Решение № 10960 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12072/2014 г.

Решение № 10960 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12072/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив моли да бъде отменено решение № 1841/6.08.2014 г. по адм. д. № 2298/2013 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 131300618/16.04.2013 г. на ТД на НАП-Пловдив, с който за м. 6.2012 г. на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС е начислен ДДС 216 727,24 лв с лихви върху стойността на липсващи стоки като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Ромеда билд" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 131300618/16.04.2013 г. на ТД на НАП-Пловдив, с който за м. 6.2012 г. на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС е начислен ДДС 216 727,24 лв с лихви върху стойността на липсващи стоки, при придобиването на които е ползвано право на приспадане на данъчен кредит. За да отмени РА административният съд е приел, че в ревизионното производство не е доказано наличието на основание за корекция на приспаднат данъчен кредит по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС - липса на стоки на стойност 1 083 636,19 лв. Съдът е приел, че липси могат да се установят с протокол на ревизиращите или с инвентаризация, каквато в случая не е извършена. Правилен е изводът на съда, че протоколът от 15.06.2012 г. е съставен от органи по приходите при извършена проверка в обекта на ревизираното лице по време на предишна ревизия, съставен е от длъжностни лица в кръга на правомощията им, приобщен е към процесната ревизия с протокол и представлява официален документ по смисъла на закона. Съдът е открил производство по оспорване на протокола от 15.06.2012 г. по чл. 193 от ГПК, разпитал е като свидетели органите по приходите, които са участвали в проверката в склада, за която е съставен. В протокола са описани намерените наличности от стоки в склада чрез препратки към опис от 31.03.2012 г., който е представен на проверяващите от ревизираното лице. Свидетелите са дали показания, че тухлите не са броени, а количеството им е изчислено по обема на наредените тухли, и че са получавали информация за вида на наличните стоки и количеството от представляващия дружеството, който е присъствал на проверката, подписал е протокола и получил препис от него. Съдът необосновано е приел, че описаните в протокола налични стоки са определени по предположения. Свидетелите са обяснили как е определено количеството на стоките, протоколът за установените налични стоки е подписан без възражения от представляващия дружеството, който е присъствал при извършване на проверката, поради което изводът на съда за необоснованост на костатациите в протокола относно наличните количества стоки е необоснован. В нарушение на чл. 202 от ГПК съдът е възприел заключението на вещото лице, без да прецени неговата обоснованост с оглед останалите доказателства по делото. От факта, че при проверката е ползван опис от 31.03.2012 г., тъй като само такъв е представен от ревизираното лице, не може да се прави извод за достоверността на констатациите в протокола, съставен след извършване на проверката на фактическите наличности в склада от органи по приходите в хода на предходна ревизия. Заключението на вещото лице, че не може да установи какви са счетоводните наличности към 15.06.2012 г., какви са липсите към тази дата и да ги остойности е следвало да се прецени от съда като ясно изявена необоснованост на заключението. Въпреки правилния си първоначален извод, че липси могат да се установят от орган по приходите при проверка, извършена по ДОПК, съдът неправилно е приел, че протоколът не удостоверява извършена инвентаризация и поради това не установява липси на стоки в склада към 15.06.2012 г. В РД е констатирано, че счетоводната наличност по сметка 302 към 15.06.2012 г. е 518 411,92 лв, към 31.05.2012 г. счетоводната наличност по сметка 302 е 1 600 361,07 лв, за периода 1 - 15.06.2012 г. са изписани материали на стойност 1 083 636,19 лв срещу отчетен приход от продажби 100 000 лв по три фактури с получатели "ДГ Горско стопанство-Благоевград" и "Термал тур" ЕООД с начислен ДДС 20 000 лв. Прието е, че по фактурите са отписани материали превишаващи стойността по фактурите с 983 636,19 лв. направени са констатации за липса на доставки по трите фактури поради липса на транспортни документи и данни за приемо-предаване, и е начислен ДДС 20% върху стойността на липсващите стоки от 1 083 636,19 лв в размер 216 727,24 лв - ДДС за внасяне. От тези констатации в РД е видно как е изчислена стойността на липсващите стоки, които са определени след изваждане отчетната стойност на стоките по сметка 302 към 15.06.2012 г. от отчетната стойност по същата сметка към 31.05.2012 г. Неправилно съдът е приел също, че не е установен заплатения ДДС за стоките при покупката им. В сметка 302 материалите се осчетоводяват по стойност без заплатения ДДС при покупката, който се отразява в сметка 4531, поради което при липса на стоки дължимият данък правилно в РА е определен върху стойността на липсващите стоки. Неправилно в РА не са взети предвид трите фактури за продажба на стоки на "ДГ Горско стопанство-Благоевград" и "Термал тур" ЕООД с начислен ДДС общо 20 000 лв, за които в съдебното производство са представени приемо-предавателни протоколи, подписани от представители на двете страни по доставките, неоспорени от касатора, които съставляват годно доказателство за предаване на фактурирани стоки на стойност 100 000 лв и осъществяване на доставки по трите фактури на такава стойност. Приложените описи към фактурите съдържащи стоки на по-висока стойност не са основание за отписване от сметка 302 на ревизираното лице на стоки над стойността по фактурите за доставка, тъй като в приемо-предавателните протоколи изрично е посочено, че се предават стоки по описа на стойност 39 000 лв, 47 280 лв и 33 720 лв, съответно /общо 100 000 лв/, които са получени от получателите. Доставка на стоки над тези стойности няма, поради което в РА следваше да начислят ДДС в размер 196 727,24 лв върху стойността на липсващите стоки от 983 636,19 лв, за които не е доказано извършване на доставка. Неправилно в РА е начислен ДДС 20 000 лв върху стойността на продадените по трите фактури стоки. Съдът следваше да отмени РА само в частта, с която е начислен ДДС за внасяне над 196 727,24 лв и съответни лихви над 15 247,44 лв, изчислени съответно. Решението в частта, с която е отменен РА в частта, с която е определен ДДС за внасяне за м. 6.2012 г. 196 727,24 лв и са определени лихви 15 247,44 лв е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в тази част. Решението в останалата му част следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които поради промяната в резултата следва да бъдат преизчислени. Дружеството има право на разноски по делото в размер 530,72 лв. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК в размер 4497,27 лв или по компенсация дружеството следва да заплати разноски по делото на касатора в размер 3966,55 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,