Решение № 3419 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7502/2014 г.

Решение № 3419 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7502/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Трифон Баев Бумбалов срещу решение № 883/14.04.2014 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 4213 по описа за 2013 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата му против АУЗД № 1310828/17.10.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с правните изводи на съда за отсъствие на предпоставката по чл. 22а, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ за данъчното облекчение за младо семейство за данъчната 2012 г. Определя като разширително тълкуването на съда за включване в понятието за жилище и на фактически ползваните като такива други обекти. Иска се отмяна на решението и на АУЗД. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директорът на ТД на НАП - Варна отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Варна акт за установяване на задължение въз основа на данни по подадена декларация органът по приходите е извършил служебна корекция на ГДД на Бумбалов по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. с вх. № 9010358/30.04.2013 г., като вместо сочения надвнесен данък в размер 109 лева е определил данък за довнасяне в размер 105 лева с лихва за забава в размер 4.97 лева. Корекцията е в резултат на отказа на администрацията да признае извършеното от декларатора намаление на общата ДО с данъчното облекчение по чл. 22а от ЗДДФЛ в размер 2 152.62 лева. С акта е отречено единствено осъществяването на предпоставката по чл. 22а, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ ипотекираното жилище да е единствено за семейството през данъчната година. Прието е, че отдаваните под наем през данъчния период от Бумбалов ателиета № 19А и № 19Б в гр. Варна, ул. "Мир" № 35А, ет. 8 са ползвани от наемателите физически лица за задоволяване на жилищни нужди, а не за творческа дейност. Жилищата били в режим на СИО. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че при преценката на предпоставките за ползване на данъчното облекчение за младо семейство по чл. 22а от ЗДДФЛ релевантно е действителното предназначение на притежавания друг имот, а не "документалното отразяване". Доколкото притежаваните от Бумбалов и съпругата му ателиета са обзаведени с предназначение за жилищни нужди, то към периода на заявеното данъчно облекчение ипотекираното жилище не било единствено за семейството, а това изключвало предпоставката по чл. 22а, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. Решението е неправилно. Отнесеният пред АС Варна спор е съществуването на данъчното облекчение по чл. 22а от ЗДДФЛ, заявено от Бумбалов за 2012 г. с последиците за законосъобразността на определящия публични задължения за този отчетен период АУЗД. Съдържанието на спорното данъчно предимство е приспадането от сумата на годишните данъчни основи по чл. 17 от закона на направените през годината лихвени плащания по ипотечен кредит за закупуване на жилище. Ефектът на данъчното облекчение се разпростира върху млади семейства, т. е такива, в които ДЗЛ и/или съпругът/съпругата не са навършили 35-годишна възраст към датата на сключване на договора за ипотечен кредит; договорът е сключен от лице с брачна връзка и ипотекираното жилище е единствено през данъчната година. Основано на позитивното право у очакването на касатора първостепенния съд, а преди него и администрацията да разбират понятието за жилище според утвърденото му правно значение в актовете за устройство на територията /арг. от чл. 37, 1 от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на Закона на нормативните актове. Затова и противоречащо на закона е разбирането на административния съд за дефинирането на жилището според действителното му предназначение. Съчетанието действително предназначение няма легални измерения. Очевидно смисълът който влага съдът е за начинът, по който фактически се ползва обекта. С арг. от § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ предназначението на обект /а обект според § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ е строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър/ е функция от начина на ползване, закрепен в кодовете представляващи основни кадастрални данни. Според класификатора за предназначението на сградите и самостоятелните обекти в тях, представляващ Таблица 3, към приложение № 2 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри жилището е с код 500, а ателието за творческа дейност с код 510. Това е соченото от административния съд "документално отразяване" на предназначението. Това е и правно релевантното предназначение. Ползването на строежите или на части от тях не по предназначение е забранено /чл. 178, ал. 4 от ЗУТ/. Затова и фактическото ползване от наематели на притежаваните от касатора и съпругата му ателиета за задоволяване на жилищни нужди не определя ателиетата като жилища. Проведено докрай това разбиране би имало за последица квалифицирането и на гаража като жилище, ако се ползва за задоволяване на жилищни нужди. Неслучайно предназначението на обекта на кадастъра е елемент от основните кадастрални данни и промяната на предназначението е правно регламентирана, а не фактическа дейност /вж. така чл. 38, ал. 3-7 от ЗУТ/. Щом предпоставките на чл. 22а, ал. 1, т. т. 1 и 2 от ЗДДФЛ не са спорни, а по разбирането на касационния съдебен състав възприетите от администрация и от първостепенния съд като жилища ателиета не представляват такива, то отричането с АУЗД на данъчното облекчение е неправилно. Неправомерна е и извършената по реда на чл. 106, ал. 1 от ДОПК корекция с акта на декларацията на Бумбалов по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. с определяне на задължение за подоходен данък и за лихва, вместо декларирания надвнесен данък. Дължима е отмяна на първоинстанционното решение и на АУЗД. При този изход на спора на касатора се следват разноски по производството в размер 160 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение