Решение № 12512 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2417/2011 г.

Решение № 12512 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2417/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 2584/16.12.2010 г., постановено по адм. дело № 2010/2010 г. по описа на Варненския административен съд, с което е обявен частично за нищожен РА № 180901143/25.03.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Русе (допусната е грешка при изписване в решението вместо ТД на НАП - Русе - ТД на НАП - Варна), потвърден с решение № 375/04.06.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна за данъчни периоди на месеците юни, юли, август и септември 2007 г. за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 14 922,66 лв., както и се обжалва решението в частта, в която същият ревизионен акт е отменен като незаконосъобразен за данъчни периоди за месеците ноември и декември 2007 г. и април, май и юни 2008 г. в размер 31 094, 70 лв. (разликата между 46 017,36 и 14 922,66 лв.). Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Относно обявената частична нищожност на ревизиониня акт, касаторът излага оплаквания за неправилно прилагане от съда на разпоредбите на чл. 129, ал. 3 и чл. 133 и сл от. ДОПК, тъй като неправилно било прието, че АПВ представлява ревизионен акт, с който се установяват данъчни задължения. В частта, в която ревизионният акто е отменен като незаконосъобразен от съда, касаторът излага оплаквания, че макар да е безспорна липсата на доставка на отпадъчно желязо от посочените доставчици, то неправилно е нулиран периода, тъй като в регистрите по Закона за управление на отпадъците (ЗУО) са отразени получените количества отпадъци и в тях не са установени грешки или поправки. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение изцяло и постановяване на решение по същество от настоящия съд, с което се отхвърли жалбата на дружеството против ревизионния акт. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Никком - ГН" ЕООД - гр. Русе чрез процесуалния си представител адв. Людмил Павлов я оспорва, като представя решение № 1552/23.06.2011 г. по адм. дело № 487/2011 г. на Варненския административен съд за отмяна на друг ревизионен акт за 2007 г. и 2008 г. за корпоративен данък, което е не е влязло в сила, както и се позовава на решение по адм. дело № 7191/2010 г. на ВАС, I отделение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба в частта, в която със съдебното решение е обявена нищожността на ревизионния акт, а в останалата част счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да обяви частично нищожността на РА № 180901143/25.03.2010 г. за данъчни периоди на месеците юни, юли, август и септември 2007 г. за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 14 922,66 лв., Варненският админсистративен съд е приел, че след като с АПВ № 7834/29.10.2007 г. е извършено прихващане на ДДС с корпоративен данък и лихви данък по чл. 38 ЗДДФЛ, установени с РА № 790/01.10.2007 г., то ревизионният акт в частта, в която за същия период е отказано право на приспадане на данъчен кредит, е нищожен. В тази обжалвана част решението е постановено правилно. АПВ представлява индивдиуален административен акт, с който за данъчния субект "Никком - ГН" ЕООД са възникнали права - прихващане със задължения за корпоративен данък, което означава, че декларирания ДДС за възстановяване със справка-декларация е признат от приходната администрация. Наличието на АПВ, влязъл в сила означава, че този акт се ползва със стабилитет, който може да бъде разрушен само по реда на чл. 133 и чл. 134 ДОПК. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика. Затова правилно първоинстанционният съд е приел, че ревизията е възложена от некомпетентен орган, тъй като е от лице, различно от директора на ТД на НАП - Русе, поради което правилно е прието, че това влече и некомпетентност и на органа, издал ревизионния акт в тази му част. Относно представеното решение № 1552/23.06.2011 г. по адм. дело № 487/2011 г. на Варненския административен съд за отмяна на друг ревизионен акт за 2007 г. и 2008 г. за корпоративен данък, което е не е влязло в сила, както и позоваването на решение по адм. дело № 7191/2010 г. на ВАС, I отделение настоящият съд счита, че с тях не се променя резултата по делото в тази част на обжалваното решение. Наличието на висящност на определените от приходните органи задължения за корпоративен данък за 2007 г. и 2008 г. не дава право на настоящия съд да извърши инцидентен контрол за законосъобразност на АПВ № 7834/29.10.2007 г., с който приходните органи са извършили прихващане на дължим корпоративен данък по РА № 790/01.10.2007 г. с ДДС за възстановяване за едни и същи данъчни периоди. Посоченият АПВ няма спор, че е влязъл в сила и затова представлява стабилен индивидуален административен акт. За да отмени частично като незаконосъобразен ревизионният акт в останалата му част - непризнато право на приспадане на данъчен кредит за периодите за месеците ноември и декември 2007 г. и април, май и юни 2008 г. в размер 31 094, 70 лв. (разликата между 46 017,36 и 14 922,66 лв.). Варненският административен съд е приел за безспорно установен факта, че липсва доставка на отпадъчно желязо по фактурите, издадени от ЕТ "Джакпот-2000-Денислав Ангелов", "Интер груп-2006" ЕАД, "Хобас Пайп България" ЕООД и "Ео Трейд" ЕООД, които са издали фактури за доставките. Поради характера на стоката - отпадъчно желязо, съдът е приел, че правилно е анулиран издадения от ревизирания субект протокол за самоначисляване на ДДС по чл. 117 ЗДДС. Съдът е обсъдил редът, по който се извършва това анулиране, като се е позовал на чл. 80, ал. 5 ППЗДДС. При липсата на доставки, съдът е счел, че не трябва да се признава правото на данъчен кредит, но и не следва да се начислява ДДС, поради това, че процесните периоди следва да се нулират, тъй като начисленият данък е равен на данъка с упражнено право на приспадане на данъчен кредит. И в тази обжалвана част решението на съда не страда от визираните от касатора пороци и е правилно постановено. С оглед характера на фактурираните стоки от посочените доставчци - отпадъчно желязо са приложими разпоредбите на чл. 163а ЗДДС, според която разпоредба данъкът е дължим от получателя в случай на доставка на стоки, посочени в Приложение № 2 към закона. В изпълнение на тази разпоредба "Никком-ГН" ЕООД е извършил самоначисляване и е издал протокол по чл. 117 ЗДДС. При установеното между страните безспорно обстоятелство, че доставките не са осъществени, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно дружеството е анулирало протоколите по реда на чл. 80, ал. 5 и 6 ППЗДДС. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция изцяло подкрепя изразеното от първоинстанцонния съд, че след като не се признава данъчен кредит по фактуририраните доставки на отпадъчно желязо от посочените доставчици, то не следва и да се начислява ДДС, като се има предвид, че задължението за начисляване на ДДС е на получателя, който и упражнява правото на приспадане на данъчен кредит. С начисляването на данъка с ревизионния акт, не може да се нулират съответните данъчни периоди, което е целта при самоначисляването. Доводите, изложени в касационната жалба, че в регистрите по ЗУО при получателя са отразени доставки на отпадъчно желязо и че по този начин е следвало да се начисли ДДС в общ протокол, са неправилни. Данъчният кредит, съответно начисляването на данъка винаги се извършва за конкретни доставки. Неанулирането на регистрите, водени по ЗУО, не може да доведе до извод за законосъобразно начисляване от приходинте органи на ДДС, след като не се спори между страните, че доставки на отпадъчно желязо по процесните фактури от посочените доставчици не са осъществени. С оглед гореизложеното обжалваното решение в цялост е правилно постановено, както и не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, които да водят до отмяната му, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Павлов, на "Никком-ГН" ЕООД следва да се присъдят 600 лв. разноски за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,