Решение № 7010 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5688/2017 г.

Решение № 7010 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5688/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Кмета на Столична община, район "Възраждане", срещу решение № 1387 от 06.03.2017 г. по адм. д. № 12649/2016 г. на Административен съд С. град, с което е отменено по жалба на Д. П. Д. разпореждане, обективирано в Писмо рег. № РВЕ16- ГР94-1659/01.12.2016 г. на Кмета на Столична община, район "Възраждане". В касационната жалба се излагат касационни основания за недопустимост и неправилност на решението. О. Д. П. Д., чрез пълномощника си адв. Мадамжиев, счита жалбата за неоснователна. Счита, че правилно съдът е приел, че разпореждането съставлява не покана за доброволно изпълнение, а административен акт, като по развитите в съдебния акт мотиви я е отменил. Отправя искане решението на АССГ да бъде оставено в сила, както и да му бъдат присъдени направените разноски, съобразно представения списък. Прокурорът от ВАП дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Преди разглеждане на жалбата по същество, съдът е обсъдил в самостоятелни мотиви противопоставеното възражение на ответника за недопустимост на жалбата, като го е счел за неоснователно. Посочил е, че предмет на оспорване е писмо на кмета на район "Възраждане", което съдържа разпореждане за освобождаване на общински имот и производно от това бездействие от страна на оспорващия, за което го уведомява, че писмото следва да се счита и като покана за доброволно изпълнение. Приел е по-нататък, че независимо от изричното позоваване в акта, че същият съставлява покана за доброволно изпълнение, в писмото се отправя властническо разпореждане, с което се засягат права и интереси на жалбоподателя в няколко посоки, като не е конкретизирано в кои. По съществото на спора съдът е приел, че административният орган е следвало да издаде заповед по чл. 65 от ЗОС, тъй като не е предвиден друг административен ред, дори и имота да се държи без правно основание. Посочил е още, че не съществува ограничение за изземването на имот, който не е изцяло общинска собственост. Според съда, административният орган е следвало да изземе общинския имот по реда на чл. 65 ЗОС дори и в хипотезата на съсобственост на процесния имот с други физически лица. Съдът е заключил, че актът е незаконосъобразен, тъй като в ЗОС не е предвиден ред, при който административен орган с разпореждане, издадено в неустановена процедура, да вменява доброволно освобождаване на общински имот, дори да се държи без правно основание. Решението е недопустимо. Неправилни са изводите на административния съд, че процесното писмо съставлява незаконосъобразен административен акт. Обжалваното писмо не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Видно от съдържанието на оспореното пред съда писмо, със същото Д. е уведомен, че на 22.11.2016 г. е била извършена проверка от служители на районната администрация на общински имоти, находящи се на ул. "А." ..№... и № 111, актувани с актове за общинска собственост, индивидуализирани в писмото, като е било констатирано, че имотите се ползват от лицето без правно основание, включително без разрешение е поставена гаражна клетка и бутка за охрана, като са паркирани и пет броя леки автомобили, които се охраняват от охранител, извършващ дейност в полза на жалбоподателя. В писмото е извършено позоваване на състояла се среща между Д. и представители на районната администрация, при която лицето е поело ангажимент да освободи общинската собственост незабавно от паркираните коли, а гаражната клетка и бутката за охрана да вдигне за негова сметка в срок от три дни. В писмото по-нататък Д. е уведомен, че самоуправните му действия представляват закононарушение и му е разпоредено да освободи общинската собственост, като в края на писмото лицето е уведомено, че акта следва да се счита като покана за доброволно изпълнение. Въз основа на визираното съдържание на процесното писмо, настоящият състав намира, че то действително представлява покана за доброволно изпълнение. Неправилни са изводите на съда, че в случая се касае за властническо разпореждане, с което се засягат права и законни интереси на лицето. Основателно касаторът поддържа, че в поканата за доброволно изпълнение собственикът на имота изразява волята си да даде възможност на лицето доброволно да освободи имоти, досежно които счита, че се осъществява ползване без правно основание. Същественото в случая е, че Д. може и да не изпълни поканата за доброволно изпълнение, без това да има каквито и да било последствия засягащи правната му сфера, произтичащи от оспореното писмо. Решението на АССГ е недопустимо, тъй като съдът е бил сезиран с недопустима жалба, която е била насочена към покана за доброволно изпълнение, непредставляваща индивидуален административен акт, както с оглед целта на издаването й, така и с оглед съдържанието й. Оспореното пред съда писмо рег. № РВЕ16- ГР94-1659/01.12.2016 г. на Кмета на Столична община, район "Възраждане". не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, поради което оспорването му е недопустимо. Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено при липса на положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, каквато съставлява признатия от закона правен интерес от съдебна защита. Произнасяйки се по същество на искането на лице без активна процесуалноправна легитимация, съдът е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а образуваното съдебно-административно производство следва да бъде прекратено. При този изход на спора разноски на ответника не се дължат, а касаторът не е направил искане за тяхното присъждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд,