Решение № 4881 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13572/2017 г.

Решение № 4881 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13572/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - В., срещу решение № 1744 от 16.10.2017 г., постановено по адм. дело № 1965/2016 г. по описа на Административен съд – В. в частта, в която е отменена негова заповед № КД-14-03-2411/20.09.2013 г. относно записването на [фирма] в кадастралния регистър към кадастралната карта на КК "К." землището на [населено място], [община], област В. като собственик на сгради с идентификатори [номер]; [номер]; [номер]; [номер]; [номер]; [номер]; [номер]; [номер]; [номер]; [номер] и [номер]. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му.

Подадена е и частна жалба на [фирма] (в ликвидация), против решението по същото дело с характер на определение в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед № КД-14-03-2411/20.09.2013 г. на началника на СГКК - В. относно записването на [фирма] в кадастралния регистър като собственик на сграда с идентификатор [номер] и производството по делото е прекратено. Поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт в тази част поради противоречие с материалния закон и необоснованост.

Ответникът - [фирма] не изразява становище по подадените жалби.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното:

1. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт в обжалваната част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 51, ал. 1 ЗКИР (в относимата редакция ДВ, бр. 34/2000 г.) и с нея е одобрено изменението в КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-16/29.03.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК. В заповедта е посочено, че изменението представлява интегриране на сгради върху отразен подробен устройствен план по чл. 16 ЗУТ, което не води до промяна контур и собственост в кадастралния регистър. Нанесени са нови обекти – сгради и промени в данните за собственост като техен собственик е вписано [фирма] въз основа на нот. акт № [номер] от 30.06.2006 г. Заповедта е оспорена от [фирма] (в ликвидация) частично относно отразяването на посоченото дружество като собственик в кадастралния регистър по отношение на 12 бр. сгради – бунгала.

С обжалваното решение Административен съд - В. е отменил административния акт в частта, в която в кадастралния регистър като собственик на 11 бр. сгради с идентификатори [номер]; [номер]; [номер]; [номер]; [номер]; [номер]; [номер]; [номер]; [номер]; [номер] и [номер] е записано [фирма]. По отношение на сграда с идентификатор 04426.102.109. 9 жалбата на [фирма] (в ликвидация) е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено поради липса на правен интерес, тъй като дружеството не се легитимира като собственик на обекта.

Съдът е приел, че заповедта е валидна, но в оспорената част спрямо изброените 11 бр. сгради е незаконосъобразна. Обосновал е извод, че основанието, изложено в заповедта, не е установено, тъй като ПУП по чл. 16 ЗУТ не е налице. Доводите на административния орган във връзка с предходна заповед № КД-14-03-338/07.07.2006 г., с която [фирма] е вписано в КР като собственик на спорните бунгала, е приел за неоснователни поради отмяната й с влязло в сила съдебно решение.

Решението в отменителната му част е правилно.

От фактическа страна е установено, че със заповед № РД-18-16/29.03.2006 г. е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на КК "К." в землището на [населено място], [община], област В.

С последваща заповед № КД-14-03-338/07.07.2006 г. на началника на СГКК - В. на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР е одобрено изменение в кадастралния регистър на КК [наименование] по отношение на ПИ с посочени идентификатори, сред които и сгради с идентификатори [номер], [номер], [номер], [номер], [номер], [номер], [номер], [номер], [номер], [номер], [номер] и [номер], вписани като собственост на [фирма] въз основа на нотариален акт №[номер] от 23.06.2006 г. Тази заповед е отменена по жалба на [фирма] с влязло в сила на 30.11.2010 г. решение по адм. дело № 3139/2009 г. на Административен съд – В. Със заповед № КД-14-03-765/01.12.2006 г. на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР е одобрено изменение в кадастралния регистър на КК [наименование], като [фирма] е вписано като собственик на сгради с посочените в предходната заповед идентификатори въз основа на нот. актове № [номер] и № [номер] от 2004 г. С влязло в сила на 05.02.3012 г. решение по адм. дело № 101/2007 г. на Окръжен съд – В., оставено в сила с решение по адм. дело № 14901/2011 г. на Върховния административен съд, заповед № КД-14-03-765/01.12.2006 г. е отменена. С оспорената в първоинстанционното производство заповед № КД-14-03-2411/20.09.2013 г. [фирма] отново е записано като собственик на сградите, които са отразени с нови идентификатори.

Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че към датата на издаване на административния акт няма подадено заявление от него за изменение на КР. Посоченото в заповедта такова не съдържа искане за това, а само за предоставяне на извадка от КККР за двата ПИ, в които са нанесени сградите. Оспорената в първоинстанционното производство заповед е издадена на различни фактически и правни основания от отменената с влязло в сила съдебно решение предходна такава № КД-14-03-338/07.07.2006 г., поради което изводът за липсата на нищожност на акта на основание чл. 177, ал. 2 АПК е правилен. В случая не се установява и наличието на ПУП по чл. 16 ЗУТ, на който се позовава административният орган. С представеното по делото решение № 267 от 20.05.2005 г. на ОбС – А. е одобрен ПУП-ПР на курортно селище [наименование], като липсват данни той да е такъв по чл. 16 ЗУТ. Отделно от това в заповедта изрично е посочено, че одобреното изменение не води до промяна на контур и собственост в КР. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел за незаконосъобразно направеното изменение на кадастралния регистър и е отменил оспорената заповед по отношение направеното вписване в собствеността спрямо посочените по-горе 11 бр. сгради, за които както [фирма], така и [фирма] се легитимират като собственици.

Представените по делото противопоставими документи за собственост безспорно сочат на спор за материално право между двете дружества. Разрешаването му не е от компетентността на административния съд, а следва да се осъществи по общия исков ред.

Предвид изложеното решението в отменителната му част е постановено в съответствие с материалния закон, поради което като правилно следва да се остави в сила.

1. Частната жалба срещу решението в прекратителната част с характер на определение е подадена от надлежна страна и в срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

С решението в тази му част съдът е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на [фирма] (в ликвидация) срещу оспорената заповед относно записването на [фирма] в кадастралния регистър като собственик на сграда с идентификатор [номер] и прекратил производството по делото.

Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че частният жалбоподател не се легитимира като собственик на сграда с идентификатор [номер]. Този извод е основан на заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните. Вещото лице е установило, че за сграда (бунгало) с посочения идентификатор не е налице идентичност с някой от обектите, предмет на нотариалните актове, с които [фирма] установява правото си на собственост. Позоваването в частната жалба на мотивите на решението по адм. дело № 3139/2009 г. на Административен съд – В. не обуславя различен извод. Мотивите на съдебния акт не се ползват със сила на пресъдено нещо. Следователно за частния жалбоподател не е налице правен интерес да обжалва процесната заповед в тази й част, поради което обжалваното решение с характер на определение е правилно и следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение