни ведомости, административното производство по заявлението е спряно. С издадено след възобновяването разпореждане от 15.06.2015 г., на лицето е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ София- град, който с Решение 2153-21-248/01.10.2021 г. го е потвърдил. В мотивите към разпореждането е посочено, че представените Трудова книжка 875/18.11.1977 г., издадена от ЖПЗ Г. Димитров - София и удостоверение, образец УП-30 XVI-238/15.01.1990 г., издаден от ЖПЗ Г. Димитров - София не могат да удостоверят осигурителен стаж и доход и не следва да се ценят при определяне на пенсията. Това е така, тъй като в трудовата книжка, издадена на 18.11.1977 г., е вписан личен паспорт, издаден на 21.12.1978 г., т.е същата е издадена на лице, което все още няма личен паспорт, а това изключва възможността същото да е работило по трудов договор в държавно предприятие. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че на стр. 11 е посочено начало на трудовия стаж - 18.11.1977 г., на длъжност смесоподготвител в леярен цех , когато К. Гигов е бил на възраст [възраст]. В същото време в приложимата разпоредба на чл. 112 от Кодекса на труда от 1951 г. /отм./ е регламентирана изрична забрана да се възлагат на работници и служители до [възраст] възраст и на работнички и служителки, независимо от възрастта им, особено тежки и вредни за здравето им работи, каквато безспорно е извършваната от лицата, назначени на длъжност смесоподготвител в леярен цех . Възраженията от страна на касатора, че е полагал този вид труд на [възраст] възраст не са подкрепени с никакви доказателства, а и общественополитическият строй по това време никак не предполага използването на детски труд в държавно предприятие в противоречие с нормативната уредба. В трудовата книжка се установяват и редица други незаконосъобразни вписвания, същата е подпечатана с произволни печати, което категорично опровергава доказателствената й сила. Образец УП-30 XVI-238/15.01.1990 г. е подпечатан с печат на ДСО БДЖ. Това наименование не отговаря на действителното название на юридическото лице към датата на издаване на документа, тъй като с Решение на Министерски съвет 50 от 30.03.1989 г., Приложение 68, е създадена фирма БДЖ, която е регистрирана с Решение от 20.06.1989 г. по ф. д. 459/1989 г. по описа на СГС, т.е. към 15.01.1990 г., когато се претендира, че е издаден образецът, в правния мир не съществува ДСО БДЖ, а фирма БДЖ. Последните посочени изводи се намират в решението, издадено от директора на ТП на НОИ София- град, с което са приети и споделени мотивите на длъжностното лице по ПО с допълнението, че има антидатиране на документите, издадени от осигурители, които не съществуват към момента на издаването им и че има документи, удостоверяващи осигурителен стаж с произволни наименования на осигурителя, а същите са подпечатани с неотносими печати. Това решение на директора на ТП на НОИ София град е предмет на жалбата пред административния съд с доводи за незаконосъобразност и искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от доказателствата по делото, че осигурителният стаж, по описаните по- горе причини, правилно не е зачетен. Съдът е констатирал и съдържание в документите, попълнени от осигурител, името на когото не е съществувало към датата на съставяне на документа, с неправилен Булстат и т.н. При тези констатации е изведен правен извод за неоснователност на жалбата, поради което същата е отхвърлена. Решението е правилно. Поддържаните доводи и в касационната жалба се свеждат до това, че представените трудова книжка и УП за осигурителен стаж и доход следва са взема предвид при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като са съставени с такава удостоверителна цел и съдържат всички реквизити и съдържание да породят тези правни последици, а допуснатите грешки в тях не са от съществено значение. Подчертава се, че в тежест на административния орган е да докаже, че волеизявлението, обективирано в трудовата книжка и удостоверено с подписа на лицето, представляващо работодателя,не изхожда от лице, което има субективното право да удостоверява осигурителния стаж от името на роботодателя. Тези доводи са неоснователни. Съдът е изложил в мотивите си, че представените писмени доказателства- трудова книжка и удостоверения не са годни да удостоверят осигурителен стаж и доход, като са изложени ясни мотиви защо не следва да се вземат предвид, както е постъпил и административният орган в обжалвания административен акт. Тези мотиви се споделят от настоящия съдебен състав, тъй като те нямат съдържание, годно да удостовери фактите, вписани в тях. При липса на първични документи- разплащателни ведомости, грешки в името на осигурителя, антидатиране, съществуването на доказателства за осигурителен стаж за посочен период при несъществуващи осигурители, правилно съдът е извел правен извод за липса на годни писмени доказателства, установяващи осигурителен стаж и доход в спорните периоди. Освен това, несъстоятелни са възраженията, въвеждащи задължение на административния орган да докаже, че на практика не е престиран труд, защото е недопустимо доказването на отрицателен факт, както не е ив правомощията на административния орган да квалифицира деяния като престъпления, в какъвто смисъл има наведени твърдения в касационната жалба. При липса на касационни основания, решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника се дължат разноски в размер на 100 лева, на основание чл. 143, ал.3 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,