Решение № 7770 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4790/2012 г.

Решение № 7770 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4790/2012 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Подем Габрово" ЕООД, със седалище гр. Габрово, представлявано от управителя Иван Николаев Радев, чрез процесуалния представител адв. Д. Драгиев, срещу Решение № 264 от 13.03.2012 г., постановено по преписка № КЗК-1134/2011 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). С него КЗК установила извършени нарушения от страна на жалбоподателя по чл. 35, ал. 2 и чл. 35, ал. 3 от Закона за защита на конкуренцията и е наложила имуществени санкции на дружеството за всяко от нарушенията, в размер на 69 280 лв. за първото и на 43 300 лв. за второто (т. 1 и 2 от диспозитива на решението) постановила прекратяване на нарушенията (т. 3) и незабавно изпълнение на решението в частта относно прекратяване на нарушенията (т. 4), както и че от страна на дружеството не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 и чл. 29 от ЗЗК /т. 5/. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на КЗК, в частта по т. 1 - 4, като постановено в нарушение на материалноправните правните разпоредби и целта на Закона за защита на конкуренцията - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 АПК. На първо място жалбоподателят твърди, че КЗК неправилно е счела искането на "Подемкран" АД, гр. Габрово срещу "Подем Габрово" ЕООД, гр. Габрово за установяване на нарушения по чл. 29, чл. 35, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗК за допустимо, при положение, че към момента на подаването му дружеството-молител не е било активно легитимирано да брани чужди права, тези на "Подем" АД, което е запазило своята самостоятелност и участва на пазара като самостоятелен търговски субект, макар и в несъстоятелност, поради което нямало правен интерес от подаването му. На второ място твърди липса на съставомерност за всяко от нарушенията, за които му е наложено наказание, както и че КЗК, в противоречие с доказателствата по делото неправилно извела извод за наличие на двете нарушения, като по отношение на първото излязла извън рамките на компетентността си и се произнесла по прилики и сходства по регистрирана от Патентно ведомство търговска марка и пренебрегнала факта, че към момента на промяна на фирменото му наименование на "Подем Габрово" ЕООД - 1.07.2002 г., е нямало регистрирана марка "Подем". Освен това намира, че оспореното решение е вътрешно противоречиво и не съответства на търсената "Подемкран" АД, гр. Габрово защита, тъй като акцентът в искането е поставен върху репутацията, обоснована с приемствеността, респ. че "Подемкран" АД Габрово продължава производствените традиции на "Подем" АД, въпреки че приватизационния процес не е изследван в пълнота и не е налице доказано правоприемство между "Подемкран" АД и "Подем" АД. По отношение на второто нарушение твърди, че КЗК необосновано игнорирала факта, че домейнът www. podem. org е регистриран от "Подем Габрово" ЕООД още на 18.10.2002 г., поради което нямало как да имитира домейн на молителя, регистриран през 2008 г., освен че към момента на регистрацията на неговия домейн нямало данни за наложено присъствие на пазара на нито една от двете страни, поради което използването на домейна от негова страна не може да навреди на рейтинга на молителя. Иска отмяна на решението в оспорените части, алтернативно, връщане на преписката на КЗК за ново произнасяне с указания за намаляване на размерите на наложените санкции по т. 1 и 2 от решението. В о. с. з. на ВАС дружеството, представлявано от процесуалния представител адв. Д. Драгиев, и в писмено становище поддържа жалбата, претендира направените по делото разноски. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител юрк. Ботева, оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в писмено становище. Твърди, че фактическите констатации и правните изводи в решението кореспондират изцяло с доказателствения материал по преписката, а с жалбата не са наведени основания и доказателства, обосноваващи извод, че жалбоподателят не е извършил нарушенията по чл. 35, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗК. Счита за правилен и обоснован извода, че жалбоподателят използва чуждата марка по начин, който може да доведе до увреждане на интересите на конкурента му, както и че КЗК не е излязла от рамките на компетентността си. Твърди, че размера на санкциите е определен правилно, при спазване на законовите изисквания. Моли съда да отхвърли оспорването, претендира юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение. Ответната страна - "Подемкран" АД, със седалище гр. Габрово, представлявана от адв. Иванова и в писмено становище оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. По особеното искане досежно частта на решението по т. 4 има произнасяне с влязло в сила определение от 10.04.2012 г. по настоящото дело. Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в в срока по чл. 64, ал. 1 от ЗЗК, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Административното производство пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по искане на "Подемкран" АД, гр. Габрово с твърдения за извършени нарушения по ЗЗК, представляващи нелоялна конкуренция и с искане за установяване на извършени от страна на "Подем Габрово" ЕООД, гр. Габрово нарушения по чл. 29, чл. 35, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за защита на конкуренцията, прекратяване на нарушенията и налагане на санкции. По отношение на относимите към спора въпроси молителят твърдял, че е правоприемник на правата на интелектуална собственост на създаденото през 1961 г. държавно предприятие "Подем", произвеждало продукти за кранове за Източна Европа и бившия Съветски Съюз, а от 1971 г. осъществявало продажба на продукцията си в 40 държави, включително в Западна Европа, Близкия Изток, Азия, Африка и Латинска Америка, като продукцията на предприятието е реализирана под марката PODEM /ПОДЕМ/. Посочил, че в периода 1995 г. - 1999 г. е осъществена приватизация на държавното дружество ПОДЕМ, като през 2002 г. е създадено дружеството - молител, с наименование "Подемкран" АД, с предмет на дейност - машиностроителна и металообработваща промишленост, производство на подемно-транспортни съоръжения, кранове и кранови компоненти, и др., което продължило да налага на пазара посочената марка. Твърдял, че "Подемкран" АД е защитил използвания и налаган от него на пазара бранд като търговска марка, а именно: марка "PODEM" с рег. № 45293 и със срок на действие 11.02.2012 г., регистрирана за стоките от клас 7 и клас 19 от МКСУ. Твърдял, че извършва постоянна рекламна кампания, като един от способите й за налагане на основната марка на дружеството е фирмения сайт- www. podem. bg, създаден през 1998 г. На второ място твърдял, че ответното дружество се управлява от Иван Н. Радев, бивш служител на "Подем" АД, който след напускане на дружеството създал дружество, впоследствие преименувано на "Подем Габрово" ЕООД, чието наименование имитира наложилата се фирма "Подем" АД, гр. Габрово, а добавената част "Габрово", указваща седалището и на двете дружества, не го разграничава от първата. На трето - че незаконосъобразно в търговската си дейности чрез търговските си книжа ответното дружество използва и регистрираната на името на молителя търговска марка, а именно "PODEM", като до напълно идентичния образен елемент е поставено и указаното наименование за географски произход "Gabrovo", без да е отбелязано, че означенията се използват като фирмено наименование, поради което напълно тенденциозно се цели създаване на асоциация с посочената марка, което представлявало съзнателно търсена имитация. На последно място дружеството молител посочило, че ответникът използва домейн www. podem. org, регистриран на 18.10.2002 г., напълно идентичен на вече регистрирания и наложен домейн на "Подемкран" АД - www.podem.bg, като разликата между тях е единствено в разширението, което е без съществено значение за потребителя. Настоявал, че идентичността в домейн имената е умишлено целена, както и че са налице три случая на реално заблудили се клиенти, вследствие проверка в интернет за координати на "Подемкран" АД, попаднали на сайта, носещ идентично име на "Подем Габрово" ЕООД. Допълнително уточнил, че е конкурент с ответника на пазара на производство и продажба на електротелфери и други апарати за подемно-транспортна техника. В хода на административното производството КЗК идентифицирала страните, извършила проучване, изискала съответна информация от трети лица, вкл. Патентно ведомство и "РЕГИСТЪР.БГ" ООД, обсъдила многобройните относими във връзка с предмета на спора доказателства. Информацията е подробно описана в решението и част от нея е търговска тайна /папка № 2 от приложенията/. По отношение на възражението за недопустимост на искането органът по конкуренция установил, че "Подемкран" АД е учредено от "Подем" АД на 21.01.2002 г., като при това учредяване дружеството "Подем" АД е направило непарична вноска в капитала на "Подемкран" АД, чрез апорт на правото на собственост върху свои недвижими имоти, движими вещи и интелектуална собственост, последната - включваща конструктивна и технологична документация, представляваща "know-how" за производство на електротелфери, моторедуктори и 3 броя патенти за тях В тази връзка установила още, че "Подем" АД е вписано в Търговския регистър и от 7.07.2005 г. е обявено в несъстоятелност. Като съобразила, че последното е прекратило дейността си, а "Подемкран" АД осъществява стопанска дейност, свързана с производството и продажбата на кранови компоненти - електротелфери, резервни части за тях (въжеводене, вентилатор, кука комплект и др.), както и други апарати за подемно-транспортна техника, приела, че двете предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК се намират в реални конкурентни отношения. Така КЗК обосновала наличие на надлежна активна легитимация на молителя. По отношение на твърдяните нарушения в относимата към настоящото производство част, КЗК обосновала следните правни изводи: По фактическия състав на имитация по смисъла на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК органът по конкуренция съобразил, че "Подемкран" АД притежава 6 комбинирани марки, в това число марка рег. № 45293/30.07.03 г. за класове 7 и 9 от МКСУ, заявена на 11.02.02 г. и срок на защита до 11.02.2012 г., публикувана в бр. 9/2003 г. на Официалния бюлетин на Патентно ведомство, издаден на 30.09.2003 г., представляваща лого с разположена централно думата "Podem", изписана с едър шрифт и удебелени печатни букви, в горната част на които минава бяла хоризонтална линия, като изображенията, регистрирани от "Подемкран" АД като марки рег. № № 45293 (Podem) и 45950 (Подем) са използвани от учредителя му "Подем" АД в търговската му кореспонденция, рекламни каталози, върху указанията за употреба. Установила, че на името на "Подем Габрово" ЕООД няма заявени или регистрирани марки, но от 2002 г. до настоящия момент това дружество използва в сертификатите за качество и паспортите на произвежданите от него продукти, във фирмените си бланки, използвани за кореспонденция с трети лица, както и върху металните пластини, закрепвани върху продуктите му, лого, състоящо се от изображение на телфер и разположен вдясно от него надпис "Podem Gabrovo Hoists _ Crane Components", като в централната част на логото е разположена думата "Podem", изписана с едър шрифт и удебелени печатни букви, в горната част на които минава бяла хоризонтална линия, т. е. е възпроизведена изцяло регистрираната от молителя марка рег. № 45293, а само в дясната част на логото са разположени на два реда, изписани с по-дребен шрифт в бял цвят и син контур, думите "Gabrovo Hoists _ Crane Components". С оглед установеното наличие на марка рег. № 45293, която присъства в своята цялост и заема основното място, т. е. представлява центъра в използваното от страна на ответника лого, КЗК приела, че е налице елементът използване на чужда марка от състава на нарушението по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК. По отношение на другия елемент от състава на това нарушение КЗК обосновала извод, че разликите между марка рег. № 45293 и процесното лого, а именно - изображение на телфер и надпис "Gabrovo Hoists _ Crane Components" /в превод телфери и компоненти за кранове/ в последното, не само че не намаляват възможността за заблуда у потребителите, а напротив, значително допринасят за възникване на такава, предвид обстоятелството, че седалищата и на двете дружества са в гр. Габрово, там се произвеждат и са се произвеждали от молителя и учредителя му "Подем" АД процесните съоръжения, а изображението на телфер и английският превод на думите телфери и компоненти за кранове сочи вида на произвежданите от ответника стоки, съвпадащ с този на молителя, поради което не внасят отличителност в използваното от "Подем Габрово" ЕООД лого и създават представа за идентичност между ответника и произвежданите от него продукти с тези с марката "Подем"/"Podem", произвеждани в миналото и наложени на пазара от "Подем" АД, понастоящем от "Подемкран" АД. По тези съображения КЗК приела за основателно твърдението за наличие на нарушение по чл. 35, ал. 2 ЗЗК и обосновала този свой извод с наличие на противоправно поведение, изразяващо се в имитация на марка по смисъла на посочената разпоредба. По отношение на следващото искане на молителя, обосноваващо нарушение на забраната за използване на домейн, идентичен или близък до този на други лица по начин, който може да доведе до заблуждение и/или да увреди интересите на конкурентите, КЗК установила, че домейнът www. podem. bg е регистриран от "Подем" АД на 20.05.1998, и е активиран на следващия ден, като до 18.10.2003 г. интернет страницата е съдържала информация относно "Подем" АД, а от тази дата сайтът представя дейността на "Подемкран" АД, като на заглавната страница на www.podem.bg е посочено, че "Подемкран" АД е правоприемник на Подем АД. Съобразила, че молителят е плащал таксата за този домейн от 2003 г. до настоящия момент, като с договор от 6.02.2008 г. "Подем" АД /в несъстоятелност/ прехвърлило на "Подемкран" АД правото за регистрация на домейн www.podem.bg. и прехвърлянето е осъществено на 18.02.08 г. По отношение на домейна на ответника, с протокол от 24.01.12 г. за установяване на обстоятелства по настоящото производство, КЗК извършила проверка на интернет страницата http:/wayback.archive.org, позволяваща визуализиране на интернет страници по начин, по който са изглеждали към определена предишна дата, и установила, че към релевантната дата 24.11.2002 г. на началната страница на домейна www.podem.org е изписано на английски език наименованието Podem Gabrovo Ltd, с разположени секции с различните продукти, предлагани от дружеството, и кратък текст, представящ дейността му, телефон, факс и електронен адрес за контакти. Съобразила, че по-късно регистрирания от ответника домейн е напълно идентичен на използвания от молителя такъв, регистриран от правоприемника му още през 1998 г., като приела, че така се създават предпоставки за въвеждане в заблуждение на потенциалните потребители, търсещи информация в Интернет за услугите, предлагани от молителя, в резултат на което те могат да попаднат на домейна на ответника. Като такива приела трите посочени от молителя случаи на заблуждение. Посочила още, че разширенията към процесните домейни - bg и org, противно на възражението на ответника, не препятстват опасността от въвеждане в заблуждение, тъй като първото означава само че администрирането се извършва от местен регистър на имената, а това е без значение за търсещите информация в Интернет. По тези съображения и като съобразила новелата на чл. 35, ал. 3 от ЗЗК, въвеждаща имитацията на домейн като специален състав на общата забрана за нелоялна конкуренция, приела, че е налице осъществено от ответника нарушение по този текст, считано от 2.12.2008 г., съобразно действащия ЗЗК, обн. ДВ, бр. 102 от 28.11.2008 г. По отношение на твърденията за извършени нарушения по чл. 29 от ЗЗК и чл. 35, ал. 1 КЗК приела, че няма основание за прилагане на общата разпоредба на чл. 29 от ЗЗК, тъй като няма твърдения за противоправно поведение от страна на ответното дружество, различно от попадащото в рамките на фактическите състави на чл. 35, ал. 2 и 3 ЗЗК, а обстоятелствата, посочени като относими към състава на нарушението на чл. 35, ал. 1 ЗЗК визират по същество този на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК. С оглед горните изводи е постановено прекратяване на нарушенията и ответното дружество е санкционирано за нарушения на чл. 35, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗК. Относно размера на санкциите КЗК преценила нарушенията като не особено тежки по смисъла на на т. 17.2а от Методиката за определяне на санкции. За нарушението по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК отчела дългия срок на осъществяване - повече от 8 години, а за това по чл. 35, ал. 3 от ЗЗК - че е осъществено в сравнително дълъг период от време - 3 години и 2 месеца. За второто приела като отегчаващи отговорността обстоятелства предоставената от дружеството в производството пред КЗК невярна информация относно началния момент на използване на процесния домейн и непредприемане на действия по преустановяване ползването на домейна Не установила смекчаващи отговорността обстоятелства. Така обосновала извод, че размерът на имуществената санкция за първото нарушение следва да се определи при превес на отегчаващите вината обстоятелства, т. е. да възлиза на 4 % от нетните приходи от продажби на дружеството за предходната финансова година /1 732 000 лв. за 2010 г./, при предвиден в закона максимум до 5 % от размера на тези приходи/, а за второто - при балансиращи отговорността обстоятелства-в размер на 2,5 % от него. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е постановено от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 8, т. 1 и т. 2 и чл. 60, ал. 1, т. т. 2, 3 и 12 ЗЗК, при спазване на изискванията за кворум регламентирани в чл. 59 ЗЗК, в законоустановената форма и в съответствие с административнопроизводствените правила за извършване на разследването по ЗЗК, при правилно прилагане на приложимия материален закон досежно осъществени състави на нарушенията и неговата цел. Въз основа приобщените към преписката доказателства, КЗК е извела обосновани изводи относно релевантните за спора обстоятелства. Противно на твърдяното в жалбата за липса на надлежна активна легитимация на молителя, по отношение на марката и домейна дружеството - молител е имало правен интерес от подаване на искането до органа по конкуренция, първо - защото "Подемкран" АД е учредено от "Подем" АД и на 21.01.2002 г., при това учредяване, "Подем" АД е направило непарична вноска в капитала на "Подемкран" АД, като апортирало освен правото на собственост върху свои недвижими имоти и движими вещи, и правото на интелектуална собственост - осъществил непарична вноска в капитала на дружеството, включваща конструктивна и технологична документация, представляваща "know-how" за производство на електротелфери тип М, тип МТ и тип Т заедно с агрегираните към тях кранови колички, както и на моторедуктори тип МРА и тип ТР, и 3 броя патенти, съответно за електротелфер тип М, за устройство за реверсивно пускане и за монорелсов механизъм, заявени през 1988 г. и 1990 г. от Технологичен институт по телферостроене, Габрово и впоследствие прехвърлени на "Подем" АД. Второ, не е налице твърдяното предявяване на чужди права, тъй като вписаното в Търговския регистър "Подем" АД от 7.07.2005 г. е обявено в несъстоятелност и е прекратило дейността си, а именно "Подемкран" АД осъществява стопанска дейност, свързана с производството и продажбата на кранови компоненти - електротелфери, резервни части за тях (въжеводене, вентилатор, кука комплект и др.), както и други апарати за подемно-транспортна техника, поради което двете предприятия - молителят и ответното дружество са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, намиращи се в реални конкурентни отношения. Трето - защото, противният извод не е съобразен с чл. 1, ал. 1 от ЗЗК. Възраженията, основани на ТЗ и обосноваващи твърдение за недоказано пълно правоприемство между "Подемкран" АД и "Подем" АД, са неотносими към предмета на спора, очертан от нормите на специалния ЗЗК, предвид безспорно установеното и относимо обстоятелство за направена от "Подем" АД непарична вноска в капитала на "Подемкран" АД, с която е апортирано правото на собственост върху обекти на интелектуална собственост, включваща "know-how" за производство на електротелфери, и патенти, единият от които - именно за електротелфери, видно от Описание на интелектуалната собственост, приложение № 2 /л. 219 от папка 1.1. - явни материали/. С оглед горното се налага изводът, че носител на правата върху тези нематериални активи е дружеството - молител, който с дейността си продължава производствените и търговски традиции на "Подем" АД, а последният - макар и съществуващ като субект в правния мир, от 2005 г. е в несъстоятелност. Представените от жалбоподателя във връзка с това възражение пред настоящата инстанция договор за приватизационна продажба на "Подем" АД от 14.04.1999 г., и 2 бр. удостоверения от публичен регистър на Агенция по приватизация, са неотносими към спора. Релевантното в случая обстоятелство е отношенията да се разглеждат на плоскостта на антиконкурентното право и да се преценяват с правилата на добросъвестната търговска съгласно ЗЗК, и доколкото действията на жалбоподателя в настоящото производство са осъществени в противоречие с добросъвестната търговска практика и увреждат или могат да увредят интересите на конкурентите в отношенията помежду им, правилно КЗК е приела това възражение за ирелевантно за спора. Така и в решение № 3516 от 12.03.2012 г. по адм. д. № 16089/2011 г., 5 чл. с-в на ВАС, решение № 7896 от 23.07.2007 г. по адм. д. № 3231/2007 г., V отд. на ВАС и др. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон досежно осъществени състави на нарушенията по ЗЗК. Твърденията в жалбата, че не са осъществени съставите на двете нарушения, за които са наложени имуществени санкции, е неоснователна. С оглед данните по преписката ВАС намира, че с обжалваното решение КЗК обосновано и мотивирано е приела, че са налице двата фактически състави на нарушенията по глава Седма от закона, и правилно и законосъобразно е ангажирала отговорността на дружеството за поведение, представляващо недобросъвестна търговска практика. Правилно е прието, че това дружество е осъществило нарушението по чл. 35, ал. 2 ЗЗК, тъй като е нарушило забраната да се използва марка, идентична или близка до тази на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите. Възраженията на това дружество, че при регистрацията му като юридическо лице нямало пречка за вписването с такова наименование и такъв предмет на дейност е ирелевантно за настоящия спор, изцяло уреден от нормите на ЗЗК, а не на ТЗ. Тук следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 35, ал. 2 ЗЗК е специална по отношение на общата норма на чл. 35, ал. 1 ЗЗК и обхваща именно специфичната хипотеза на имитация на марка в смисъла на знак, който е способен да отличи стоката на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично - чл. 9, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). ВАС неведнъж е посочвал, че смисълът на тази засилена, специфична защита, е в ролята, която марката играе в рамките на икономическата активност на стопанските субекти. Известно е, че марката индивидуализира продукта, но и влияе на пазарния дял, а следователно и на приходите и печалбата, респ. върху жизнеспособността на компанията, освен че е свързана с нейната идентичност. Марката е гаранция за качество и облекчен избор на потребителя, намаляващ риска от неудовлетворителна покупка. Поради многоаспектното въздействие, което марката има върху икономическите оператори и пазара като цяло, имитацията й е обект на специална законова защита. По направеното в тази връзка възражение на оспорващия следва да се посочи, че именно този начин на използване на марката е предмет на Закона за защита на конкуренцията, т. е. закрилата, която марките имат по ЗМГО не изключва възможността към тях да се прилага законодателството за нелоялна конкуренция. Въз основа на коректен анализ на данните по преписката, който извод се налага и от представените в папка № 4 КЗК веществени доказателства, КЗК е извела обоснования извод, че логото на жалбоподателя, състоящо се от изображение на телфер и вдясно от него надпис "Podem Gabrovo Hoists _ Crane Components", с разположена в централната му част дума "Podem", изписана с едър шрифт и удебелени печатни букви, в горната част на които минава бяла хоризонтална линия, възпроизвежда изцяло регистрираната от молителя марка рег. № 45293 и че тя е използвана по смисъла на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК, тъй като създава впечатление за приемственост и взаимосвързаност между него и "Подем"АД, при положение, че действителният продължител на дейността по производство на телфери и други апарати за подемно-транспортна техника, е дружеството - молител. Този извод не само не се опровергава, а дори и отново се налага от приложените в настоящото дело от процесуалния представител на оспорващото дружество 9 паспорти на изделията на това дружество с марката "Подем Габрово", съответно с регистрационни № № 0912396, 03503, 54330, 07582, 08695, 11011680, 101231057, 047384, 06055. Обоснован е изводът на КЗК, че разликите между марка рег. № 45293 и процесното лого, а именно - изображение на телфер и надпис "Gabrovo Hoists _ Crane Components" в последното, не само не намаляват, а даже увеличават възможността за заблуда у потребителите и не внасят отличителност в използваното от "Подем Габрово" ЕООД лого. Неоснователен е и следващият довод, че оспореното решение на КЗК било вътрешно противоречиво и не съответствало на търсената "Подемкран" АД, гр. Габрово защита, тъй като за да се допусне възможност за имитация на марка, следвало да се установи наличието на определено реноме, а доказателства за такова не били налице. Относно твърдяната от жалбоподателя самостоятелна репутация на "Подем Габрово" следва да се посочи, че в писмо вх. № 1334 от 18.10.2011 г. "Подем" Габрово изрично е отразило, че дружеството не извършва целева реклама, а в случай на запитване се предоставят рекламни каталози. От друга страна и противно на твърдяното, налице е доказана репутация на молителя, обоснована с приемствеността, тъй като "Подемкран" АД Габрово е продължило производствените традиции на "Подем" АД. Посоченото от жалбоподателя в тази връзка съдебно решение № 10058 /грешно посочено като № 1058/ от 6.07.2011 г. по адм. д. № 5835/2011 г., IV отд. на ВАС не обслужва неговата теза, тъй като в него действително е посочено, че за да се допусне възможност за имитация на марка или отличителен знак, следва да се установи наличието на определено реноме на търговеца или на предлаганите от него стоки или услуги, което би могло да донесе незаслужени ползи на недобросъвестния търговец и че за да добие известност, а от там - да изгради своето реноме, на търговеца е необходимо време. Такова в случая е налице, предвид доказаната приемственост на производствените традиции на "Подем" АД. Релевираното в тази връзка твърдение, че фирмено наименование и марка са отделни обекти на индустриална защита е вярно, но ирелевантно за спора. Такова, но и недоказано е твърдението, че молителят закупува готова продукция от оспорващия. Отделно от това, последният не се легитимира като притежател на марка, управителят на дружеството жалбоподател е бивш служител на "Подем" АД, и през 2002 г е променил фирмата на дружеството си от "Никора" ООД, на "Подем Габрово" ЕООД. Възражението, че не е проведен анализ на сходство и идентичност се опровергава от изложените на стр. 17 от решението мотиви. Последното от тази група възражения - че липсвали "обективни критерии, обосноваващи потенциална възможност за увреждане" не намира опора в доказателствата по делото. Правилно е прието, че това дружество е осъществило и нарушението по чл. 35, ал. 3 ЗЗК, имитация на домейн, тъй като регистрираният и използван от него домейн www.podem.org, е напълно сходен на този на молителя-www. podem. bg, т. е. изцяло го преповтаря, и с това е нарушило забраната на новата хипотеза на имитация, а именно използването на домейн или външен вид на интернет страница, идентични или близки до тези на други лица. Твърдението на жалбоподателя, че това не било осъществявано по начин, който може да доведе до заблуждение и/или да увреди интересите на конкурентите се опровергава от доказателствата по делото. Този извод се налага от факта, че учредителят на дружеството - молител "Подем" АД още през 1998 г. е регистрирал и е притежател на домейн със същото наименование. За пълнота на изложението следва да се посочи, че интернет адресът (домейн) е набор от данни, съдържащ определена информация за даден сайт в интернет и позволяващ на потребителите да осъществят достъп до него, както и че различните разширения към процесните домейни, означаващи само от къде се осъществява администрирането им, е обстоятелство без никакво значение за потребителя, търсещ информация в Интернет. Този извод се налага и от трите случая, в които три различни дружества, все клиенти на молителя, потърсили информация в Интернет, са изпаднали в заблуда и са изпратили запитванията си за оферти до "Подем Габрово" ЕООД, вместо до него, именно поради използвани грешни координати-електронна поща и факс, открити при справка в интернет. Горното опровергава възражението, че не бил доказан вторият елемент от състава на нарушението, още повече, че законът забранява използването на домейн, идентичен или близък до този на други лица, по начин, който може да доведе до заблуждение и/или да увреди интересите на конкурентите, а в случая са налице доказателства не само за потенциална, а реално настъпила заблуда у клиенти на молителя. Основното от тази група възражения, а именно, че молителят е започнал да ползва домейна си от 18.10.2003г, т. е., почти година, след като жалбоподателят е започнал да ползва своя /от 24.11.2002 г./, е неоснователно, предвид наличието на приемственост в дейността на "Подем" АД и "Подемкран" АД и факта, че праводателят е регистрирал своя домейн още през 1998 г. Съображенията, изведени от Устава на "Подем" АД и Списък на акционерите, включително за липса на универсално правоприемство между "Подем" АД и "Подемкран" АД, са верни, но неотносими към спора по Глава седма на ЗЗК. От значение в случая е наличието на съвпадение в наименованията на дружеството и на домейна, което е обичайна търговска практика, целяща лесна асоциация у лицата, търсещи услугите на дружеството за бърза ориентация на търсената информация посредством регистрирания домейн, а от още по-съществено значение е обстоятелството, че домейнът на молителя е регистриран и използван пет години преди този на жалбоподателя, и то от дружество, широко известно на процесния пазар. От трета страна, предвид доказания факт, че "Подемкран" АД е започнал реално да използва регистрирания от праводателя му домейн podem.bg още към 18.10.2003 г., доводът, че формалното прехвърляне на негово име е осъществено едва на 18.02.08 г., е верен, но не обуславя извод за липса на имитация на домейн. Не намира опора в доказателствата по делото и последното възражение - за противоречие на решението с целта на закона, предвид "липса на аргументиран анализ" на относимите норми на ЗЗК. Напротив, с оглед изложеното по-горе се налага изводът, че КЗК точно е спазила чл. 1, ал. 1 от ЗЗК, като съобразила решението си с целта на закона да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност. По тези съображения ВАС намира, че КЗК законосъобразно е квалифицирала действията на дружеството - жалбоподател като нарушения по тези два текста и правилно е постановила прекратяване на нарушенията. Нито един от тези изводи не се разколебава от представените с жалбата и в съдебното заседание на ВАС доказателства. Впрочем, по аргумент от чл. 58, ал. 3 ЗЗК, те са били известни на страната по време на производството пред КЗК и тя е имала възможност да ги представи пред административния орган. Жалбата е неоснователна и в частта относно размера на санкциите за извършени нарушения по чл. 35, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗК, предвид правилното им определяне като не особено тежки по смисъла на т. 17.2 а от Методиката за определяне на санкциите, приета с решение 71/3.02.2009 г. на КЗК, изм. с Решение 330/17.03.2011 г. и при правилно приетите като отегчаващи отговорността, съответно едно за първото нарушение и две за второто. Предвид разпоредбата на т. 17а от методиката за определяне на санкции, визираща размер на имуществената санкция за не особено тежки нарушения до 5 %, обоснован е изводът на КЗК, че размерът на санкцията по текста на чл. 35, ал. 2 на ЗЗК следва да възлиза на 4 %, а този по чл. 35, ал. 3 от ЗЗК - на 2,5 % от размера на нетните приходи от продажби на дружеството за предходната финансова година. С оглед приетия за законосъобразен извод на КЗК за извършени от жалбоподателя нарушения на ЗЗК, то обосновано, на основание чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗЗК, са му наложени имуществени санкции. Първата е определена към горната граница, предвид значителния период на осъществяване на нарушението, а втората-към средния размер. При определяне на размера органът по конкуренция е спазил изискванията на чл. 100, ал. 4 ЗЗК - отчел тежестта и продължителността на нарушенията, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства като приложил правилно утвърдената от него методика. Съдът не констатира, а и жалбоподателят не твърди, нарушение при определяне на размера на санкцията. С оглед горното няма основание да се уважи искането на дружеството - жалбоподател делото да се върне на КЗК с указания за намаляването им. В жалбата не се сочи кои "обстоятелства не са взети предвид от КЗК", а възражението, релевирано едва в писмената защита, че първата санкция е необосновано висока и в крайна сметка не кореспондира с тежестта на нарушението, не намира опора в закона. За пълнота на изложението, но по отношение на втората санкция, съдът намира за необходимо да посочи, че изводът за приетото като отегчаващо обстоятелство, а именно липсата на предприети от дружеството действия по преустановяване ползването на процесния домейн, е необоснован. КЗК не е съобразила, че преустановяването на противоправно поведение е смекчаващо, но непрекратяването на нарушението до влизането на решението на КЗК в сила, не е отегчаващо обстоятелство. Този извод се налага от Методиката за определяне на санкциите, в които такова поведение не е предвидено да се определи като отегчаващо. В този смисъл е изградена практиката на ВАС - напр. Решение № 14696 от 2.12.2010 г. по адм. д. № 9741/2010 г., 5 чл. с-в на ВАС, Решение № 12746 от 10.10.2011 г. по адм. д. № 7783/2011 г., IV отд. на ВАС. С оглед обаче на факта, че е налице другото отегчаващо обстоятелство, а именно, че жалбоподателят в хода на производството пред КЗК действително е дал невярна информация относно началния момент на използване от негова страна на процесния домейн, а тази санкция е определена в средния размер, няма основание да бъде изменена в посока намаляване. По изложените съображения оспореното решение е законосъобразно, а жалбата срещу него се преценява като неоснователна, поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК и като такава следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото направените от процесуалния представител на оспорващото дружество искане за присъждане на деловодни разноски за настоящата инстанция е неоснователно и следва да се остави без уважение. С оглед своевременно направеното от процесуалния представител на КЗК искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба 1/2004 г. за размера на минималния размер на адвокатските възнаграждения, изм., ДВ, бр. 2 от 9.01.2009 г., жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Комисията за защита на конкуренцията направените по делото разноски в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,