Решение № 11748 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8080/2016 г.

Решение № 11748 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8080/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 237 вр. чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Т. Н. Т. за отмяна на влязлото в сила решение № 275/8.06.2010 г., постановено по адм. дело № 4/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Б. и решение № 14822/6.12.2010 г., постановено по адм. дело № 9842/2010 г. на Върховния административен съд, с което първото решение е оставено в сила. Молителката твърди, че е налице ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК - удостоверение за търпимост № 85 от 4.08.2014 г. на главния архитект на О. П. за сградата, предмет на премахване със заповед № ДК-02-БД-26/7.04.2009 г. на началника на РДНСК - гр. Б., която е била предмет на оспорване. Ответникът - началникът на РДНСК гр. Б., чрез процесуалния си представител оспорва искането за отмяна. Ответникът - М. Б. К. (П.), в писмено възражение, оспорва искането за отмяна. Ответникът - В. Н. Т. не взема становище по искането за отмяна. Молбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: Посоченото в молбата за отмяна правно основание е по чл. 239, т. 1 АПК. Разпоредбата предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 6.12.2010 г. Удостоверението за търпимост е издадено на основание § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, който влиза в сила на 26.11.2012 г. и предвижда, че строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване; те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Новата нормативна уредба не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. По време на висящността на съдебното производство, в рамките на което са постановени съдебните решения, чиято отмяна се иска в настоящото производство, правната норма на § 127 ЗУТ не е съществувала, поради което тези съдебни решения не биха могли да бъдат съобразени с нея. С представеното по делото доказателство е удостоверено, че строежът е търпим, като с производството за отмяна се цели преразглеждане на въпроса относно търпимостта на строежа, чието премахване е наредено със заповед № ДК-02-БД-26/7.04.2009 г. Този въпрос изрично е обсъден от първоинстанционния съд, който констатира, че безспорно по делото е установено, че за незаконния строеж не е искано откриване на производство по реда на § 184 от ПЗР на ЗУТ. Представеното ново доказателство не установява релевантни факти, различни от тези, които са били установени и приети от съда. Следователно, новото доказателство, което се представя в настоящото производство не е от съществено значение за решаване на делото, поради което не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. С оглед на изложеното Върховния административен съд намира искането за неоснователно, поради което същото следва де се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, петчленен състав,