Решение № 3394 от 8.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7570/2017 г.

Решение № 3394 от 8.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7570/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е образувано по жалба на Е. Милев срещу Решение № 3013/2.05.2017 г. по адм. дело № 2294/2016 г. по описа на Административен съд – София-град. Твърди се, че решението е порочно и незаконно като се иска неговата отмяна и осъждане на ответника за заплащане на търсеното от лицето обезщетение, поради нарушение на чл. 3 от ЕКЗПЧ. Изтъкват се доводи за липсата на тоалетна, течаща вода, нормални хигиенни и битови условия в помещенията на ареста в Софийски градски съд. Неправилно първоинстанционният съд приел, че не е посочен правилно ответника. Милев твърди, че Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" са собственици на килиите в СГС и те са отговорни за състоянието им. Ответната по касационната жалба страна счита, че същата е неоснователна и недоказана. Излага доводи по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Излага доводи по същество. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, състав на Административен съд – София-град е отхвърлил предявеният от Е. Милев иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при МП в размер на 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди, причинени му на 26.02.2016 г. За да постанови акта си съдът е приел, че претенцията на Милев е за обезщетение за вреди, настъпили в резултата на лошото състояние на помещенията за временен престой и изолация в Съдебната палата в гр. София и действия на служители, които не са осигурявали достъп до тоалетната при всяко поискване от страна на ищеца. Прието е, че Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не притежава каквито и да е правомощия по отношение на помещенията за престой на задържани лица в сградата на съда. В тази част искът, като предявен срещу ненадлежен ответник следвало да се отхвърли. Прието е, че служителите, отговарящи за охраната в съдебните сгради на лицата, изтърпяващи наказание "лишаване от свобода" и на обвиняемите не са от ГД "ИН", тъй като използването на санитарно-хигиенните помещения от конвоирани лица се контролира от служители на друго юридическо лице, поради което иска и в тази част е отхвърлен като предявен срещу ненадлежен ответник. Жалбата е подадена от лице – участник в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от оспорване на неблагоприятен за него съдебен акт, в сроковете визирани в чл. 211 от АПК, поради което се явява допустима. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по тъжба на Милев, имаща характера на искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това обстоятелство е отбелязано в определение от 06.04.2016 година, с което са конституирани страните в производството – Е. Милев в качеството на ищец и Министерство на правосъдието – Главна дирекция "Охрана" като ответник. Съобщение до ответника е изпратено на 26.04.2016 г. и е получено от същия на 9.05.2016 година. На 07. -6.2016 г. е депозиран отговор от гл. комисар Г. Жеков – главен директор на ГД "Охрана", в който се изразява становище за допустимост на жалбата и се изтъкват доводи за нейната неоснователност. Съдията докладчик с определение от 27.07.2016 година, след като надлежно, с предходния си акт е разпоредил изпращане на книжа на ГД "Охрана", е оставил исковата молба без движение, като изрично е задължил Милев да посочи отново ответник и адрес за призоваване. В този акт липсват доводи и основания, мотивирали съдебния състав да приеме, че такъв към него момент не е посочен. Изтъкнати са съображения за необходимост от уточняване на действия или бездействия, във връзка с които се твърди настъпване на вреда, нейния вид, размер и време на търпене. С разпореждане от 5.08.2016 г., съдът е разпоредил да се изпрати препис от исковата молба и депозираното от служебно назначения от съда процесуален представител на Милев уточнение, в което като ответник се сочи Министерство на правосъдието, описан е период, напълно некореспондиращ с посочения в първоначалната "тъжба" на ищеца – 24.11.2013 г. – 26.02.2016 г. и са направени искания за събиране на доказателства. След постъпили отговори от представители на ГД "Изпълнение на наказанията" и от ГД "Охрана" при МП, в които се твърди недопустимост на исковата молба поради липса на изискуемото по закон съдържание, съответно нейната неоснователност, съдът с разпореждане от 3.11.2016 г. отново е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца да "преосмисли заявеното от него в тъжбата му до съда и от адвоката в молбата му от 2.08.2016 г. становище относно това, кой е ответник по делото", както и да даде допълнителни уточнения. С молба от 15.11.2016 г., ищецът Милев е посочил като ответник Министерство на правосъдието, цената на иска е отново посочена като 10 000 лева. Посочена е конкретна дата на увреждането – 26.02.2016 г. Отправени са искания за събиране на доказателства. С разпореждане от 17.11.2016 г. е изпратен на препис от иска на Министерство на правосъдието. На 3.01.2017 година делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание без произнасяне по молба на адв. Цветков от 15.11.2016 г. за конституиране като ответник в производството на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". С протоколно определение от 8.03.2017 г. съдът е заличил като ответник по делото Министерство на правосъдието и е конституирал Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". С оспореното пред настоящата инстанция решение, исковата претенция на Е. Милев е отхвърлена, като предявена срещу ненадлежен ответник. При така установеното, депозираната пред Върховен административен съд жалба следва да се уважи, макар и не на сочените в нея основания. В хода на производството пред първоинстанционния съд са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност на постановения по делото съдебен акт. Първоначално предявения от Милев иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и производството се развива по реда на чл. 203 и следващите от АПК. Касае се за исково производство, в хода на което страните са равнопоставени, с изключение на изрично предвидени от законодателя случаи. Ищеца е длъжен да посочи надлежен ответник, който да отговаря на изискванията на чл. 205 от АПК, и при спазването на това изискване, съдът е длъжен да се произнесе срещу именно този ответник, като вземе предвид събраните в хода на състезателно производство доказателства. С оглед исковия характер на производството, съдът не следва да конституира служебно страните по реда на чл. 154, ал. 1 от АПК. При производство, развиващо се на основание чл. 203 и следващите от АПК, липсва възможност съдът служебно да насочи предявения иск срещу друг правен субект, а не срещу посочения от ищеца, ако той отговаря на изискванията на чл. 205 от АПК, както беше описано и по-горе. С първото постановено по делото определение от 6.04.2016 г., съдът е приел, че иска е предявен срещу Министерство на правосъдието – Главна дирекция "Охрана" и е изпратил препис от иска за становище. Търсеното становище е надлежно и своевременно депозирано, като се изразява изрично твърдение за допустимост на иска и неговата неоснователност. С изпращането на съдебните книжа за връчване на посочения от ищеца ответник е възникнало и правоотношение, по което страна е ГД "Охрана" при МП. В резултат на поведението на съда, ищеца и неговия процесуален представител неколкократно са посочвали различни ответници. В хода на производството, с процесуалните си действия съдът е конституирал като ответник по делото и ГД "Изпълнение на наказанията" с определението от съдебно заседание на 8.03.2017 г., като в същото, като страна е заличено Министерство на правосъдието. Дирекцията е придобила качеството на ответник в производството, който безспорно по силата на чл. 391 от ЗСВ отговаря на изискванията на чл. 205 от АПК. Не е налице произнасяне по отношение на първоначално конституирания чрез изпращане на съдебните книжа ответник - ГД "Охрана", поради което същия не е престанал да има качеството на страна в производството. Настоящия съдебен състав споделя формираната практика на Върховен административен съд по аналогични случаи, според която в конкретната хипотеза на основание чл. 144 от АПК е приложима разпоредбата на чл. 228, ал. 1 от ГПК. Съдът е следвало да се произнесе по допустимостта на замяната на първоначалния ответник с другия, посочен от ищеца и неговия процесуален представител. Данни за предприети действия в тази насока по делото липсват. При така приключилото с оспореното решение производство, не е решен по същество въпроса с отговорността на ГД "Охрана" при Министерство на правосъдието, ангажирана от съда с изпращането на съдебните книжа и надлежно и своевременно депозирания в тази връзка от Дирекцията отговор. При наличието на двама ответници в производството, за да се ангажира отговорността им в съответствие с изискванията на закона за обоснованост и законосъобразност на съдебния акт, отговорността им следва да бъде мотивирано определена и разграничена по основание, вид и финансови параметри. Допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на чл. 228, ал. 1 ГПК при конституирането на ГД "Изпълнение на наказанията", както и произнасянето му по съществото на спора срещу този ответник, преди да е влязло в сила определение, с което е прекратено производството по делото срещу първоначалния и незаличен такъв, са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които опорочават крайният акт на съда. Поради описаното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да се отмени. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да постанови акта, приключващ съдебното производство след отстраняване на констатираните недостатъци и при съобразяване с волята на ищеца. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховен административен съд, трето отделение