Решение № 39 от 2.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 647/2008 г.

Решение № 39 от 2.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 647/2008 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на защитника (адв. Желязков) на подсъдимия А. С. А. против въззивно решение № 168 от 3.11.2008 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 348/2008 г. В жалбата се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК - нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и явна несправедливост на наложеното наказание, подробно развити и в допълнителните съображения. Твърди се грубо нарушение на основно принципно положение, закрепено в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 НК - наказателен закон е бил приложен с обратна сила. Поради това се иска отменяване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Обстойно е аргументирана позиция и за несъставомерност на деянието в подкрепа на искането за отменяване на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание защитникът поддържа оплакванията, а прокурорът от Върховна касационна прокуратура изказва становище, че жалбата е основателна, тъй като материалният закон не е приложен правилно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С въззивно решение № 168 от 3.11.2008 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 348/2008 г. е потвърдена присъда № 16 от 2.07.2008 г. на Разградския окръжен съд по н. о. х. д. № 262/2008 г., с която подсъдимият А. С. А. е признат за виновен в това, през периода 13.10.2003 г. - 14.11.2003 г. в гр. Р. при условията на продължавано престъпление, в качеството си на представляващ "Агро-2001" ООД да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 12 983 лева като е потвърдил неистина в подадени справки-декларации по Закона за данък добавена стойност № 7305/13.10.2003 г. и № 7915/14.11.2003 г., поради което и на основание чл. 257, ал. 1 пр. 1 вр. чл. 255, ал. 1 (Д. В. бр. 62/97 г.) вр. чл. 26, ал. 1 от НК е осъден на наказание две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и наказание глоба в размер на пет хиляди лева. Подсъдимият А. С. А. е признат за виновен и в това, на 13.09.2002 г. в гр. Р. в качеството си на представляващ "Агростар" ООД да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 9180 лева като е потвърдил неистина в справка-декларация № 0307/13.09.2002 г. по Закона за данък добавена стойност, поради което и на основание чл. 255, ал. 1 НК (Д. В. бр. 62/97 г.) е осъден на наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години по реда на чл. 66, ал. 1 НК и наказание глоба в размер на двеста и петдесет лева. За останалата част от повдигнатото обвинение подсъдимият е оправдан. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Всеки акт на съда, в това число и присъдата, освен останалите реквизити, е необходимо да съдържа мотиви и диспозитив, които да са ясни и непротиворечиви. По смисъла на чл. 305, ал. 4 НПК в диспозитива на осъдителна присъда трябва задължително да се посочи престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен и разпоредбата от Наказателния кодекс, която съдът е приложил. В конкретния случай Варненският апелативен съд е потвърдил присъда, с която посочените изисквания са били нарушени. Присъдата съдържа неяснота относно закона, по който подсъдимият А е признат за виновен и осъден. От една страна в диспозитива цифрово е отбелязано, че подсъдимият А. С. А. е осъществил престъпления по чл. 257, ал. 1 вр. чл. 255, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК (отм.) и по чл. 255, ал. 1 НК (отм.). От друга страна обаче съдът е приел, че по своето съдържание поведението на подсъдимия фактически покрива онова изпълнително деяние - избягване установяването и плащането на данъчни задължения като се потвърди неистина в справка- декларация, което е описано и инкриминирано с новия наказателен текст на чл. 255, ал. 1, т. 2 НК (изм. ДВ, бр. 75/2006 г., в сила от 13.10.2006 г.). Защото проява, носеща белезите на избягване установяването на данъчни задължения като се потвърди неистина в справка-декларация не може да обуслови наказателната отговорност на подсъдимия по чл. 255, ал. 1 НК в редакцията на правната норма към момента на деянията. Неясната формулировка е била запазена от Варненския апелативен съд, който се е задоволил да подкрепи първоинстанционната присъда без да прецизира и конкретно да разграничи фактите и обстоятелствата, обуславящи съответния състав на престъпление според действащия материален закон през инкриминирания период от време и да отстрани допуснатото нарушение. В резултат на това по делото липсва нужната степен на сигурност за какви точно престъпления подсъдимият А е признат за виновен и осъден, кои са действително съобразяваните наказателни текстове и какъв е фактическият обем от инкриминираното поведение, чиято последица е взета предвид при определяне на съответни наказания. Респективно, съдебният акт не е в състояние убедително да гарантира, че деянията са били квалифицирани след стриктно съблюдаване на предписаното правило в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 НК и по отношение на подсъдимия е приложен законът, който в случая е трябвало да се приложи. Изброените недостатъци безусловно са рефлектирали и върху правото на защита на подсъдимия. То е понесло ограничения, които подкрепят доводите в жалбата за съществено процесуално нарушение. Негова логична последица е отменяване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Останалите аргументи, изтъкнати в касационната жалба, е безпредметно да се обсъждат. Част от тях могат да намерят отговор в Тълкувателно решение № 1/09 г. на ОСНК на Върховния касационен съд на Република България. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК