Решение № 5882 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7260/2009 г.

Решение № 5882 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7260/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Арсо Ценков Димитров от гр. Монтана срещу решение от 11.03.2009 г., постановено по адм. д. № 728 по описа за 2008 г. на Административен съд - Монтана. С него подадената жалба срещу заповед № 1266 от 2.06.2008 г. на кмета на община Монтана е отхвърлена. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира довод за допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се отмени и заповедта на кмета на общината, а на касатора се признае правото да придобие собствеността върху имота, предоставен му за ползване. От Иван Михайлов Иванов-заинтересована страна по реда на чл. 163, ал. 2 АПК е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за правилност на съдебното решение и заповедта на кмета. Останалите заинтересовани страни и ответника по касационната жалба не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на съда за правилно. Аргументира се със събраните писмени доказателства, от които е установено, че през 1992 г. касаторът е направил искане до кмета на общината да направи оценка на имота. При действието на отменения § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ Арсо Димитров не е заплатил цената на ползвания имот. Неговото право да стане собственик е погасено, като е без значение обстоятелството дали оценката на имота му е съобщена. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Арсо Цеков Димитров е обжалвал заповед № 1266 от 2.06.2008 г. на кмета на община Монтана. С нея кметът е отказал да признае правото да се придобие собствеността върху предоставен за ползване имот от 1000 кв. м, представляващи части от имоти с № 2212 и 2213 по помощния план на зона "Парта", местност "Палековото", землище Кошарник. Мотивите за отказа са, че Арсо Димитров към молбата си е представил удостоверение, издадено през 1992 г., когато е действал ЗСПЗЗ и не са могли да се раздават земи за самозадоволяване по силата на актове на държавните органи, посочени в § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ. От приложените по делото писмени доказателства съдът е приел за установено, че през 1992 г. Арсо Димитров е подал молба за оценка върху имота. Такава е била извършена, но не е заплатена. Ползвателят не се е възползвал от правото си по отменения § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ, като до 30.06.1995 г. не е заплатил цената на ползвания имот. За съда е без значение обстоятелството, че оценката не е била съобщена на Арсо Димитров. На следващо място съдът е приел, че след като Димитров се е възползвал от срока по отменения § 5 за него не съществува правото да иска отново да придобие правото на собственост при условията на § 61 ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. На последно място съдът е приел, че Арсо Димитров се позовал на предоставено право на ползване чрез издадена служебна бележка, която не установява предпоставките на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, защото имоти по ПМС № 1/1981 г. са раздавани през тази година, а не през 1978 г., когато процесният имот е предоставен за самозадоволяване. Обсъдено е и това, че АПК - Михайловград не е държавен орган. Въз основа на така възприетите факти и направените правни изводи съдът е приел, че заповедта на кмета е законосъобразна, а жалбата срещу нея е отхвърлил като неоснователна. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, макар и не по всички изложени мотиви. От данните по делото се установява, че Арсо Димитров се легитимира за ползвател въз основа на удостоверение № 3003 от 8.06.1992 г., издадено от кмета на общината, в което е вписано, че на основание решение № 73 от 26.05.1981 г. на бившия ИК на ОНС - Михайловград на Арсо Цеков Димитров е предоставено празно място в размер на 1000 кв. м в местността "Палековото", при описаните граници, за самозадоволяване. Представено е и копие от решение № 73 на ИК - вписано в удостоверението, взето по протокол № 9 от 26.05.1981 г. на ИК на ОНС - Михайловград. С него ИК е утвърдил протокол № 1 от 7.04.1981 г. на общинската комисия, с който са картотекирани 5188 дка слабо продуктивни и маломерни земи за раздаване по ПМС № 1 на МС; заверени са приложените скица и опис на същите земи; определени са районите, в които не се разрешава изграждането на леки постройки, на пчелини и малки животновъдни сгради в земите, предоставени по посочените текстове от ПМС № 21/1969 г; ПМС № 12/1971 г. и ПМС № 76/1977 г. Сред изброените местности попада и местността "Парта" с уточнението - до 100 м от пътя за Видин. С това решение са задължени съответните длъжностни лица да вземат най-строги мерки срещу лицата, които са заграбили земя, а на правоимащите да се предостави земя по съответния ред. Или това решение, към което препраща удостоверението, няма конкретно такова за Арсо Димитров, което би следвало да е издадено след издаването на описаното вече. От съдържанието на решението се налага извод, че е имало слабо продуктивни земи, които са били раздавани на граждани, но е имало и такива земи, които са били заграбени. Възможно е и на жалбоподателя да е била дадена земя за ползване, но за доказването на този факт е необходимо решение на УС на АПК или на общото събрание на съответното ТКЗС и решение на ИК на ОНС. Такива доказателства не са представени. При тези факти изводът на съда за законосъобразност на заповедта на кмета, с която е отказано правото да се придобие собственост, поради нередовни документи е правилен. От така описаното удостоверение се установява освен това, че Тодор Тодоров не се легитимира с годно доказателство за предоставено право на ползване върху земеделска земя. Удостоверението е издадено на 8.06.1992 г. или след влизане в сила на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, обн. - ДВ, бр. 17 от 1991 г., според който гражданите, които към 17.08.1990 г. притежават право на ползване върху земеделски земи, предоставени им по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, запазват правата си. От анализа на текста следва, че документът, който удостоверява предоставеното право на ползване, трябва да е издаден до 17.08.1990 г., предвидения краен срок в текста на закона, а не и след това, каквото е удостоверението на Арсо Димитров. Следователно мотивите в заповедта на кмета на общината, предмет на жалбата, че молителят притежава удостоверение, издадено след влизане в сила на ЗСПЗЗ, когато не са могли да се раздават земи за самозадоволяване е верен и в съответствие с действащото материално право. Неоснователен е доводът за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Съдът с пестеливи мотиви е достигнал до верния извод, че жалбоподателят не притежава официален документ, който да го легитимира за ползвател. Приложеното копие от решение по адм. д. № 70/2007 г. на Монтанския окръжен съд не може да промени направените правни изводи. С това решение е отменена предходна заповед на кмета, като спорът не е решен по същество, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. По изложените съображения решението на съда като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,