Решение № 4595 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9397/2012 г.

Решение № 4595 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9397/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Касаторът "Камет" ЕАД - в несъстоятелност моли да бъде отменено решение от 23.02.2012 г. по адм. д. № 4359/2006 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 1400343/06.06.2006 г. на ТД на НАП-Перник като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил жалбата на "Камет" ЕАД - в несъстоятелност против РА № 1400343/06.06.2006 г. на ТД на НАП-Перник, с който за периода м. 4 - 5.2005 г. е начислен ДДС за внасяне 104 лв. на основание чл. 34, ал. 3, т. 2 ЗДДС (отм.) и за м. 8.2005 г. е начислен ДДС 435,79 лв. на основание чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.) върху активи към датата на дерегистрацията по ЗДДС (отм.) от 1.09.2005 г. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните, и обосновано е приел, че в РА законосъобразно са определени данъчни задължения по ЗДДС (отм.) на ревизираното лице. Оплакването, че съдът неправилно възприел сумата 435,79 лв. като безспорна е неоснователно. В жалбата до административния съд, както и в касационната жалба не са изложени доводи за неправилно приложение на чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.) при определяне на тази сума като дължима за м. 8.2005 г. Правилен е изводът на съда, че след като са сключени договори за ползване на част от двора на дружеството като паркинг и за складова площ са налице предпоставките на чл. 34, ал. 3, т. 2 ЗДДС (отм.) и извършените доставки са облагаеми. Доводът, че дворът не е пригоден за ползване като паркинг се опровергава от сключените договори за отдаване на част от двора под наем за ползване като паркинг и друга част - за ползване като склад. Неоснователни са и доводите за неправилно начислен данък върху лек автомобил, придобит по замяна, за който касаторът поддържа, че не е ползвал данъчен кредит при покупката на автомобила. Начисляването на данък в последния данъчен период преди дерегистрацията по чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.) не е поставено в зависимост от факта, ползван ли е данъчен кредит при покупката на активите. Обосновано съдът е отхвърлил и доводът, че не следва да се начислява данък при дерегистрацията върху стойността на активи за представителни мероприятия в бази с бунгала в гр. Царево, с. Рударци и с. Банкя, които са без право на приспадане на данъчен кредит по чл. 65, ал. 1, т. 1 ЗДДС (отм.) при покупката им. Законосъобразен е изводът на съда, че в чл. 119, ал. 6 ЗДДС (отм.) са посочени изчерпателно случаите, в които чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.) не се прилага и описаните активи не попадат в тях. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 270,72 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,