Решение № 8716 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6885/2015 г.

Решение № 8716 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6885/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на началника на МП "П. Б. център", чрез процесуалния му представител юрк. К. Т., за тълкуване на решение № 1249 от 5 февруари 2016 г., постановено по адм. д. № 6885/2015 г. по описа на Върховният административен съд, второ отделение С молбата се иска да бъде допуснато тълкуване на мотивите на решението в частта, в която е прието че "ароматните съставки" следва да се тълкуват по-широко от понятието "ароматни въглеводороди" и да отговори на три въпроса, свързани с неприложимост на метода по Приложение А към ОБ на глава 27 от КН. Ответникът - "Л. Н. Б." АД гр. Б., чрез пълномощника си адв. Ю. П., в писмено становище излага доводи за недопустимост и неоснователност на молбата. Молбата за тълкуване на влязло в сила решение е подадена от надлежна страна, не е ограничена със срок и при отсъствие на условието по чл. 251, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението, чието тълкуване е поискано, тричленен състав на Върховния административен съд, второ отделение, е оставил в сила решение № 718 от 17 април 2015 г., постановено по адм. дело № 2347/2012 г. по описа на Административен съд Б. На тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК подлежи само и единствено диспозитива на съдебното решение, което се ползва със сила на присъдено нещо, но не и неговите мотиви. Последните не се ползват със сила на присъдено нещо, а са само елемент, но не и иманентна част на това решение (ТР № 1/2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС). Поради това тяхната липса или неяснота не води до необходимост и възможност за тълкуване на самото решение, което се отъждествява с диспозитива му. В случая, молителят не иска тълкуване на диспозитива на влязлото в сила съдебно решение по настоящето дело, като неясен или неразбираем, а иска тълкуване на част от мотивите му, които са ясни, но с които не е съгласен, като по този начин цели съдът да даде други отговори, касаещи съществото на спора, което е недопустимо. Тълкуване се прави на самото решение, въз основа на дадените мотиви, а не е възможност за нова преценка на данните по делото или за промяна на мотивите, което би променило и волята на съда спрямо постановеното вече решение, ползващо се със сила на присъдено нещо. В тази връзка, чрез решението по чл. 251 от ГПК не може да се дават указания как да се приложи влезлия в сила съдебен акт, както и да се правят разяснения и препоръки относно неговото изпълнение или да се указва на органа кой метод на лабораторен анализ да се използва за в бъдеще в митническите лаборатории за целите на митническото тарифно класиране. Ето защо искането за тълкуване, като относимо към мотивите, а не към диспозитива на настоящето решение е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 251, ал. 1 и ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,