Решение № 6962 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10371/2014 г.

Решение № 6962 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10371/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Еленка Димитрова Ангелова от гр. Ловеч против решение № 63 от 01.07.2014 г., постановено по адм. дело № 128/2014 г. по описа на Административен съд - Ловеч. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поискано е обжалваното решение да бъде отменено, както и обжалваната заповед на Кмета на община Ловеч. Ответната страна - кметът на община Ловеч, чрез процесуален представител, с писмено възражение и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли за нейното отхвърляне. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Еленка Димитрова Ангелова от гр. Ловеч против Заповед № Жпно-8/01.04.2014 г. на кмета на община Ловеч, с която поради изтичане срокът на договора за наем - чл. 46, ал. 1, т. 6 от Закона за общинската собственост, се прекратява наемното правоотношение за жилище с адрес гр. Ловеч, бл. 210, ап. 212 по Договор за наем на общинско жилище № Ж-144/01.01.2010 г. и е предоставен срок за опразване на жилището до 30.04.2014 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че съгласно приложените по делото доказателства срокът на договорът е бил до 31.03.2014 г. Посочено е, че първоначалният договор № 144 от 01.01.2010 г. е сключен на основание заповед № Ж-Н 13/01.01.2010 г. на Кмета на община Ловеч, с която е наредено настаняване на Еленка Димитрова Ангелова в общинско жилище за срок до 31.12.2011 г. Заповедта е издадена въз основа на Решение на Комисията по Наредба за общинските жилища, приета от Общински съвет - Ловеч. След това срокът на наемният договор е продължаван с два анекса - съответно от 01.01.2012 г. до 31.12.2013 г. и от 01.01.2014 г. до 31.03.2014 г. Настаняването в общинското жилище след 31.12.2011 г. не е на основание заповед за настаняване, издадена в производство по Наредбата по чл. 45а, ал. 1 от ЗОС за определяне на лица с установени жилищни нужди, а в производство по чл. 35, ал. 4 от Наредбата за общинските жилища, приета от Общински съвет Ловеч: при изтичане срока за настаняване договорът за наем се продължава само след решение на комисията по жилищно настаняване по чл. 7 от Наредбата, ако наемателят отговаря на условията на Наредбата. Изрично е посочено, че касационната жалбоподателка е била уведомена от Заместник кмета на община Ловеч, че след изтичане на срока по втория анекс ще счита договорът за наем за прекратен от 01.04.2014 г., като съответно на Ангелова е отправена покана за освобождаване на жилището. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че на посоченото основание чл. 46, ал. 2 във вр. чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС оспорената заповед е обоснована и законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбата на Еленка Димитрова Ангелова като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото, събрал е необходимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Правилно е прието от съда, че в случая наемното правоотношение е възникнало въз основа на настанителна заповед № Ж-Н 13/01.01.2010 г. на Кмета на община Ловеч, като в сключеният договор за наем на общинското жилище изрично е посочено, че същият е сключен за срок от 01.01.2010 г. до 31.12.2011 г. След това срокът на договорът е продължаван с допълнителени анекси два пъти - съответно от 01.01.2012 г. до 31.12.2013 г. и от 01.01.2014 г. до 31.03.2014 г. Съответно правилно е установено, че този договор е срочен и действието му изтича на 31.03.2014 г., на което и основание касационната жалбоподателка е получила писмо с изх. № Р-9400-240 от 06.03.2014 г., че от 01.04.2014 г. Община Ловеч прекратява Договор за наем № 144. От доказателствата по делото напълно е доказано и установено настъпването на правното основание по чл. 46, ал. 1, т 6 от ЗОС, а именно: наемните правоотношения се прекратяват поради изтичане на срока за настаняване. Това обстоятелство е релевантно и с оглед уговореното в раздел V - "Прекратяване на договора без предизвестие", т. 18.1, а именно че същият се прекратява едностранно, без предизвестие, от наемодателя с изтичане срока по договора. Няма спор по делото, че на Еленка Димитрова Ангелова е била връчена оспорваната заповед с която наемното правоотношение се прекратява, като в настоящата хипотеза не е задължително изпращане на съобщение за уведомяване или предизвестие. Въпреки това, както е посочено по - горе, Ангелова е била уведомена с писмо изх. № Р-9400-240 от 06.03.2014 г., че от 01.04.2014 г. Община Ловеч прекратява Договор за наем № 144 от 01.01.2010 г., поради и което правилно административният съд е посочил, че разпоредбата на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД е неприложима и договорът не е продължен като безсрочен. По същество доводите, които се поддържат в касационното производство, са същите които са правени и в първоинстанционното производство, но настоящата инстанция не би могла да ги обсъжда. Социалното положение на наемателката, като жител на общината са задължение на всяка община, която следва да ги преценя при настаняване под наем или при прекратяване на наемните отношения за общинските жилища, като взема решенията в интерес на своите жители. Контролът на съда е свързан със законосъобразното издаване на актовете и правилността им не се преценява от други житейски проблеми. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,