Решение № 1991 от 27.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11222/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас в Агенция Митници (АМ), чрез гл. юрк. Ж. Савова против решение 12761 от 24.07.2024 г., постановено по адм. дело 926/2024 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което по жалба на В. П. А. е отменено решение 32-676856/15.12.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас при АМ. В касационната жалба се поддържа становище, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за липсата на основателни съмнения предвид получената официална информация от канадските митнически власти и в тази връзка намира за законосъобразно приетото прилагане на метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Поддържа становище, че от ангажираните доказателства не се установява по безспорен начин точността на декларираната от лицето цена. В този смисъл счита, че приложената фактура, неподписана от страните, като частен, диспозитивен документ, не е годна да обоснове по несъмнен начин, че е осъществена покупко продажба на процесния автомобил на посочената стойност. В допълнение посочва, че и от съдържанието на представената разписка, издадена от GLOBAL AUTO EXCHANGE LLC, САЩ за получена сума в размер на 1 200 CAD /канадски долари/, не се установява получателя на плащането, както и основанието за плащане. По изложените в касационната жалба доводи се иска отмяната на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу оспореното митническо решение. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът - В. П. А., чрез адв. Г. Горанов оспорва касационната жалба. Излага подробни аргументи. По същество моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество e неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е било решение с рег. 32-676856/15.12.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас при АМ. С оспореното решение, на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ във вр. с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Регламент (ЕС) 952/2013 ( Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 ) е определена нова митническа стойност на стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с MRN 20BG001008027497R1/18.11.2020 г. употребяван пътнически автомобил- катастрофирал, марка: HONDA мод: ACCORD, първа регистрация 01.01.2010 г., цвят BLACK, работен обем 3500, двигател няма данни, шаси 5J6TF1H51AL800088, държава на износ Канада, условие на доставка DAP доставено на място, в размер на 6 537,44 лв., като на декларатора В. П. А. са определени задължения за довнасяне на мито и ДДС в общ размер на 4 941,01 лева. От фактическа страна съдът e установил, че с митническа декларация с MRN 20BG001008027497R1/18.11.2020 г. В. П. А. е декларирал при режим допускане за свободно обращение посочения по-горе употребяван катастрофирал пътнически автомобил с митническа стойност в размер на 1 200 CAD, определена по метода на договорната стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 при цена на стоката от 800 CAD и 400 CAD транспортни разходи, съгласно фактура, издадена от GLOBAL AUTO EXCHANGE LLC, САЩ. Към декларацията са представени търговската фактура, талон на автомобила, генерален коносомент и търговска товарителница. Митническата декларация е била предмет на последващ митнически контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, в резултат на който за митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, вследствие на което е определена нова митническа стойност по метода, предвиден в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 и съответно, допълнителни задължения за довнасяне на мито и ДДС. В оспорения административен акт наличието на основателни съмнения е основано на информация от интернет сайт www. autoauctions. io, според която автомобил със същите индивидуализиращи белези, като този, предмет на внос по процесната митническа декларация (идентичен номер на шаси), е продаден на аукцион за цена от 4 550 CAD, както и на данни, получени по линия на международното сътрудничество с канадските митнически власти. При анализ на приложените към декларацията документи и информацията, предоставена от канадските митнически власти е констатирано несъответствие на декларираната при износа 1 200 CAD и вноса 5 200 CAD цена относно гореописания автомобил. Във връзка с изложеното, от страна на митническите власти са изискани допълнителни документи. При тези факти и след уведомление на засегнатото лице по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническият орган е приел, че митническата стойност следва да се определи в размер на 6 537,44 лева (5 200 CAD при курс 1.25720 лева/CAD) на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 букви от а) до г) от Регламента е изключено от митническия орган, поради липсата на идентични стоки /по буква а)/, данни за техническото състояние на автомобила /по буква б)/ база данни за единична цена /по буква в)/, както и на информация, за разходите за материали, изпълзвани за производството, преки и косвени разходи за труд, разходи за опаковане и производство и др. /по буква г)/. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отмени митническото решение, първостепенният съд е обосновал извод за неговата незаконосъобразност, като постановен в несъответствие с материалноправните норми. В мотивите си съдът е посочил предпоставките за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 - 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 и процедурите, предвидени в чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като е приел, че тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В случая според съда административният орган не е обосновал съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 в декларираната от вносителя договорна стойност на процесната стока. В тази връзка е приел, че установената от митническите органи информация, получена от канадските митнически власти в частта относно декларираната от износителя продажна цена, не представлява официален свидетелстващ документ, обвързващ съда. В тази връзка е изложил мотиви, че официален документ е само придружителното писмо от канадските митнически власти, което не съдържа никаква релевантна за делото информация, поради което не може да се приеме, че митническата стойност е определена въз основа на безспорни налични данни на митническата територия на Съюза, като са използвани разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на митническото законодателство. От така ангажираната информация според съда не се доказва цената, на която автомобилът е бил продаден, като същата не представлява и удостоверително изявление, че представеният документ при вноса на автомобила фактура 2879/29.09.2020 г., издадена от GLOBAL AUTO EXCHANGE LLC, САЩ, не е автентичен или валиден. Предвид преценката на административния орган за наличието на основателно съмнение дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, съдът е приел, че в случая е било налице основанието за пристъпване към прилагане на методите по чл. 74, § 2, респективно по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност и като не е спазил разписаното в Регламента императивно правило за определяне на митническата стойност на внесения автомобил, органът е допуснал нарушение на материалния закон. Според съда при прилагането на методите за определяне на митническа стойност митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава, като на това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В тази връзка се е позовал на Решение от 28 февруари 2008 г. на СЕС по дело C-263/06 Carboni e derivati Srl/Ministero dell'Economia e delle Finanze, Riunione Adriatica di Sicurtа SpA. При тези съображения в решението е формиран краен извод, че митническата стойност на стоката е незаконосъобразно определена, поради което незаконосъобразно определени са и сочените като възникнали задължения за мито и ДДС. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е установил пълно и правилно относимите за спора факти, като е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение, в резултат на което е достигнал до правилни изводи. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. (виж решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 45 и др.) По дефиниция на чл. 70, § 1 и § 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Цената трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МК, разпоредбата на чл. 140, § 1 от него дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент(ЕС) 2015/2446). Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от решението на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft). В процесния случай неправилно съдът е приел, че не са обосновани основателни съмнения в декларираната договорна стойност на стоката по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/447. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че съмненията в договорната стойност на стоката са основани на данни, получени по линия на международното сътрудничество с Канада съгласно Споразумение между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област, според които за автомобила е подадена износна декларация с декларирана митническа стойност от 5 200 CAD. От така представените доказателства, обсъдени ведно с мотивите на органа, основаващи се на данни от уебсайт с домейн www. autoauctions. Io, може да се приеме, че за органа са възникнали основателни съмнения в декларираната от В. П. А. договорна стойност на внесената стока така, както е разпоредено в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Това обаче не означава, че с процесното митническо решение митническата стойност на стоката е определена правилно на основание чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Този метод е на последно място в йерархията на предвидените в Регламент (ЕС) 952/2013 методи за митническо остойностяване, тъй като е остатъчен метод и може да се използва само когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. (Решение на Съда на ЕС от 20 юни 2019 по дело С-1/18, Oribalt Riga, ECLI:EU:C:2019:519, т. 37). В оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност на процесната стока по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Само посочването, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74, § 2 от посочения регламент е направена справка с системата МИСЗА, като липсва информация за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне за допускане на свободно обращение на стоки по зададени критерии, без обсъждане, не е достатъчно да мотивира последователното изключване на всеки от методите съгласно Регламент (ЕС) 952/2013 г. Дори да се приеме, че с оглед специфичните повреди на всеки от автомобилите е невъзможно да се открие в системата информация за идентични стоки, то с оглед определението за сходни стоки в чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, т. е. с подобни параметри, е следвало митническият орган да обоснове защо тя не се отнася за сходни стоки. В случай, че националната информационна система не му предоставя необходимите данни, е следвало да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави-членки или от службите на Съюза, за да се приеме, че е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35). В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, Baltic Master UAB, т. 51, т. 54 и т. 55 е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013), според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В оспорения акт не се съдържат каквито и да било налични данни за стоките, използвани като база за сравнение при преценката за приложимост на всеки от методите, включително и данни за стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач, въз основа които е изключено прилагането на методите по чл. 74, § 2 и е приет за приложим субсидиарният метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Правилно е прието от АССГ, че оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно мотивите митническият орган е приложил този метод, като е взел предвид цената, посочена в електронната информация, получена от канадските власти за превозно средство със същия VIN, представляваща цената на автомобила до въвеждане на територията на ЕС в размер на 5 200 CAD или левовата равностойност в размер на 6 537,44 лева. Очевидно е смесването на метода на договорната стойност на стоката по чл. 70, § 1 от Регламент ЕС) 952/2013 с резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламента. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, за правилни и законосъобразни изводите на АССГ, че митническите органи неправилно са пристъпили към прилагане на чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, което обуславя незаконосъобразност на издадения административен акт. Предвид изхода на спора, направеното искане и представените доказателства, Агенция Митници следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника по касация разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 840 лв. Неоснователно е направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на делото и с оглед обема на осъществената защита от процесуалния представител на В. П. А.. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение