Решение № 10500 от 25.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13187/2009 г.

Решение № 10500 от 25.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13187/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Владимир Михайлов Илиев от гр. Русе срещу решение № 44 от 31.07.2009 г., постановено по адм. дело № 189/2009 г. от Административен съд - Русе в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Илиев срещу писмо рег. № 8389 от 16.05.2009 г. на и. д. Директор на ОД на МВР Русе, с което е отказано предоставяне на заповед № 5017/11.12.2008 г. на и. д. Директор на ОД на МВР Русе и частна жалба против същото решение, в частта му, с която жалбата на Илиев срещу същото писмо, в което е отказано предоставяне на преписка вх. № 5137/200 г. същата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, като не сочи касационни основания. Ответникът, в представени писмени бележки от процесуалния му представител моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд като законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната и частната жалби са подадени от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество неоснователни, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след надлежното му сезиране с жалба от страна на Илиев против писмо рег. № 8389 от 16.05.2009 г. на и. д. Директора на ОД на МВР Русе е отхвърлил същата в частта й против цитираното писмо, с която с посоченото писмо му е отказан документ № 5017/11.12.2008 г., поради това, че е вътрешна заповед на ОД на МВР Русе и касае организацията на работа в дирекцията, а в частта й, с което е уведомен, че не може да му бъде предоставен документ - № 5137/2000 г., поради това, че същият е разпореждане на прокурор от РП-Русе е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Решението е правилно. Изводът на първоинстанционният съд, че правилно е отказано на Илиев от ответника да му бъде предоставен исканият документ вх. № 5137/2000 г. по описа на II РПУ Русе, тъй като същият е разпореждане от 14.06.2000 г., постановено от РП-Русе по преписка № 3335/1999 г. на същата прокуратура е законосъобразен. Правилно съдът е приел, че с искания документ Илиев не цели да си състави мнение за дейността на ответника, а да упражни свои права и интереси. В този смисъл искането да му бъде предоставено копие от документ не изпълва изискванията на чл. 2 и чл. 24 от ЗДОИ - същото не представлява искане за достъп до обществена информация, като не съставлява и административна услуга по смисъла на Закона за администрацията. Следователно изводът в първоинстанционното решение, че в случая са налице предпоставките на чл. 159, т. 1 АПК е законосъобразен и правилно съдът е оставил без разглеждане жалбата на Илиев в тази й част и е прекратил производството по делото. По отношение на отказа да му бъде предоставено копие от заповед № 5017/11.12.2008 г. законосъобразен е изводът на съда, че в случая по реда на ЗДОИ може да се иска достъп до информация, а не достъп до документи. В случая със заявлението си до административния орган Илиев не е поискал информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, а е поискал копие от документ, по силата на който се възлагат функции на орган, подчинен на издателя й. Същият не е посочил каква информация иска, а е посочил само носител на такава, при което правилно съдът е приел, че отказът на ответника е законосъобразен. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение