Решение № 2140 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12030/2008 г.

Решение № 2140 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12030/2008 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Н. Бонев и от "ЕКО ТЕРМ - 2004" ООД, подадена чрез адв. Д. Станчева против решение № 1012/14.07.2008 г. на Варненския административен съд, I състав, постановено по адм. д. № 2788 по описа за 2007 г. на този съд. Директорът на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, с която е отменен РА № 2700513/17.09.2007 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД - гр. Шумен, потвърден с решение № 838 - А (19.11.2007 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, в частта с която на "ЕКО ТЕРМ - 2004" ООД - със седалище в гр. Шумен, е определено задължение за внасяне на ДДС за м. 01.2005 г. за разликата над 1 057, 25 лв. до 1 210 лв., както и лихва за забава при плащане на тази сума през периода от 15.02.2005 г. - 17.09.2007 г., за разликата над 354 лв. до 400, 59 лева. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Според касатора не са налице материалноправните предпоставки по ЗДДС (отм.), необходими за признаването на данъчния кредит, за да бъде отменен РА. В нарушение на чл. 160, ал. 1 ДОПК първоинстанционният съд не изменил акта, а го отменил в обжалваната част. Касаторът претендира отмяна на тази част от решението на ВАдмС, отхвърляне жалбата на дружеството и присъждане на юрисконсултско възнаграждение."ЕКО ТЕРМ - 2004" ООД обжалва решението на административния съд в частта, отхвърляща жалбата на дружеството срещу РА, в частта с която на търговеца е отказано правото на данъчен кредит в размер на 632, 50 лв. по фактура № 640/4.01.2005 г., в размер на 577, 50 лв. по фактура № 642/10.01.2005 г., двете издадени от "Илком" ЕООД, в резултат на което е установено задължение за внасяне на ДДС за м. 01.2005 г. в размер на 1 057, 25 лв., както и лихвата за забава през периода до 17.09.2007 г. в размер на 354 лева. В касационната жалба се сочат отменителни основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и второ АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора са събрани доказателства за реалността на доставката и за начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Съществените нарушения на съдопроизводствените правила се обосновават с неправилното обсъждане на процесуалните действия на приходният орган във връзка с ревизията (неспазване срока за нейното завършване, липсата на подпис в РД, неподписване на протокол за насрещна проверка от свидетел). Касаторът иска да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо него да бъде отменен РА. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на ВАС, I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и в предвид на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. За да постанови процесното решение административният съд е установил от фактическа и правна страна, че на "ЕКО ТЕРМ - 2004" ООД е отказано правото на данъчен кредит по фактури, издадени от прекия доставчик "Илком" ЕООД. Предмет на доставките е "технологична дървесина", като предходен доставчик е лицето Петко Минев, продавач на дървесината от широколистна гора, находяща се в землището на с. Големаните. Според първоинстанционния съд по делото е доказано начисляването на данъка, но не и реалността на доставката, тъй като издаденото позволително е за сеч на 60 куб. м. технологична дървесина. Предмет на доставките обаче е количеството от 220 куб. м. дървесина, за което не е доказано да е предадено на дружеството - жалбоподател. Изслушано е заключение по ССчЕ, което е възприето при формиране на изводите относно начисляване на данъка. За да отмени частично РА административният съд е обсъдил подробно декларираните със СД обстоятелства за м. 01.2005 г., размера на задължението за цитирания месец - 1 057, 25 лв. и приспадането на сумите в размер на 2, 05 лв. и на 150, 70 лв. от дължимия за внасяне през м. 03 и м. 04. 2005 година ДДС. Обжалваното решение е правилно, не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което то трябва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на "ЕКО ТЕРМ - 2004" ООД: В преобладаващата част жалбата съдържа доводи за процесуални нарушения по време на ревизията, (а не допуснати от решаващият съд), които са поддържани и са били обсъдени в производството по съдебното оспорване на РА. Настоящият състав на ВАС, I А отделение счита, че административният съд е изложил законосъобразни и убедителни мотиви по отношение действието на заповедите за възлагане на ревизия, регламентирано в чл. 113, ал. 3 ДОПК както и липсата на подпис в РД. Последната не е възпрепятствала ДЗЛ да се запознае със съдържанието на доклада и на ревизионния акт, респективно лицето е могло да оспори съответните им констатации. Липсата пък на подпис в протокола за насрещна проверка макар да представлява процесуално нарушение, не е опорочило съществено ревизионното производство, а оттук и няма за последица незаконосъобразност на административния акт. Обосновани са съдебните изводи по отношение липсата на данъчно събитие и нереалността на доставката. По делото е констатирано голямо разминаване в количеството дървесина, посочено в позволително за добив и във фактурите. Те представляват частни документи, с които се установява вече настъпило данъчно събитие, респективно само с фактурите не е доказано приемо - предаването на дървесината. Предвид на факта че предмет на доставките са движими вещи, то правото на собственост върху тях ще премине от момента на индивидуализирането им, за което не са представени безспорни доказателства. Дружеството - жалбоподател е ангажирало доказателства във връзка с осъществен от него износ на дървени въглища, но въпреки това не е установено, че те са произведени именно от процесната дървесина. Напълно възможно е, (както е приел и първоинстанционният съд), въглищата да са придобити чрез друг способ, без да са произведени от "ЕКО ТЕРМ - 2004" ООД. Заключението по ССчЕ няма удостоверителни функции по отношение реалността на доставката, неговите констатации са относими към начисляването на данъка, но при наличието на нереални доставки, начисляването е ирелевантно за правото на данъчен кредит. По касационната жалба на Д "ОУИ" - гр. Варна: Основното оплакване на този касатор се концентрира в довода за неправилно процедиране от първоинстанционния съд при упражняване на правомощията му, предвидени в чл. 160, ал. 1 ДОПК. Твърдението на касатора, че съдът неправилно е отменил РА в частта, определяща задължение за внасяне на ДДС за м. 01.2005 г. за разликата над 1 075, 25 лв. и за разликата над 354 лв. (лихва за забава), е неоснователно. Видно е от мотивите на РА съдържащи се на стр. 2, че резултатът за м. 01.2005 г., коригиран при ревизията, е ДДС за внасяне - 1 057, 252 лева. На ред 2, колона 4 от разпоредителната част на ревизионния акт също е посочено, че размерът на задължението е 1 057, 25 лв., в колона 8 е отбелязано, че е приспадната сума в размер на 152, 75 лв., но въпреки това като дължима сума в колона 10 са записани 1 210 лева. От горното става ясно, че самият приходен орган е определил дължимата след ревизията сума за м. 01.2005 г. в размер на 1 057, 25 лв., поради което административният съд не е нарушил материалния закон, отменяйки РА за разликата над нея. Тук е резонен въпроса дали в административния акт не е допусната фактическа грешка при посочването на двете суми - 1 057, 25 лв. и 1 210 лв. за един и същ данъчен период. В касационната жалба не се твърди задължението за м. 01.05 година да е в размер на 1 210 лева. Оттук следва изводът, че в съответствие с регламентираното в чл. 160, ал. 1 ДОПК правомощие, административният съд законосъобразно е отменил РА за разликата в главницата и съответните й лихви. Соченото в касационната жалба обстоятелството, че процесната ревизия включва и данъчни периоди м. 03, м. 04. 2005 г. за които дружеството е трябвало да внесе ДДС, не е спорно. Видно е също така, че от дължимия за тях данък са приспаднати сумите в размер на 2, 05 лв. и на 150, 70 лв., оставащи за възстановяване съгласно неправилното деклариране от жалбоподателя за м. 01.2005 година. В съдебното решение не е направен извод, че с акта са установени задължения извън ревизирания период, поради което оплакването на касатора за противното е неправилно. Съдебните мотиви в частта им относно размера на посочената за м. 01.2005 г. сума за възстановяване - 152, 75 лв., извършеното двукратно приспадане с данък, дължим за м. 03 и м. 04.2005 г., кореспондират с мотивите и с диспозитива на процесния РА. Единственото уточнение, направено в мотивите на съдебното решение по този въпрос е, че сумите от 2, 05 лв. и 150, 70 лв. следва да се считат като ДДС, дължим за м. 03 и м. 04. 2005 година. Данъчните задължения за м. 03 и за м. 04.2005 г. не са коригирани. Не са налице релевираните касационни основания, решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Разноските за касационното производство остават както са направени от страните, в предвид на резултата по делото. Освен това, видно е че директорът на Д "ОУИ" - гр. Варна не е защитаван и представляван в тази инстанция. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение