Решение № 1606 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13274/2012 г.

Решение № 1606 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13274/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на Националното бюро за правна помощ против решение № 4734 от 16.08.2012 г. по адм. дело № 4922/2011 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 24, т. 2 и чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП) - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Иванка Петрова Петрова-Цекова счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. С решение № 4734 от 16.08.2012 г. по адм. дело № 4922/2011 г. Административен съд София - град е отменил по жалба на Иванка Петрова Петрова-Цекова, постоянно пребиваваща в гр. Париж, Република Франция решение № 08-06-57-2/09.04.2011 г. на председателя на Националното бюро за правна помощ, с което е отказано предоставянето на правна помощ по международен спор. Върнал е административната преписка на председателя на Националното бюро за правна помощ за издаване на нов административен акт при съобразяване указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени със съдебното решение. Определил е срок за издаване на акта. За да постанови този резултат, съдът е приел за неточна преценката на административния орган, че предоставената на Иванка Петрова правна помощ за разрешаване на разглеждания международен спор по гражданскоправен въпрос за делба на наследствени движими вещи е в съответствие с предвиденото съдържание по чл. 3 от Директива 2003/8/ ЕО. Констатирал е отсъствие на основания за недопустимост. Решението е правилно. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Закона за правната помощ, разпоредбите на тази глава се прилагат при предоставяне на правна помощ по международни спорове по граждански дела пред всички съдебни инстанции. Международен спор по смисъла на цитираната разпоредба е спор, при който страната, кандидатстваща за правна помощ, е гражданин на държава - членка на Европейския съюз, или лице, законно пребиваващо в държава - членка на Европейския съюз, и спорът се решава от компетентен орган в друга държава - членка на Европейския съюз. Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗПП кандидатът има право да подаде молба за предоставяне на правна помощ или до компетентния орган на държавата - членка на Европейския съюз, в която той пребивава постоянно или обичайно, или пряко до Министерството на правосъдието на Република България, в случай че делото предстои да се гледа от съдебна инстанция в Република България или в случай че съдебното решение трябва да се изпълни в Република България. С оспореното пред административния съд решение по молбата за предоставяне на правна помощ е постановен отказ, поради факта, че с решение № 12/27.08.2008 г. председателят на НБПП се е произнесъл по заявеното искане, предоставяйки на лицето правна помощ за консултация и завеждане на дело за делба на движими вещи или за постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството, като за целта е бил определен адвокат. При така приетото по фактите, органът е направил извод, че разгледаната с решението молба е повторна и със същия предмет, с оглед на което е недопустима и на основание чл. 24, т. 2 във вр. чл. 44, ал. 6 от ЗПП е постановил отказ да предостави правна помощ. Пред съдебните инстанции се позовава и на вече образувано дело за съдебна делба. Неоснователни са допълнително релевираните доводите на касатора, че висящото делбено производство е пречка за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство. Административният орган не може да прехвърля на съда компетентността си за предоставяне на правна помощ по делото за делба на движимите вещи, тъй като същото е заведено след постановяване на решението за предоставяне на правна помощ под формата на консултации. С разпоредбата на чл. 21, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗПП (актуална редакция за спора) са определени видовете правна помощ: консултация с оглед постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или завеждане на дело (т. 1); подготовка на документи за завеждане на дело (т. 2) и процесуално представителство (т. 3). С решение № 12/27.08.2008 г. председателят на НБПП е допуснал първите две възможности, следователно не е налице недопустимост поради предоставена вече правна помощ за процесуално представителство. Органът по ЗПП е компетентен да предостави правна помощ и за процесуално представителство по дело за делба на наследствени движими вещи - в допълнение към диспозитива на решение № 12/27.08.2008 г. и не е налице недопустимост на такова искане с аргумент за предоставена вече такава правна помощ. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че административният орган неточно е приложил закона и не е предоставил подходящата правна помощ, която страната е имала право да получи. С разпоредбите на глава VIII от ЗПП, са транспонирани разпоредбите на Директива 2003/8/ЕО на Съвета от 27.01.2003 г. относно подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове. Целта е насърчаване прилагането на правната помощ при презгранични спорове за лица, които не притежават достатъчно средства, когато е необходима помощ за гарантиране на ефективен достъп до правосъдие, както и установяване на минимални общи стандарти за гарантиране на адекватно ниво на правната помощ. Законосъобразни и обосновани са изводите на административния съд, че предоставената правна помощ с решение № 12/27.08.2008 г. не отговаря на стандарта за подходяща правна помощ, както е определен по чл. 3, параграфи 1 и 2 от Директивата, тъй като е предоставена само под формата на консултация за постигане на споразумение и завеждане на дело без процесуално представителство. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение