Решение № 1264 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4442/2007 г.

ВКСIV гражданско отделение06.01.2009 г.докладчик Албена Бонева

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 940/23.05.2007 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д № 299/2007 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Мотиви

Решение № 1264 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4442/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 218а б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по жалба на Д. Г. Д. чрез адв. С против въззивно решение № 940/23.05.2007 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д № 299/2007 г. Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът по касация Т. Г. И. не взема становище по реда на чл. 218г ГПК (отм.) Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по нея, съдебният състав установи: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния Първомайски районен съд, е признал за установено в отношенията между страните, че Т. И. участва със 7 595/13000 ид.ч. в няколко недвижими имоти, закупени съответно с нот. акт № 106/2000 г. и с нотариален акт № 144/1999 г. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че имотите са закупени по време на брака между страните, като общата им придобивна стойност е 13 000 лв., от които лични средства на жената са 7595 лв. Оплакванията в касационната жалба за нарушение на чл. 133 ГПК (отм.) е неоснователно. Възможно е действителната покупна цена по сделките да е различна от упоменатата в нотариалните актове, като в този случай няма забрана за установяване на прикритата част от съглашението със свидетелски показания, щом има съгласие на страните за това. В случая, и двете страни са изразили желание за събиране на гласни доказателства. Касационният съд, служебно, независимо, че липсват оплаквания, установи, че въззивната инстанция е нарушила императивна правна норма (чл. 21 СК), а и на практика се е произнесла по нещо различно от поисканото, защото е определила една обща квота, равняваща се на сбора на личното участие на ищцата в придобиването на множеството имоти, вместо да постанови решение по всеки един от обективно съединените искове. По този начин е постановено и недопустимо съдебно решение. Съдът следва да установи придобивната стойност на всеки един от процесните имоти или група имоти, описани в един нотариален акт, съответно имали и какво участие с лични средства на ищцата и в зависимост от това да признае пълна или частична трансформация за всеки отделен имот. Това трябва да намери ясно отражение и в диспозитива на съдебния акт, който следва да отразява предмета на спора, по който се формира сила на присъдено нещо. В обжалваното решение, съдът не само, че не е разгледал поотделно претенциите, но не е изяснил за един или повече имоти, съответно по едната или и по двете сделки има разминаване между посочената в документа цена и уговорената. Освен това, има изложени мотиви, че цената по "втория нотариален акт", който и да е той, е изцяло платена от бащата на жената. Съдът е приел, че имотите по сделката са изцяло лична собственост на ищцата и в същото време е признал за всички вещи частична трансформация. Въззивният съд не взел предвид още и това, че начина, по който е формулиран диспозитива на потвърденото от него първоинстанционно решение, не само че не съответства на иск по чл. 21 СК, но формира сила на присъдено нещо направо за квотата на Т. И. от описаното имущество, а съдът не е сезиран да определя дела на ищцата в имотите извън трансформацията на лично имущество. При положение, че е призната частична трансформация, то останалата част от вещта е придобита в условията на съпружеска имуществена общност, в която и двамата съпрузи имат дял. На практика, с това решение, Т. И. е лишена от права в прекратената съпружеска имуществена общност. В заключение, обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила, част от които са толкова съществени, че обуславят недопустимост на съдебния акт. МОТИВИРАН от горното, съставът на Върховния касационен съд,