Решение № 563 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12420/2016 г.

ВАСVI отделение17.01.2017 г.докладчик т Милка Панчева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Инспектората към Висшия съдебен съвет срещу решение по т. 2 от протокол № 18 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 04.10.2016 г., с което е прието, че З. Н. Ч. - съдия в Софийски градски съд, не е извършила дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 2 и ал. 3 от ЗСВ и не й е наложено дисциплинарно наказание. ОСЪЖДА Инспектората към Висшия съдебен съвет с адрес гр. С., ул. "Г. В." .№... да заплати на З. Н. Ч. сумата от 500 (петстотин) лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Мотиви

Решение № 563 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12420/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), във връзка с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Инспектората на Висшия съдебен съвет (ИВСС) - представляван от главния инспектор Т. Т., срещу решение по т. 2 от протокол № 18 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 04.10.2016 г., с което е прието, че З. Н. Ч. - съдия в Софийски градски съд, не е извършила нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 2 и ал. 3 от ЗСВ и не й е наложено дисциплинарно наказание. Релевирани са оплаквания, че решението на Висшия съдебен съвет (ВСС) е взето, без да е съобразено с акта за извършена проверка, установяващ бездействие и наличието на голям брой съдебни актове, които не са обявени или са обявени след изтичането на процесуалните срокове по чл. 235, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и на тримесечния срок, а по някои от делата забавянето е било от 5 месеца до 1 г. и 2 месеца. Системността на извършените от магистрата нарушения, според жалбоподателя, обосновават наличието на хипотезата на чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗСВ (редакция ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г.) и водят до вредоносни последици за страните в производствата. ИВСС излага доводи, че не може да бъдат приети, като обективни причини голямата натовареност на съдия Чолева, тъй като нейната натовареност не е била в значителна степен завишена спрямо останалите магистрати от въззивните отделения в СГС. Т. се, че при постановяването на оспореното решения са нарушени нормите на чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2 и че актът на СК на ВСС е издаден в противоречие с материалния закон и неговата цел. Иска се отмяна на обжалваното решение и делото да бъде върнато на СК на ВСС за ново произнасяне. Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), чрез процесуалния си представител - директор на Дирекция "Дисциплинарна дейност" в АВСС - В. М., в съдебно заседание, излага тезата за законосъобразност на обжалвания административен акт. Кадровият орган е взел в предвид липсата на виновно поведение на страна на съдия Чолева, за приетите за разглеждане в дисциплинарното производство, дисциплинарни нарушения, като е наблегнато на изказването на члена на СК на ВСС Г. К., според която хората имат различни психофизически параметри и възможности, като относно дисциплинарно привлеченото лице е заявила, че в случая Чолева е положила усилия за изписването на съдебните актове съобразно собствените си възможности, които са над предела на нейните лични възможности, но са получени перфектни резултати. Иска се отхвърляне на жалбата. Заинтересованата страна - З. Н. Ч. - съдия в Софийски градски съд (СГС), чрез пълномощника си адв. Стефанова твърди, че жалбата е неоснователна и моли за оставянето й без уважение, по съображения изложени в подадения пред настоящата инстанция писмен отговор. Претендира и присъждане на разноски. Жалбата е постъпила в предвидения в чл. 323, ал. 1 от ЗСВ 14-дневен преклузивен срок. Подадена е от страна, за която постановеното решение на СК на ВСС е неблагоприятно и има правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: На 07.08.2015 г. (вх. № 11-06-1015) председателят на Софийски градски съд е внесъл във Висшия съдебен съвет предложение за образуване на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание на З. Н. Ч. - съдия в Софийски градски съд. В предложението е посочено, че са извършени множество и системни, а следователно и тежки дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, т. 2 и т. 4, и евентуално т. 5 от ЗСВ, изразяващи се в системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, действия или бездействия, неоправдано забавящи производството или действия или бездействия, които накърняват престижа на съдебната власт, и евентуално неизпълнение на други задължения. На 07.12.2015 г. (вх. № 11-12-199) главният инспектор на Инспектората на Висшия съдебен съвет (ИВСС) е внесъл във Висшия съдебен съвет предложение за образуване на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание на З. Н. Ч.. Позоваването е на акт за извършена годишна планова проверка на СГС, Търговско отделение и Въззивно отделение, разпоредена със заповед № ПП-01-94/03.10.2014 г. и заповед № ПП-01-4/30.01.2015 г. на главния инспектор на ИВСС, на акт за резултатите от извършена проверка, съставен на основание заповед № 196/19.11.2008 г., на контролна проверка в Административното отделение на СГС, на основание заповед № 321/23.11.2009 г. на главния инспектор на ИВСС, акт от извършена проверка, изготвен на основание заповед № Ж-01-319/04.07.2012 г. на главния инспектор на ИВСС и заповеди на председателя на СГС от януари и март 2014 г., с които указано и предоставено възможност на съдия З. Ч. в определен срок да изготви съдебните актове по делата, в посочените към заповедите справки. Предложенията са направени от компетентни органи по чл. 312, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗСВ, във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗСВ, но при посочването на делата, по които съдия Чолева е забавила изготвянето на съдебните актове, предложенията не са прецизни с оглед визираните в разпоредбата на чл. 310, ал. 1 от ЗСВ срокове, които са императивни, както и с преходни решения на ВСС, с което е ангажирана дисциплинарната й отговорност. С решение на ВСС от заседанието, проведено на 17.12.2015 г. срещу съдия Чолева е образувано дисциплинарно дело № 55/2015 г. по предложение на ИВСС за налагане на дисциплинарно наказание, направено на основание чл. 312, ал. 1, т. 3 от ЗСВ. С решение по т. 3 от протокол № 1 от заседанието на ВСС, проведено на 14.01.2016 г. са обединени производствата по дисц. дело № 30/2015 г., образувано по предложение на председателя на СГС, и дисц. дело № 55/2015 г., образувано по предложение на ИВСС, и двете по описа на ВСС, и образувани срещу съдия З. Н. Ч. за извършени от нея дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, т. 2, т. 4 и евентуално т. 5 от ЗСВ в едно общо производство, което да продължи по дисц. дело № 30/2016 г. По посоченото дисц. дело чрез жребий е избран дисциплинарен състав. За проведените заседания на последния, както привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, така и ИВСС и председателят на СГС са редовно призовани. Чолева е представяла писмени обяснения и в дисциплинарното производство е ползвала адвокатска защита. Събрани са допълнителни писмени доказателства от значение за случая. Изслушана е свидетелката съдия Орешарова, която е дала показания относно работата и натовареността на председателствания от съдия Чолева IIв, въззивен състав в СГС. Н. жалбоподателя е представена процесуална възможност да се запознае с писмените обяснения и доказателствата. По тях ИВСС е представял писмени становища. Дисциплинарният състав е постановил решение № 10-00-026/06.07.2016 г. по дисциплинарно дело № 30/2015 г. по описа на ВСС, с което е приел, че З. Н. Ч. - съдия в Софийски градски съд, е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ (ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г.), изразяващо се в системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, и е предложил на кадровия орган на съдебната власт да й наложи дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 месеца". Решението е подписано с особено мнение от члена на ВСС и чл. на дисциплинарния състав М. К. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че решението на Съдийската колегия на ВСС (с оглед изменението на ЗСВ, ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г., компетентният административният орган за налагане на дисциплинарно наказание на съдия е Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет) е взето, без да е съобразено с акта за извършена проверка, установяващ наличието на голям брой съдебни актове, които не са обявени в законоустановените срокове или са обявени след изтичането на процесуалните срокове (от 3 месеца до 1 г. и 7 месеца), както и системността на извършените от магистрата нарушения. Този извод се налага от цялостното съдържание на протокол № 18 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 04.10.2016 г., в частта му касаеща процесното решение. По време на дебатите е коментирано констатираното от проверката на ИВСС забавяне на изготвяне на съдебните актове, както и за кои от посочените в справката, находяща се на стр. 7 от решение № 10-00-026/06.07.2016 г. по дисциплинарно дело № 30/2015 г. по описа на ВСС, дела е изтекла погасителната давност по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ. Членът на СК на ВСС М. И. е изложила съображения относно натовареността и характерът и тежестта на делата с оглед фактическата и правната им сложност във IIв въззивен състав, който е председателстван от съдия Чолева. Изразила е преките си наблюдения от работата, тъй като е била съдия в СГС и е застъпила становището на М. К., изразил особено мнение по дисциплинарното дело № 30/2015 г., според който съдия Чолева не е извършила нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ и не следва да бъде наказвана. Не е имало спор по фактите, отразени в акта за извършена годишна планова проверка на СГС - Търговско отделение и Въззивно отделение. Не може да бъде споделена и тезата на жалбоподателя, че с оглед натовареността на съставите на СГС от въззивно отделение, представени и в приложения акт от проверката на ИВСС, натовареността на съдия Чолева не е била толкова висока, че да обуслови невъзможност за постановяване на актовете в сроковете по чл. 235, ал. 5 във вр. с чл. 273 от ГПК. Ноторно известен е фактът, че СГС е с най-висока натовареност спрямо останалите окръжни съдилища в страната. От представената справка се установява, че натовареността на съдия Чолева е доста по-висока от останалите съдии в Гражданско отделение - въззивни състави. За сравнение, от справката от 24.02.2016 г. се установява, че: разпределените дела през 2012 г. на съдия Чолева е 58.10 % в сравнение със средната на отделението - 34.93 %; за 2012 г. на база свършени дела, съдия Чолева е приключила 36.42 % при средна натовареност на отделението - 21.43 %; през 2013 г. разгледаните от съдия Чолева дела са 45 % в сравнение със средната за отделението - 34.13 %; на база свършени дела съдия Чолева е приключила 16.50 %, при средна натовареност на отделението 20.11 %; през 2014 г. на база разглеждани дела на З. Ч. е 49.92 %, а за отделението 34.13 %; на база свършени дела 16.33 %, при средна за отделението 21.26 %; за 2015 г. на база дела за разглеждане на съдия Чолева са 51.90 % в сравнение със средната за отделението - 32.56 %; натовареността за свършените дела е 33.08 % приключени от съдия Чолева и 21.56 % средна натовареност на отделението. От посочените данни ясно се вижда, че броя на разглежданите от съдия Чолева дела е от 11 % до 19 % по-висока от средната натовареност на база разглеждани дела от отделението. Освен посоченото следва да се отбележи, че съдия Чолева е имала по две заседания на седмица, а като председател е минавала освен текущия й доклад, и произнасяне на доклада на състава и на младшите съдии, както и проверка на актовете на последните. Освен посоченото, следва да се отбележи, че от свидетелските показания на съдия Орешарова, която е работила със съдия Чолева и преди последната да поеме председателството на IIв въззивен състав през 2009 г., посоченият състав е бил оглавяван от свидетелката и тя е имала преки наблюдения върху работата на дисциплинарно привлеченото лице. Според съдия Орешарова посоченият състав е най-натовареният от въззивните състави в СГС, като е имало по 200 висящи дела на човек, които са били по ГПК (отм.). Това са вещни дела, трудови дела, като относно вещните дела е изказала мнение, че са били сложни, събирали са се доказателства, назначавали са се експертизи, и са били свързани предимно с реституция. В този състав през 2009 г. освен старите дела са се разпределили и нови такива, наравно с разпределението на останалите състави в отделението. Друго отежняващо обстоятелство е било, че в процесния въззивен състав е имало и младши съдия, като по неговите дела е имало и отделно произнасяне и подпомагане на работата му. Ротационния принцип на младшите съдии е бил поне по двама на година, което също се отразявало на работата, тъй като с всеки се работи по различен начин и може да идва от наказателно отделение или от районен съд. По отношение на работното време, съдия Орешарова е заявила, че има наблюдения, че дисциплинарно привлеченото лице не си е тръгвало от съда преди 20.00 ч., 21.00 ч. или 22.00 ч. и винаги е работила в събота. Освен изложеното е допълнила, че през този период съдия Чолева е имала семеен проблем, касаещ здравословното състояние на баща й, който е починал през **** г. Споделя, че е останала с впечатление, че дори и през лятото съдия Чолева, непрестанно е в съда и работи. На нея не и е предоставяна помощ от съдебен помощник, въпреки обема от дела, които са и разпределени. С. О. е заявила, че през 2008 г. след уволнението на други нейни колеги с неизписани дела, те са били разпределение на съдия Чолева и на друг въззивен състав (по 600 дела), като на единия състав са му спряли разпределението за една година, докато се изпишат тези дела, но по отношение на разпределените на съдия Чолева 600 дела, не била взета същата мярка и са продължили разпределянето на нови дела. Дейността на съдия Чолева във IIв въззивен състав в СГС е разгледана и в изказването на члена на СК на ВСС М. И., която е работила във втори въззивен състав и е изложила становище, че там са тежки висящи производства, които общо взето са с фактическа и правна сложност (т. нар. "реституции"). Изтъкнала е и че работата с младши съдии, утежнява работата на председателя на състава, тъй като те непрекъснато се сменят, и освен произнасянето с тях, следва да бъдат и обучавани. След изменението на ГПК съдия Чолева се е преместила в първоинстанционен състав, които са станали доста по-тежки от въззивните, тъй като целият процес е бил изнесен в първа инстанция, като за СГС се разпределяли по 200-300 висящи първоинстанционни дела. Членът на СК на ВСС К. К. също е взел становището по особеното мнение на дисциплинарното решение, като е призовал останалите членове на СК на ВСС да се доверят на съдия Итова, тъй като тя познава работата, тъй като е работила в този съд. Изложил е също, че когато се гледат дисциплинарни дела по абстрактен начин, не може да се добие реална представа за какъв обем от работа става въпроси, за какво огромно напрежение - физическо и психическо и че в действителност дисциплинарната процедура, не следва да се използва спрямо съдии, които работят на предела на силите си. Предвид горното, тезата на ИВСС, че натовареността на съдия Чолева не е толкова висока и не следва да се взема в предвид, е неоснователна и противоречи на чл. 35 от АПК, тъй като при издаването на индивидуалния административен акт се изясняват фактите и обстоятелствата от значение за случая. За да се прецени натовареността на съдия Чолева следва да бъде изследвано, дали забавянето на постановяване на съдебни актове, не се дължи на прекомерно натоварване на разпределени дела, което се доказва от приложените по делото справки, както и фактическата и правна сложност на тези дела, и обстановката, която е заварена в този състав, когато дисциплинарно привлеченото лице е започнало работа в него. Отделно от изложеното следва да се отбележи, че както от писмените доказателства, а именно, заповедите за разпределение на младшите съдии във въззивните състави, така и от свидетелските показания на съдия Орешарова, се установява, че председателството на IIв въззивен състав се утежнява и от честата смяна на младши съдии в него, и непрекъсната работата с тях, както по отношение на обучението им, така и произнасянето по техните дела и поправката на съдебните им актове, което отнема допълнително време на съдия Чолева. Жалбоподателят не съобразява и съдържащите се по административната преписка данни за резултатите от обжалваните съдебни актове на съдия Чолева през периода от 2012 г. до 2014 г. От общо постановени 451 въззивни решения през посочения период, отменените актове са само 11, което представлява само 2.4 %, а от общо 235 определения по частни граждански дела, отменените са само 9, което е 3.8 %. Качеството на работа на съдия Чолева се доказва и от становището, което съдиите от ВКС, са представили пред административния орган, като в цялост тези данни, сочат към съвестно изпълнение на служебните задължения и качествени правораздавателни актове, което е от съществено значение за страните в процеса. Освен изложеното следва да се отбележи, че съдия Чолева е била и най-натоварена в СГС и ръководството не е предприело мерки за намаляване на разпределението на делата, които са на неин доклад през нито един период, в който е установено забавяне на изписването на съдебните актове. В този смисъл са изказванията и на члена на СК на ВСС К. К., който е възразил срещу становището на Т. Т., че съставомерността на деянието не следва да се обвързва с натовареността. Изразил е мнение, че ако на един съдия му се разпределят повече дела, отколкото той физически може да разгледа, не следва да му се търси отговорност в случаите, в които той забавя разглеждането на делата или постановяване на съдебните актове по някои от тези дела. Не може да се иска от съдиите, да полагат нечовешки усилия, извън физическите и интелектуалните им възможности, тъй като те не са машини, а нормални човешки същества, които следва да работят качествено. Настоящият състав възприема тези мотиви на К. К., още повече, че от справките по преписката се вижда, че съдия Чолева е най-натовареният съдия в СГС, постановила е минимален брой съдебни актове, които са били отменени, което от своя страна сочи отлично качество на работата й, а и от справката от 26.02.2016 г. се установява, че за периода от 2012 г. до 2015 г. съдия Чолева е постановила 1228 дела (без обезпечителни производства) в рамките на 1460 дена (без да са включени в този брой почивни дни и официални празници - 102 дни), което сочи на системна работа по делата и в никакъв случай не може да обоснове процесуално бездействие. В този смисъл е и особеното мнение на члена на дисциплинарния състав М. К., който е посочил, че наравно със старите дела, които са разпределени на състава, когато е постъпила в него, на съдия Чолева са разпределяни и нови дела, което неминуемо е повишило натовареността й. Поради липса на организация на СГС за подпомагане на по-натоварените съдии и неравномерното разпределение на делата, не може да носи отговорност съдия Чолева, като е добавил и оценката на професионалните й качества от страна на съдиите от ВКС. В тази връзка неговото заключение, че се касае до невиновна невъзможност магистрата да се справи с големия обем от дела и служебни задължения, е правилен. Поради това членът на ВСС по дисциплинарното дело М. К. аргументирано е подкрепен от членовете на СК на ВСС М. И., К. К. и Г. К.. В константната практика на Върховния административен съд във връзка с нарушенията на чл. 307, ал. 4, т. 1 във връзка с чл. 309 от ЗСВ винаги се извършва преценка на натовареността на магистрата като обективна причина за неспазване на процесуалните срокове. В решение № 15921 от 23.11.2010 г., постановено по адм. д. № 12157/2010 г. по описа на ВАС - петчленен състав - II колегия, се приема, че прекомерната натовареност на магистрата, довела до забавяне на процесуалните срокове за произнасяне, не е налице дисциплинарно нарушение, поради липса на субективния елемент от фактическия състав на нарушението - виновно неизпълнение на служебните задължения. В решение № 14780 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11940/2013 г. - петчленен състав, е прието: "В същото време високата натовареност естествено създава основания за обективна невъзможност мотивите по всички съдебни актове да бъдат изготвяни в законните срокове". В решение № 10613 от 15.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2848/2011 г. - петчленен състав, е посочено: "По законодателната дефиниция за дисциплинарно нарушение неизпълнението на служебните задължения следва да е извършено виновно. В случая съвкупната преценка на установените от доказателства по делото факти и обстоятелства, не установява констатираното осъществяване на елементи от фактическия състав на нарушението по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ да е извършено виновно, за да се определи за дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3 от ЗСВ". В решение № 999 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4996/2012 г. - VI отд., е прието: "Налагането на дисциплинарното наказание цели постигане на превантивен и възпиращ ефект за магистрата. В случая, видно от приложените в съдебно заседание справки за натовареността на съдиите в Софийски районен съд, не са отчетени обективните факти на регулярната най-висока натовареност и условия на труд, при които магистратите от този съд и в частност привлечената към дисциплинарна отговорност изпълняват своите задължения". В този смисъл е и решение № 1625 от 02.02.2011 г., постановено по адм. д. № 10514/2010 г. на ВАС - тричленен състав, и др. От административната преписка се установява също така, че съдия Чолева не е била облекчавана по никакъв начин от разпределените й дела, макар ръководството на СГС да е било наясно с големия брой неизписани съдебни актове. Видно от заповед № 1222 от 29.04.2015 г. на и. ф. председател на СГС - В. Й., за постигане на изравняване на постъпленията на съдиите от Гражданско отделение - въззивни състави, и приспадане на дела от по-натоварените съдии от системата за случайно разпределение определени съдии са били изключвани от системата за случайно разпределение, но съдия Чолева не фигурира в тази заповед касаеща съдии, които следва да бъдат облекчени от разпределение на дела. От данните по преписката се установява, че по време на ръководството на Йорданов, именно той е изготвил индивидуален план за изписване на съдебните актове на съдия Чолева, който тя е изпълнила, поради което не може да се отрече, че той не е бил наясно със забавянето на съдебните актове, постановявани от дисциплинарно привлеченото лице. От справката от 07.10.2015 г. е видно, че към тази дата дисциплинарно привлеченото лице няма ненаписани съдебни актове, обявени за решаване преди тази дата. Налице е и справка за влизане и излизане на съдия З. Ч. за периода от м. януари 2012 г. до м. октомври 2015 г. в сградата на Съдебната палата, от която е видно, че съдията посещава работното си място в почивни дни, като в делнични дни, излиза от съдебната палата преимуществено в периода от 20.00 до 22.00 часа, което от своя страна сочи за непрекъснат работен процес, и не може да обоснове бездействие и неглижиране на служебните задължения. Тези данни се потвърждават и от показанията на свидетелката съдия Орешарова. Налице е и справка за дела, написани по време на платен годишен отпуск в периода 19.08.2013 г. - 25.09.2013 г., които са 41 на брой. Това е още едно доказателство, от което се установява, че забавянията на съдия Чолева за изписване съдебните актове към делата й, не се дължи на субективни причини, тъй като, тя полага огромни усилия да работи и в извънработно време, и по време на ползваните от нея отпуски. По делото е налична и етапна епикриза, издадена от д-р Й., лекар в Съдебната палата, от която е видно, че съдия Чолева страда от: алергия, хроничен спастичен бронхит; заболявания на щитовидната жлеза /нодозна гуша/ I-II степен; увреждане на междупрешленните дискове на гръбначния стълб /дискова болест на шийни и лумбални прешлени/, сколиоза; псориатичен артрит. За посочените в етапната епикриза болести на опорно-двигателния апарат е отбелязано, че са с хронично-рецидивиращ характер и с изразен болков синдром и чести обостряния, особено при промяна на времето и при натоварване на шийно-раменната област и горните крайници от статичната работна поза по време на работа. По отношение на тези заболявания Чолева е лекувана медикаментозно и в отделението по физикална и рехабилитационна медицина при Първа МБАЛ - С.. Налични са данни и за тежко заболяване на бащата на Чолева, който е починал през 2014 г., което също е утежняващо обстоятелство в личния живот на дисциплинарно привлечения магистрат. Дисциплинарният състав е взел предвид, че за една голяма част от посочените в справката към акта на ИВСС дела, е изтекъл давностният срок по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ за търсене на дисциплинарна отговорност, като към днешна дата съдия Чолева е обявила всички съдебни актове, фигуриращи в посочената справка. Настоящият състав възприема изказванията на члена на СК на ВСС Г. К., че натовареността във съставите на IIв въззивно отделение е "чудовищна" и че съдия Чолева реално е работила непрекъснато, поради което е налице едно обективно състояния, а не е въпрос на субективно отношение, като лоша служебна и лична организация, на фона на личните проблеми, което е имало заинтересованото лице. Настоящият състав смята, че дисциплинарното наказание е насочено към мобилизиране на магистрата и постигане на по-висока ефективност в работата, както и постигане на превантивен ефект. За да се осъществят тези цели, наказанието следва да се налага само след пълна и обстойна преценка на всички обстоятелства и факти от значение за конкретния случай. Именно с оглед всички факти и обстоятелства в процесния случай, свързани с натовареността и служебната ангажираност, както и със здравословните проблеми и тежките събития в личния живот на съдия З. Ч. се достига до извода, че не са налице субективни причини, които да са наложили забавянето в обявяване на съдебните актове по делата, разпределени на дисциплинарно привлеченото лице, които да водят до нарушение на чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ. Не се установи виновно отношение от страна на заинтересованата страна, което да е предпоставка за неспазването на процесуалните срокове, а напротив - налице са обективни причини, които видно от писмените и гласните доказателства, събрани в административното производство, съдия Чолева е опитвала да компенсира с работата си в извънработно време, в почивни дни и по време на платения й отпуск, като се установи и едно прецизно и качествено изготвяне на съдебните актове. Към момента на постановяване на атакувания административен акт, съдия З. Ч. не е имала съдебни актове, които да не са обявени. Оспореното решение е взето от компетентен орган, в рамките на прерогативите му, визирани в разпоредбата на чл. 320, ал. 3 (след изменението ДВ, бр. бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.), при спазване на критериите по чл. 309 от ЗСВ и целта на закона. Предвид разпоредбата на чл. 320, ал. 7 от ЗСВ, съгласно която за мотиви на решението се смятат и мотивите на дисциплинарния състав, когато предложението му бъде прието, както и изказаните съображения от членовете на съответната колегия или на пленума на Висшия съдебен съвет, настоящият състав намира, че административният акт е мотивиран. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е взето при резултат 9 гласа "за" и 4 "против", като е гласувано предложението да не се налага дисциплинарно наказание на З. Ч.. Следователно не е било постигнато предвиденото в чл. 320, ал. 7 от ЗСВ мнозинство за приемане на предложението на дисциплинарния състав. По изложените в тези мотиви съображения се приема, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора в тежест на жалбоподателя следва да бъдат постановени заявените от З. Ч. разноски под формата на адвокатско възнаграждение, които видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие са в размер на 500 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1