Решение № 16340 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4103/2012 г.

Решение № 16340 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4103/2012 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Рафид Али Хюсеин - гражданин на Ирак, срещу решение № 565 от 07.02.2012 г. по адм. дело № 9117 от 2011 г. на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 5441 от 05.10.2011 г. на зам. -председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение поради неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изводите на съда са необосновани, тъй като заявените от него обстоятелства сочат на преследване и тежки посегателства поради "неислямско поведение" и нарушаване на морала, конкретно поради съжителството му без брак с жена. Ответникът - председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител - юрк. Кулинова, счита жалбата за неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в хода на делото по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение административният съд е упражнил контрол за законосъобразност на решение № 5441 от 05.10.2011 г. на зам. -председателя на ДАБ, с което на Рафид Али Хюсеин е отказано предоставяне на бежански и хуманитарен статут поради липса на предпоставките по чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Съдът е приел, че административното решение е постановено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел. Приел е по същество, че Ирак е сигурна страна на произход за жалбоподателя. Установил е, че конкретната причина за заминаването на Рафид Али Хюсеин от Ирак е желанието му за по-добър живот в страната ни, а поддържаната бежанска история е неправдоподобна. Прието е, че в бежанската история на кандидата няма преживяно от него лично насилие по смисъла на ЗУБ, както и липсват предпоставки за евентуално бъдещо преследване или евентуални проблеми. От мотивите на кандидата не може да се установи страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота и здравето му. При постановяването на решението си съдът е взел предвид приложените по делото справки на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд". Съдът е посочил, че статут на бежанец се предоставя на конкретно лице - гражданин на определена държава, а не на всички граждани на тази държава, т. е. основанието не е обстановката в страната или гражданството на молителя, а основателното опасение от преследване на конкретното лице по причини на раса, религия, етническа принадлежност, политически убеждения. Прието е, че действително встраната съществува риск от извършване на терористични актове, но те са спорадични актове и не могат да се оценят като въоръжен конфликт. При това положение, както и с оглед установената лична история на бежанеца съдът е достигнал до извода, че спрямо него не е осъществявано преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5. Чужденецът не отговаря на критериите за бежанец, визирани в Женевската конвенция от 1951 г., в Протокола от 1967 г. и в Закона за убежището и бежанците. Относно искането за предоставяне на хуманитарен статут съдът е приел същото за неоснователно, вследствие на което е направил извод за законосъобразност на административното решение и в тази част. Посочил е, че чужденецът не съобщава факти, които биха могли да представляват тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Решението е правилно. От проведените по съответния ред интервюта се установява, че спрямо жалбоподателя не са били предприети никакви действия, които да обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Данните за бежанската история на жалбоподателя не установяват наличието на основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8 от ЗУБ причини, нито на реална опасност от тежки посегателства като визираните в чл. 9 от ЗУБ. В този смисъл направеният от административния съд извод, че не са налице материалните предпоставки на чл. 8 и 9 от закона за предоставяне на бежански или хуманитарен статут, е обоснован. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че атакуваното решение е постановено при неизяснени факти и обстоятелства за бежанската история на жалбоподателя. Правилно съдът е приел, че в бежанската история на кандидата няма преживяно от него лично насилие по смисъла на ЗУБ, както и липсват предпоставки за евентуално бъдещо преследване или евентуални проблеми, произтичащи от съжителството му с жена, с която нямат сключен брак. Също така съдът е обсъдил справката, предоставена от дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ от 14.04.2010 г., установяваща, че традиционното убийство на честта е наказание, което се прилага върху лица от женски пол, като наказващи са членовете на семейството на жертвата. Съдът обосновано е приел, че в случая спрямо молителя липсват предпоставки, въз основа на които да се направи обосновано предположение, че поради участието му в извънбрачна връзка същият може да бъде обект на преследване или поставен в опасност от тежко посегателство по смисъла на чл. 8 и 9 от ЗУБ. При преценката за законосъобразност на оспореното административно решение съдът правилно е съобразил и решението на Съда на Европейските общности от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. с даденото в него тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС. Обосновано спрямо информацията, съдържаща се в справките на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд", съдът е приел, че не е налице заплаха за молителя поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход Ирак. Следва да се отбележи, че справките са изготвени в съответствие с "Ръководство на ЕС за изготвяне на информация за страните на произход" на базата на внимателно подбрани и публично достъпни източници на информация, които са точно и изчерпателно посочени. Поради това, макар и изхождаща от административния орган, справката със съдържащата се в нея информация основателно е кредитирана от съда. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд - трето отделение,