Решение № 7582 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7370/2016 г.

Решение № 7582 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7370/2016 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. В. Т. срещу Решение № 2946 от 28.04.2016 г., постановено по адм. дело № 798/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу изричен отказ на секретар на район "Надежда" - Столична община да издаде удостоверение за сключване на брак от български гражданин в чужбина, обективиран в писмо рег. № РНД16-УФ01-19/1/ от 14.01.2016 г. В касационната жалба са изложени оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Според касационния жалбоподател първоинстанционният съд неправилно е основал своето решение на правни норми от националното право, които обаче противоречат на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, в резултат на което е ограничено правото на личен и семеен живот на касационната жалбоподателка. От ответника по касационната жалба - секретар на район "Надежда" - Столична община е постъпил писмен отговор по касационната жалба, в който са изложени съображения за неоснователност. Иска се обжалваното решение да бъде оставено в сила и присъждане на разноските по водене на делото. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила поради липса на касационните основания по чл. 209 от АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, с оглед сочените касационни основания и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд С.-град е отхвърлена жалбата на касационната жалбоподателка срещу отказ на секретар на район "Надежда" - Столична община да издаде удостоверение за сключване на брак от български гражданин в чужбина, обективиран в писмо рег. № РНД16-УФ01-19/1/ от 14.01.2016 г. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че производството пред административния орган е започнало с подаване на заявление вх. № РНД16-УФ01-19/18.01.2016 г. от Н. В. Т. до кмета на "Надежда" - Столична община за издаването на удостоверение въз основа на регистъра на населението за сключване на граждански брак в К. Б. с български гражданин от женски пол. Установено е, че длъжностното лице по гражданско състояние е отказало да удовлетвори молбата с изричен акт, инкорпориран в горепосоченото писмо. Отказът е основан на чл. 46 от Конституцията на Р. Б. (КРБ), чл. 5 и чл. 2, т. 2 от Семейния кодекс (СК) поради недопустимост на еднополов брак по българското право. Съдът е приел постановения отказ за законосъобразен и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Първоинстанционният съд е приел, че заявеното от касационната жалбоподателка удостоверение се издава в хипотеза на намерение за сключване на брак в чужбина пред компетентен местен орган - чл. 20, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. По аргумент от чл. 20, ал. 3 от цитираната наредба предназначението на документа е да удостовери липсата на пречки за сключването на брака съгласно Семейния кодекс. С. е обосновал, че пречките за сключване на брак не се изчерпват с тези, уредени в чл. 7 от СК. Съдът е направил извод, че чл. 46, ал. 1, изр. 1 от КРБ установява принципа за принадлежност към различни полове на желаещите да встъпят в брак, като нормата е непосредствено приложима по силата на чл. 5, ал. 2 от КРБ и е доразвита в чл. 5 от СК, както и че принципът за разнополовост е основополагащ и предопределя допустимостта на брака въобще. Според съда всяка една пречка за сключването на брак е основание да се откаже издаването на удостоверение (чл. 20, ал. 5 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението), а при констатацията й длъжностното лице действа при условия на обвързана компетентност. На последно място съдът е приел, че правните последици на отказа за издаване на удостоверение са обект на преценка от компетентния орган на чуждата държава, пред който българските граждани възнамеряват да сключат брак. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и е достигнал до правилни изводи относно приложението на материалния закон. Съгласно чл. 6, ал. 3 от Кодекса на международно частно право (КМЧП), българските граждани в чужбина могат да сключат брак пред компетентния орган на чуждата държава, ако това е допустимо по нейното право.