Решение № 3554 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9531/2014 г.

Решение № 3554 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9531/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Милена Петрова Карачорова-Григорова против решение № 5/25.04.2014 г., постановено по административно дело № 419/2013 г. по описа на Административен съд - Русе, в частта, с която е отхвърлена жалбата и против Акт за установяване на общински публични вземания № СУД-354/24.06.2013 г., издаден от главен инспектор в отдел "Контрол и събиране на МДТ" при община Русе, в частта относно установените задължения за ДПС за сумата от 47.30 лева за 2008 г., за сумата от 47.30 лева за 2009 г. и за сумата от 15.77 лева за 2010 г., както и относно установените задължения за ДНИ и ТБО за периода 2008 г. - 2012 г. ведно с дължимата лихва към 24.06.2013 г. в общ размер на 453.04 лв. Касаторът оспорва решението, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон по подробно изложени в жалбата съображения. Иска се да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. По делото е постъпила и частна жалба от директора на дирекция "Местни данъци и такси" на община Русе против определение от 25.06.2014 г., постановено по същото дело, с което е допълнено решение № 5/25.04.2014 г. в частта за разноските като община Русе е осъдена да заплати на Милена Петрова Карачорова-Григорова сумата от 47.64 лева - разноски по делото и е отхвърлено искането на директора на дирекция "МДТ" при община Русе за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от жалбата. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Местни данъци и такси" при община Русе в писмен отговор до съда оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Русе е отхвърлил жалбата на Милена Петрова Карачорова-Григорова срещу Акт за установяване на общински публични вземания № СУД-354/24.06.2013 г., издаден от главен инспектор в отдел "Контрол и събиране на МДТ" при община Русе, в частта относно установените задължения за ДПС за сумата от 47.30 лева за 2008 г., за сумата от 47.30 лева за 2009 г. и за сумата от 15.77 лева за 2010 г., както и относно установените задължения за ДНИ и ТБО за периода 2008 г. - 2012 г. ведно с дължимата лихва към 24.06.2013 г. в общ размер на 453.04 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е счел, че обжалваният АУПОВ е издаден от компетентен орган по чл. 9б ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), при спазване на изискването за форма, както и че определеното задължение е съобразено с нормите на ЗМДТ. Съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 71 ЗМДТ, обуславящи недължимост на ТБО, както и че ТБО е съобразена с разпоредбите на чл. 66 и 69 ЗМДТ и приложимата наредба по чл. 9 ЗМДТ. Според съда правилно е определен и размерът на ДНИ за двата притежавани от Григорова имоти. По отношение на ДПС съдът е изменил определения данък като е намалил неговия размер. Изложил е съображения, че определените от административния орган лихви са съобразени със закона. Така мотивиран съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи. Според разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 с. з. за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Според чл. 71 ЗМДТ не се събира такса за: 1.сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 5 ЗМДТ предвижда, че с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания. Данъчно задължените лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съгласно нормата на чл. 52, т. 1 ЗМДТ с ДПС се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. А разпоредбата на чл. 53 ЗМДТ регламентира, че ДПС се заплаща от собствениците на превозните средства. По делото няма спор, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и по поддържане на чистотата на обществени територии са реално предоставяне от общината, както и че в района на общината съществува функциониращо депо. Неоснователно е възражението на касатора, че непроизнасянето на решаващия орган е съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано. Правилно съдът е приел, че непроизнасянето в срок на решаващия орган се приравнява на потвърждаване на акта, предвид разпоредбата на чл. 156, ал. 4 ДОПК. Неоснователен е и доводът, че неправилно е посочено основанието, на което е издаден обжалваният АУОПВ - чл. 107, ал. 3 ДОПК. В случая са налице предпоставките за служебно издаване на акта, доколкото не е налице спор по делото, че Григорова не е платила в срок задълженията си към община Русе. Настоящата инстанция не приема възражението на касаторката, че назначената експертиза не установява дължимост на търсените суми в размерите, записани в акта. Видно от изготвеното, изслушано и прието заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, размерите на определените задължения за ДНИ и ТБО са изчислени правилно. Що се отнася до определения ДПС същият е намален от съда, съгласно изготвеното заключение. Вещото лице е изготвило своето заключение след като се е запознало със всички доказателства по делото, включително и с подадените от касаторката декларации. Заключението не е оспорено от страните, същото е компетентно изготвено и правилно е кредитирано от съда. Предвид изложеното постановеното от Административен съд - Русе решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно, не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По подадената частна жалба: Настоящата инстанция намира частната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Правилно АС - Русе не е присъдил юрисконсултско възнаграждение на ответника по делото, предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК и ТР № 3/2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, по тълкувателно дело № 5/2009 г., тъй като същият не е бил представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство, а от служител с юридическо образование. С оглед изложеното по-горе неоснователна се явява и претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждание за касационната инстанция. Видно от доказателствата по делото същият не е бил представляван от юрисконсулт в съдебното производство пред настоящата инстанция. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение