Решение № 29 от 25.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 583/2010 г.

Решение № 29 от 25.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 583/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 303, т. 1 от ГПК. Образувано е по молба на Е. Х. Ч. -Б., Д. Ц. Б., Х. Н. К. и Т. В. К. за отмяна на влязлото в сила решение от 07.04.2005 г. по гр. д. № 187/2003 г. на Софийски градски съд, потвърдено с решение № 663 от 02.07.07 г. на ВКС, I ГО. Молбата се основава на твърдения за новооткрити писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но не са могли да бъдат своевременно представени пред съда, въпреки положените усилия. Ответниците в производството Г. Ф. Ю., М. П. Ю., В. Ф. В. и Ф. М. В. оспорват молбата. С. община не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира молбата за неоснователна. Съображенията за това са следните: С влязлото в сила решение от 07.04.05 г. по гр. д. № 187/2003 г. на Софийски градски съд, потвърдено с решение № 663 от 02.07.07 г. на ВКС, I ГО, е признато за установено по отношение на молителите в настоящото производство, че ответниците В. Ф. В. и Г. Ф. Ю. са собственици на парцел ХХI-456 от кв. 126 по плана на [населено място], местност "Л.", с площ от 510 кв. м., при граници: ул. "М.", парцел ХХ-457, парцел ХVI-455 и парцел ХII-452. Отхвърлено е като неоснователно искането на молителите за разпределяне ползването на парцела по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС. Съдът е приел, че спорният парцел е бил закупен през 1947 г. от Ц. Ф. - майка на ответниците Г. Ф. Ю. и В. Ф. В.. Въпреки представения по делото оценителен протокол от 05.01.1959 г. е прието, че няма надлежно отчуждаване на земята по реда на ЗПИНМ (отм.), тъй като няма данни за с изплащане на дължимото обезщетение. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗПИНМ (отм.), в редакцията след изменението от 06.07.56 г., според която недвижими имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по уличнорегулационния план, се считат за отчуждени от деня на обезщетяване на собственика съгласно ППЗПИНМ (отм.). По тази причина не са зачетени последващите заповеди на кмета на [община] и сключените въз основа на тях договори от 29.12.1999 г. и 10.03.2000 г., с които общината е прехвърлила на етажните собственици Х. Н. К. /в брак [населено място] /и на Е. Х. Ч. -Б./ в брак [населено място] Б./ идеални части от процесното дворно място, в което се намират техните жилища, надстроени над първия етаж от сградата, бивша собственост на Ц. Ф.. Прието е, че общината не е могла да прехвърли собственост, каквато не притежава. Затова не е уважено и искането за разпределяне ползването на дворното място. Молбата за отмяна се основава на твърдения за новооткрити доказателства. На първо място - "Справка" от 15.07.1960 г., в която са отбелязани имената и адресите на отчуждени собственици и размера на дължимото обезщетение, а встрани от печатния текст на ръка е отбелязано, че сумите са преведени или изплатени. В този документ фигурира името на Ц. Ф. за отчужден имот на [улица] /право на надстройка/ - 45,012 лв., срещу които на ръка е добавено "изплатено". Следващият документ е протокол № 18 от 09.06.1960 г., в който е отбелязано взетото решение на ИК на СГНС за отстъпване възмездно право на строеж върху държавния парцел на [улица] /процесното дворно място/ на лицата, които ще сключат договори със СУ "Ж. строителство" срещу заплащане стойността на терена - 45,012 лв., разпределена по идеалните части на съответните апартаменти. И на последно място - справка от 16.02.2009 г. за получено обезщетение срещу правото на надстрояване на имота, находящ се на [улица], изготвена от дирекция "И. отчуждаване" София, както и писмо от СО до молителя Х. Н. К. от 19.02.09 г. за откритите документи в архива на дирекция "И. отчуждаване". Настоящият състав приема, че последните два документа не представляват новооткрити доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК и затова не следва да бъдат обсъждани. Справката от 15.07.1960 г. и протокол № 18 от 09.06.1960 г. на ИК на СГНС са новооткрити доказателства. Те не са били представени при разглеждане на делото в инстанциите по същество. Това не се дължи на бездействие на страната, тъй като тя е правила многократни опити да издири доказателства в подкрепа на твърдението си, че е било изплатено дължимото обезщетение на Ц. Ф. във връзка с отчуждителното производство за дворното място на [улица]. Независимо от това, молбата за отмяна е неоснователна, тъй като новооткритите доказателства не са от значение за изхода на делото. Съображенията за това са следните: Касае се за отчуждаване на идеални части от дворно място и от съществуващата в него едноетажна сграда, за предвидено надстрояване по реда на чл. 54а от ЗПИНМ. По силата на отстъпеното от държавата право на надстрояване и извършеното строителство, молителите Х. Н. К. и Т. В. К. са станали собственици на третия етаж от сградата, а молителката Е. Х. Ч. -Б. - на втория етаж, като собствеността тя е получила и въз основа на наследяване и делба. Особеност на производството по отчуждаване по чл. 54а от ЗПИНМ е това, че се отчуждават само съответните идеални части от дворното място и от общите части на съществуващата сграда и това отчуждаване става по реда на чл. 55а от ЗПИНМ. Съдебната практика приема, че при отчуждаването по чл. 55а от ЗПИНМ, собствеността върху отчуждения имот преминава с решението за отчуждаване, а не с обезщетяването на собственика. В този смисъл са например решение № 1967/11.10.69 г. по гр. д. № 1451/69 г. на I ГО и решение № 2087/02.02.04 г. по гр. д. № 2780/02 г. на IV ГО. Ето защо новооткритите доказателства, които са свързани с факта на обезщетяване на бившия собственик Ц. Ф. за отчуждените идеални части от дворното място и от общите части на сградата на [улица], не са от значение за изхода на правния спор по делото, тъй като в случая отчуждаването настъпва не от момента на обезщетяването, а от момента на вземане на решението за отчуждаване от ИК на СГНС. Фактът на обезщетяването е без значение за претендираните от молителите права, ето защо новооткритите доказателства не са от съществено значение за изхода на делото и не могат да обосноват основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение