Решение № 5324 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15791/2013 г.

ВАСVII отделение16.04.2014 г.докладчик Павлина Найденова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1718 от 20.09.2013 г. по адм. д. № 409/2013 г. на Административен съд Бургас. Осъжда "Тохун" ООД да заплати на Община Поморие разноски по делото в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5324 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15791/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Тохун" ООД срещу решение № 1718 от 20.09.2013 г. по адм. д. № 409/2013 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу против акт за установяване на задължение по декларация № 002295/07.11.2012 г., издаден от орган по приходите в отдел "ПМДТ" при Община Поморие, потвърден с решение № АУ002295#1/15.01.2013 г., на директора на Дирекция "Приходи, местни данъци и такси" - гр. Поморие. Излагат се касационни основания за неправилност на решението. Счита се, че по делото не е установено, че дружеството е потребител на услуга "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места" и обстоятелството, че имотът на дружеството е разположен на територията на Община Поморие, която по принцип предоставя услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места" не следва да води до задължение за заплащане на тази услуга, ако не бъде установено нейното ползване, в противен случай заплащането на услуга, която не се потребява, би приравнило задължението за плащането й на задължение за плащане на данък. Ответната страна е представила писмено възражение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че за установяване на релевантните за спорното правоотношение юридически факти по делото са представени множество писмени доказателства - протоколи, фактури и актове за извършена работа в Община Поморие през 2012 г., от които е видно, че общината е извършила разходи за услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на депо за ТБО, ръчно метене, оборка, машинно метене и машинно миене. По делото е приета съдебно-техническа експертиза е установено, че Община Поморие е възложила събирането, извозването и обезвреждане на депа или съоръжения за битови отпадъци на "РТК" ООД - гр. Елин Пелин. Прието е, че няма доказателствено значение извода на вещото лице, че дружеството не е извършило тези услуги за района, в който се намира имота на жалбоподателя, което е посочило и че жалбоподателят самостоятелно изхвърля минимални количества битови отпадъци в депото за такива. Взето е предвид, че по делото се съдържат достатъчно документи, от които да се направи извод, че Община Поморие е извършила услугите, за които се дължи такса по чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ - фактури, протоколи и актове - ръчно метене, вдигане на вложка и оборка, зимно поддържане и други. За неоснователно е прието възражението на търговеца за неправилно определен размер на таксата за обезвреждане на битовите отпадъци в депа. Съгласно разпоредбата на чл. 17а, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 на Общински съвет - Поморие за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на Община Поморие (отм.), която е била действащо право през процесния период, размерът на таксата се определя според количеството на битовите отпадъци, а когато същото не може да се установи - в промили/ на ползвател или пропорционално върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ към 1 януари на годината, за която се дължи - 0,15 промила за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депа и 1,51 промила за услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. За нежилищните недвижими имоти данъчната оценка на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ. В конкретния случай размерът на таксата за обезвреждане на битовите отпадъци в депа е определен като 0,15 промила от отчетната стойност на недвижимия имот - 2 093 244,19 лева, която е по-висока от данъчната оценка и е изчислението е вярно. Решението е правилно. Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят е собственик на производствен обект, който се намира извън строителните граници на населеното място. Не се спори между страните в процеса, че в този район общината не предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Спорен по делото е въпросът извършва ли Община Поморие услугата по поддържане на чистотата на обществените територии и какъв е размера на таксата за обезвреждане на битовите отпадъци в депа. "Тохун" ООД е твърдяло, че през 2012 г. Община Поморие не е извършвала услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване", поради което такса за тази дейност не се дължи. Не оспорва задължението си да заплаща такса за поддържане на депо за битови отпадъци, но смята, че размерът й е определен неправилно. Имотът, предмет на облагане, се намира извън районите, в които общината организира сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци за 2012 г. и такса за тази услуга не е начислена. Уточнени са параметрите, по които е изчислено задължението: таксата за обезвреждане на битовите отпадъци в депа е в размер на 0,15 промила върху по-високата стойност между данъчната оценка и отчетната стойност (313,99 лева), а таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е в размер на 1,51 промила върху по-високата стойност между данъчната оценка и отчетната стойност (3 160,80 лева). Дефинирана е и лихвата за просрочие към 07.11.2012 г. - 68,68 лева. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Според правилото на чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ, вр. с чл. 69, ал. 1 от ЗМДТ таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет и се заплаща по ред, определен от общинския съвет. В чл. 71, т. 2 от ЗМДТ е регламентирано изключението от общия принцип за дължимост на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - това са случаите, когато услугата не се предоставя от общината. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 5 от Наредба № 11 на Общински съвет - Поморие за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на Община Поморие размерът на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се определя пропорционално (в промил) върху данъчната оценка на недвижимите имоти. Според чл. 17а, ал. 1 и ал. 2 (отм.) от цитирания подзаконов нормативен акт размерът на таксата се определя според количеството на битовите отпадъци, а когато същото не може да се установи - в промили/ на ползвател или пропорционално върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ към 1 януари на годината, за която се дължи - 0,15 промила за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депа и 1,51 промила за услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. За нежилищните недвижими имоти данъчната оценка на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ. Съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 17а, ал. 2 от Наредбата на Общинския съвет е отменена със съдебно решение № 2242/20.12.2012 г. на Административен съд - Бургас, считано от датата на влизането му в сила - 07.06.2013 г., но поради действието на съдебната отмяна за в бъдеще, е приложима към процесния казус Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че следва да се установи, че дружеството потребява услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места". Член 71, т. 2 от ЗМДТ предвижда, че не се събира такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината, която хипотеза в случая не е налице. Установено, че съгласно заповедта на кмета № РД-16-709/20.10.2010 г. услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване се извършва във всички населени места на Община Поморие. За ползуватели на услугата се считат собствениците на застроени недвижими имоти в границите на регулацията, както и собствениците на застроените недвижими имоти извън регулацията на населените места, с изключение на застроените недвижими имоти извън регулацията на гр. Каблешково, с. Лъка и с. Косовец. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ таксата е за почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване, а не за имоти на данъчно задължени лица, които са частни и не са територии, предназначени за обществено ползване. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение

Цитирани разпоредби

5