Решение № 6869 от 19.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3370/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба управителя на Националната здравно осигурителна каса (НЗОК), гр. София чрез процесуален представител Х. В. Тодоров против Решение № 4190 от 2.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2118/2025 г. по описа на Административен съд - София - град. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски, както и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна в първоинстанционното производство. Ответникът – „Медицински Център Салус“ ЕООД (МЦ), чрез адвокат И. Сотиров намира обжалването за неоснователно. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София - град е Заповед № РД-25ЗС-37/23.01.2025 г. на управителя на НЗОК за налагане на санкция "прекратяване на договора" № 222341/18.10.2023 г., сключен между НЗОК и „Медицински Център Салус“ ЕООД по отношение на лекаря, който не е извършил дейността – д-р И. М. – лекар специалист по пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“ в лечебното заведение. От фактическа страна по делото е установено следното: Между „Медицински Център Салус“ ЕООД и НЗОК са сключени Договор № 222341/17.02.2020 г. и Договор № 222341/18.10.2023 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. По повод жалба на здравноосигуреното лице В. Т. за неизвършен заключителен преглед със Заповед № РД-25-793/13.11.2024 г. управителят на НЗОК е разпоредил проверка на лечебното заведение. В резултат на проверката са съставени Протокол № РД-25-793-1/26.11.2024 г. и Протокол за неоснователно получени суми № РД-25-793-2/26.11.2024 г., с които е прието, че е отчетен вторичен консултативен амбулаторен преглед на пациента В. Т., отразен в Амбулаторен лист № 24274008913Е/27.09.2024 г., без същият да е бил извършен. Констатирана е неоснователно получена сума в размер на 13 лв. и е предложено частично прекратяване на договора по отношение на д-р И. М.. Срещу двата протокола лечебното заведение е подало възражения. Възражението срещу констатациите за нарушение е разгледано от Арбитражна комисия по медицински дейности, която не е достигнала до решение, като членовете ѝ са гласували с равен брой гласове – три „за“ и три „против“. Със Заповед от 23.01.2025 г., издадена на основание чл. 76, ал. 3 вр. чл. 59, ал. 13 от ЗЗО вр. чл. 59, ал. 11, т. 1, предл. първо, б. „а“ от ЗЗО вр. чл. 103, ал. 2 и чл. 462, ал. 1, предл. първо, б. „а“ от НРД за МД за 2023 г. – 2025 г., управителят на НЗОК е наложил санкция „частично прекратяване на договор № 222341/18.10.2023 г.“ по отношение на д-р И. М., поради отчетена, но неизвършена медицинска дейност. В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства. Свидетелката Д. С., организатор на медицинска дейност в лечебното заведение, заявява, че след приключване на физиотерапевтичния курс д-р М. е провела разговор с пациента относно здравословното му състояние, при който той е потвърдил подобрение, като според свидетелката именно тази консултация представлява заключителния преглед. По думите ѝ впоследствие пациентът е отказал да подпише амбулаторния лист. Свидетелят В. С. Т. потвърждава, че след приключване на терапията е разговарял с д-р М. и е съобщил, че се чувства по-добре, но твърди, че не му е бил извършен вторичен преглед и не му е предоставян амбулаторен лист за подпис. При проведената очна ставка между двамата свидетели е установено, че те дават противоречиви показания единствено относно предоставянето на заключителния амбулаторен лист, докато не спорят относно проведената комуникация с пациента след приключване на лечението. Заповедта е оспорена пред Административен съд – София – град. Съдът приема, че макар актът да е издаден от компетентен орган и при спазване на административната процедура, нарушението „отчитане на неизвършена дейност“ не е доказано по безспорен начин. От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че лечебната дейност е извършена в пълен обем, включително е проведена заключителна беседа с пациента относно резултатите от лечението. Спорен остава единствено въпросът дали амбулаторният лист е бил предоставен за подпис, като съдът кредитира доказателствата, че пациентът е отказал да го подпише. АССГ намира, че административният орган не е извършил пълен и задълбочен анализ на доказателствата, не е съобразил мотивите на арбитражната комисия и е приел за доказано нарушение без достатъчна фактическа основа. Поради липса на доказано отчитане на неизвършена дейност не са били налице предпоставките за налагане на санкцията „частично прекратяване на договора“. Допълнително съдът приема, че дори да се приеме нарушение, свързано с неподписан амбулаторен лист, наложената санкция е несъразмерна и непропорционална спрямо характера на нарушението. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти след цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства и е достигнал до законосъобразен извод, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин извършването на нарушението, послужило като основание за налагане на санкцията „частично прекратяване на договора“, сключен с д-р И. М.. От доказателствата по делото се установява, че на пациента Т. е проведен пълен курс на назначеното лечение, като извършените процедури са надлежно документирани и не се оспорват от самия пациент. Безспорно е установено и обстоятелството, че след приключване на лечението между пациента и лекуващия лекар е проведен разговор относно здравословното му състояние и резултатите от терапията, при който пациентът е заявил подобрение. Следователно не се установява липса на медицинска дейност, а спорът между страните е сведен единствено до въпроса дали изготвеният амбулаторен лист е бил предоставен за подпис на пациента. При така установените факти правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице достатъчно и категорични доказателства за отчитане на неизвършена дейност по смисъла на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. „а“ ЗЗО. Наличието на противоречиви доказателства относно подписването на амбулаторния лист не може само по себе си да обоснове извод, че отчетената медицинска дейност не е била реално извършена. Обоснован е и изводът на АССГ, че административният орган не е извършил пълна и задълбочена преценка на всички събрани доказателства, включително на изложените в производството пред арбитражната комисия факти и съображения. При наличие на спор относно фактическите обстоятелства и липса на безспорни доказателства за неизвършена дейност неблагоприятните последици от недоказването следва да останат за административния орган, върху когото лежи доказателствената тежест за установяване на нарушението. Независимо от изложеното, правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че дори да се приеме наличие на нарушение, изразяващо се в липса на подпис на пациента върху амбулаторния лист, наложената санкция „частично прекратяване на договора“ е несъразмерна спрямо характера и тежестта на установеното деяние. При липса на доказателства за настъпили вредни последици, както и при отсъствие на данни за предходни нарушения от страна на изпълнителя на медицинска помощ, приложената най-тежка договорна санкция противоречи на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. На следващо място и във връзка със задължението на касационната инстанция по чл. 218, ал. 1 АПК да провери дали е налице твърдяната в касационната жалба необоснованост, следва да се посочи, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. По тези съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение