Решение № 12137 от 7.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6695/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Хинов от София срещу решение 926/14.02.2023г., постановено по адм. дело 6347/2022г. на Административен съд София град, с което е отхвърлено оспорването на касатора срещу заповед РА50-430/3.05.2022г. на главния архитект на Столична община, с която административният орган е отказал да разреши изработване на проект за изменение на подробен устройствен план-изменение на план за регулация и застрояване /ИПРЗ/ за УПИ ХХІІІ за ОЖС и трафопост, кв. 449, м. Главен градски център-Зони Г-8 и Г-10, район Средец, изразяващо се в образуване на нови УПИ ХХІІІ за ПИ с идентификатор 68134.103.82 (стар имот пл. 7) и УПИ ХХІV за ПИ с идентификатор 68134.103.81 (стар имот пл. 6) по имотните им граници и запазване на съществуващото застрояване в имотите. Касаторът смята, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че на практика искането, с което е сезиран административният орган е комплексно, като включва в себе си няколко отделни искания, предявени с едно заявление. 1) да бъде премахната предвидената по сега действащия ПУП нова сграда, която се предвиждало по плана да бъде разположена изцяло в имот 7 и частично в имот 6; 2) да бъде запазена съществуващата от началото на ХХ век жилищна сграда в имот 7; 3)поставяне на вътрешна регулационна линия между имоти 6 и 7, за които по действащия план е създаден УПИ ХХІІІ-7,6, по съществуващата стара имотна граница между двата имота; и 4) премахване на предвидената по действащия план надстройка на сградата в имот 6, като същата се запази в сегашния й вид; Уточнява, че с касационната жалба не се атакува решението в частта му с която е отхвърлен оспорването срещу заповедта на главния архитект, в частта на тази заповед с която е отказано разрешаването на изработване на проект за ИПРЗ по т.3 и т.4 от искането. Касационната жалба била насочена срещу решението, в частта му с която е отхвърлено оспорването срещу заповедта на главния архитект, в частта на тази заповед с която е отказано разрешаването на изработване на проект за ИПРЗ по т.1 и т.2 отпадане на предвиждането за изграждане на нова сграда в имот 7 и запазване на съществуващата стара сграда в същия имот. Излагат се подробни съображения, които според касатора следва да доведат до отмяна на решението в обжалваната му част. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът главен архитект на Столична община, чрез упълномощен процесуален представител, в писмен отговор и в пледоария по същество оспорва касационната жалба. Излага доводи в подкрепа на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежни страни, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. Административното производство е започнало по заявлението на Хинов с вх. СОА169ГР94-3965/07.06.2016 година с искане да бъде разрешено изработване на проект за изменение на устройствения план за имота на касатора Регулация и Застрояване. След няколко оставяния без движение на искането, както и многократни указания от страна на администрацията, за допълване и уточняване на искането, внасяне да допълнителни книжа, се е стигнало да постановяване на процесната заповед с посоченото по-горе съдържание. Не е спорно между страните, че Хинов е собственик на два етажа от жилищната сграда с идентификатор 68134.103.82.1, както и на 57 % идеални части от терена, върху който е построена сградата представляващ ПИ 68134.103.82 по КККР на София /стар имот 7/. Не е спорно също, че сега действащия ПУП е одобрен със Заповед РД-50-09-252А/18.09.1989 година на Главния архитект на Столична община. По този план имоти 6 и 7 са обединени в общ УПИ ХХІІІ за ОЖС и трафопост, кв. 449, като се запазва сградата в имот 6 с предвидено надстрояване, а в имот 7 е предвидено ново застрояване, като сградите са долепени една до друга. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от орган, притежаващ необходимата компетентност главният архитект на Столична община, е надлежно упълномощен, видно от Заповед СОА21-РД09-455/22.03.2021 година на кмета на Столична община. Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗУТ "Лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината", а съгласно ал. 2 на същата разпоредба "Когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му". Това е предварителна процедура, при която се разрешава изработването на проект за изменение на действащ ПУП, в която дори не е необходимо да е посочено основанието за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ. В случая заявителят е лице по чл. 131, ал.1 от ЗУТ и към заявлението му и към допълнителните такива, както бе посочено по-горе са представени изискуемите книжа по ал. 2 на разпоредбата. В тази предварителна процедура преценката, се ограничава само и единствено до съответствието на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв е наличен. При наличие на тези предпоставки следва да се издаде положителен акт, съответно при липсата им, следва да се постанови отказ. Административният орган, а в последствие и съда от първа инстанция са достигнали до верния извод, че в случая изменение, чието изработване се иска да бъде позволено, противоречи на правилата и нормативите за устройство на територията. С исканото изменение би се създало недопустимо разположение между съществуващите сгради, тъй като няма да бъде спазено изискването за разстоянията от тях до страничните регулационни линии, както и между самите сгради в бивши имоти 6 и 7 изискуеми по чл. 31 от ЗУТ. биха били нарушени дори и намалените разстояния предвидени в чл. 36 от същия закон. Нещо повече дори да не бъде извършено изменение на регулацията и терена да остане регулиран по начина по който е регулиран по действащия ПУП /дори да остане в сегашния УПИ ХХІІІ/ и с оглед нормата на чл. 80 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони допускаща в един урегулиран поземлен имот да се застрояват две или повече сгради на основното застрояване, същата поставя условието да бъдат спазени изискванията по чл. 79 от същата наредба, като разстоянията между сградите се определят съгласно схематичните положения в приложение 2, при спазване на нормативите по чл. 3136 ЗУТ. Следователно дори да не бъде извършена промяна на плана за регулация, то исканата промяна на плана за застрояване противоречи на действащите нормативи, посочени по-горе. Описаното противоречие представлява пречка за разрешаването на изработване на подробен устройствен план за изменение на действащия за имота на касатора ПУП. Като е отхвърлил оспорването срещу заповед РА50-430/3.05.2022г. на главния архитект на Столична община, Административен съд София град е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на деловодни разходи за тази инстанция в размер на 100,- лева По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,