Решение № 13803 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6343/2018 г.

Решение № 13803 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6343/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Гърмен, срещу решение № 560 от 27.03.2018 г., постановено по адм. дело № 966/2017 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-11-3/7.11.2017 г. на началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" (РО "НСК") Благоевград при РДНСК- Югозападен район. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед Ответникът - началникът на РО "НСК" Благоевград при РДНСК- ЮЗР, чрез юрк. Чинкарова, в писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - И. Айдаров не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № ДК-11- 3/7.11.2017 г. на началника на РО "НСК" Благоевград при РДНСК- ЮЗР, с която при извършена служебна проверка и на основание чл. 156, ал. 3 ЗУТ, е отменил като незаконосъобразни съгласуваните и одобрени на 18.10.2017 г. инвестиционни проекти и издаденото от главния архитект на община Гърмен разрешение за строеж (РС) № 96/20.10.2017 г. за "Жилищна сграда" в ПИ 047097, м. [местност], КВС землище село [населено място], с възложител И. Айдаров. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, в предвидената форма и със съдържание съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Обосновал е извод, че инвестиционните проекти са одобрени и строителното разрешение е издадено от главния архитект на община Гърмен в нарушение на чл. 12, ал. 2 ЗУТ поради непровеждане на процедурата за преотреждане на земеделската земя, в която е предвидено жилищно строителство по реда на чл. 24, ал. 2 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ). Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на всички събрани писмени доказателства, вкл. приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. Обсъдени са възраженията и доводите на страните. При правилно установени факти са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Касационният жалбоподател твърди, че съдът е извършил погрешна преценка на доказателствата по делото и не е обсъдил доводи, изложени в писмената му защита, които оплаквания не се споделят от настоящата инстанция. С оспорената заповед са отменени одобрени инвестиционни проекти и РС за жилищна сграда в земеделски имот. Контролният специализиран орган е приел в мотивите си, че строителните книжа са издадени без да е извършена промяна на предназначението на земята, в която е предвидено да се изгради жилищна сграда в нарушение на изискванията на чл. 12, ал. 2 ЗУТ. Според цитираната разпоредба застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. По делото е установено, че в случая е изпълнена само първата законова предпоставка - застрояването е предвидено с влязъл в сила ПУП - план за застрояване, одобрен със заповед № 292/8.08.2017 г. на кмета на община Гърмен. Не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка, тъй като не е променено предназначението на земята съобразно изискванията на ЗОЗЗ. ПИ № 047097, за който е издадено строителното разрешение, попада в м. [местност] по картата на възстановената собственост (КВС) за землището на с. [населено място], общ. [община]. Намира се извън регулация и извън строителните граници на населеното място. Правилно съдът е приел, че имотът е земеделска земя. Според чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон. За територията, в която се намира имота, няма одобрен регулационен и кадастрален план. Не са налице и предпоставките по т. т. 2 - 4 на чл. 2, ал. 1 ЗСПЗЗ. Съгласно договор за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост № 73/20.10.2011 г. И. Айдаров е закупил земеделски имот. Няма спор, че от него не е инициирана процедурата по чл. 24, ал. 2 ЗОЗЗ за промяна на предназначението на земята за неземеделски нужди. Според чл. 24, ал. 2 ЗОЗЗ при наличие на влязъл в сила подробен устройствен план заинтересованото лице предлага промяна на предназначението на необходимата земеделска земя за неземеделски нужди. Липсва решение на комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ. Фактическото застрояване на територията без промяна на предназначението й не я прави неземеделска. Такъв извод не следва и от отразения в приетата по делото скица от 10.01.2017 г. на Общинска служба по земеделие, с. [населено място] за имота начин на трайно ползване "населено място извън регулация". Установено е по делото, че в картата за възстановената собственост за землището на с. [населено място] е посочен вид на територията: за нуждите на селското стопанство. Обстоятелството, че към датата на издаване на отмененото РС територията, вкл. и ПИ № 047097 не се ползва за земеделски нужди, не означава, че е загубила предзназначението си на земеделска земя. Настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за неприложимост в случая на хипотезата на чл. 50, ал. 1 ППЗОЗЗ, касаеща строежи, започнати или завършени върху земеделска земя след 1.07.1973 г. Предмет на оспорената пред съда заповед на контролния орган са строителни книжа, издадени за изграждане на нов строеж в празен (незастроен) имот, а не такъв, в който е построена сграда върху земеделска земя извън строителните граници на населени места или селищни образувания, изпълнена преди или след посочената в нормата година. Според заключението на вещото лице в имота е имало сграда, която е съборена. Дори и да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл. 50, ал. 6 ППЗОЗЗ, то липсват данни и твърдения за проведена процедура по реда на чл. 53 ЗОЗЗ. Неоснователно е позоваването от касатора на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУТ, съгласно която в територии без устройствени планове предназначението на поземлените имоти до влизането в сила на плановете се определя от фактическото им ползване, освен ако използването противоречи на закон. В случая застрояването на територията, в която попада и процесния ПИ, е в противоречие със специалния ЗОЗЗ. Цитираните в касационната жалба многобройни норми на ЗУТ, свързани с комплекните проекти за инвестиционна инициатива и прилагането на ПУП, са неотносими за конкретния случай. Застрояването е допустимо въз основа на влязъл в сила ПУП и след промяна на предназначението на земята, а не обратното, в какъвто смисъл са доводите на главния архитект на община Гърмен. РС не може да предхожда промяната на предназначението на имота. Представените в касационното производство заповед от 15.12.2000 г. на министъра на земеделието и горите, протокол от 1.12.2000 г. и писмо от 22.08.2018 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Благоевград не установяват по безспорен начин твърдението на касатора, че процесният ПИ не представлява земеделска земя. Със заповедта от 2000 г. е наредено да се преработи частично одобрената карта на имотите в съществуващи стари реални граници за землището на с. [населено място], общ. [община] в частта на масиви №№ 44, 45, 46 и 47, с обща площ 60 дка, тъй като не са земеделски земи. Обстоятелството, че ПИ № 047097 попада в масив № 47 не означава, че същият към датата на придобиване на собствеността от И. Айдаров няма земеделски характер. Напротив - в договора за покупко-продажба е посочен именно като земеделски. Данните по делото сочат, че имотът попада в картата на възстановената собственост за землището на с. [населено място]. От представените писмени доказателства не се установява, че същият след преработването на картата по заповедта от 2000 г. е с друго неземеделско предназначение. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 6 от Закона за опазване на работната земя (ЗОРЗ - отм.), който според него преди 1.07.1973 г. е допускал по изключение да се утвърждават площадки за строителство и без да се променя предназначението на земята, а в случая застрояването на територията на м. Падарката в землището на с. [населено място] е извършено при действието на тази норма. Тълкуването на цитираната норма е неправилно. Тя предвижда площадки за строителство при определения в нея ред, с изключение на жилищно, обществено-административно, културно-битово и благоустройствено. Т. е. и при действието на отменения ЗОРЗ в обработваемата земя и пасищата не е било допустимо жилищно строителство. С оглед изложеното, обоснован и в съответствие с приложимите разпоредби е изводът на съда за законосъобразност на оспорената пред него заповед, с която строителните книжа са отменени поради допуснато нарушение на чл. 12, ал. 2 ЗУТ във вр. с чл. 24, ал. 2 ЗОЗЗ. Твърдените касационни основания за отмяна на решението не са налице, поради което същото като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,