Решение № 764 от 31.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6633/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по три касационни жалби срещу решение 384 от 28.03.2024 г. по адм. дело 825/2023 г. на Административен съд София област. Всеки от касационните жалбоподатели оспорва съдебния акт в неблагоприятната за него част с искане за отмяната му и решаване на спора по същество. Първата касационна жалба е подадена от Комисия за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), чрез процесуалния представител мл. експерт М. Горанова. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение, в частта, в която съдът е уважил жалбата на Лайт Финанси ООД, срещу решение 484/25.05.2023 г. на КЗК, по преписка 144/2023 г., като е отменил частично решението на КЗК и е установил нарушение от Лено АД на чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 34 ЗЗК и е върнал преписката на КЗК за определяне на санкция на Лено АД за установеното нарушение. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Релевирани са възражения за неправилно приложение на чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 34 ЗЗК, поради липсата на всички изискуеми елементи на фактическия състав за установяване на неразрешена сравнителна реклама, а именно липса на отрицателните предпоставки. Моли да бъде отменено процесното решение в тази му част и да се постанови друго, с което да се потвърди решението в описаната му част КЗК. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и прави алтернативно възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна. Втората касационна жалба е подадена от Лено АД, чрез адв. Я. Маринова. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на облажваното решение, в частта, в която съдът е уважил жалбата на Лайт Финанси ООД, срещу решение 484/25.05.2023 г. на КЗК, по преписка 144/2023 г., като е отменил частично решението на КЗК и е установил нарушение от Лено АД на чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 34 ЗЗК и е върнал преписката на КЗК за определяне на санкция на Лено АД за установеното нарушение. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Релевирани са възражения за неправилно приложение на чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 34 ЗЗК, поради липса на подаване на комбинацията от ключовите думи в Google Ads, липса на сравнение между предлаганите продукти, липса на препратки към услуга/продукт на конкурент. В допълнение е посочено, че бизнес моделът на Google позволява на всеки рекламодател на платформата Google Ads да наддава и да заплаща, за да се появява в резултатите от търсенето първи по ред при търсене на думи, за които счита, че са свързани с дейността му. Посочва се, че дори и ако се установи сравнителна реклама, то тя е разрешена, тъй като се сравняват обективно характеристиките на продуктите, предлагани от конкурентните дружества, на база на общодостъпна информация. В допълнение е посочено, че в рекламните текстове се използва сравнителна степен, а не превъзходна, както е приел съставът на АССО. Моли да бъде отменено процесното решение в тази му част и да се постанови друго, с което да се потвърди решението КЗК в отменената от първоинстанционния съд част. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Третата касационна жалба е подадена от Лайт Финанси ООД, чрез адв. Гоцова. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение, в частта, с която АССО е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството срещу оспорваното решение на КЗК, с което е установено, че не са извършени нарушения на чл. 29, чл. 30 и чл. 32, ал. 1 вр. чл. 33 ЗЗК от страна на Лено АД. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Посочено е, че Лено АД не просто е извършило забранена сравнителна реклама (нарушение по чл. 34, ал. 1 ЗЗК), но при отправяне на рекламните съобщения неправомерно е използвало фирменото наименование на жалбоподателя Лайт Финанси ООД (нарушение по чл. 35, ал. 2 ЗЗК), използвало е заблуждаващи рекламни съобщения (нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗЗК), както и е целяло увреждане на доброто име и доверието към конкурента (нарушение по чл. 30 ЗЗК). Твърди, че с цялостното си поведение, което се състои в отделни действия (деяния), Лено АД е осъществило съставите на няколко нарушения, които имат и признаците на общата забрана по чл. 29 ЗЗК, за всяко от които то следва да понесе административна отговорност. Моли да бъде отменено процесното решение в тази му част и да се постанови друго, с което да се уважи в цялост първоначалната жалба на дружеството срещу решението на КЗК. Претендират се разноски пред КЗК, АССГ и ВАС. Представителят на Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на трите касационни жалби. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустими. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Производството пред Административен съд София област (АССО) е образувано по жалба на Лайт Финанси ООД, против решение 484/25.05.2023 г., постановено от КЗК, по преписка 144/2023 г., с което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 29, чл. 30, чл. 32, ал. 1 вр. с чл. 33 и на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 34 ЗЗК, от страна на Лено АД, във връзка с появяване на първо място реклама на Лено АД, при търсене чрез мобилен телефон или чрез компютър в Google по ключова дума лайт финанси . С обжалваното решение съставът на АССО е приел за частично основателна жалбата на дружеството, в частта, с която се иска установяване на извършено нарушение от Лено АД на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 34 ЗЗК. За да достигне до този правен извод, АССО е приел от фактическа страна, че при търсене в Google по ключова дума на информация за Лайт Финанси ООД се появява реклама, в която присъства фирменото наименование Лайт Финанси ООД с въпросителен знак и добавени различни твърдения, които се визуализират при различни търсения. Използваният в случая подход от страна на Лено АД пряко идентифицира конкурента Лайт финанси ООД. В рекламата на Лено АД, след изписване на фирменото наименование на конкурентното Лайт Финанси следва въпросителен знак, след който непосредствено са рекламните послания за по-изгодни условия, предлагани от Лено , включващи Лено кредитира по-гъвкаво , Лено дава 5 години гратисен , Leno Раздаде 50,000,000 лева и Leno одобрява бързо и лесно , а самата реклама като активна връзка (линк) препраща към уеб сайта на ответното дружество. При тези данни е прието, че ответното дружество ползва Google AdWords/Google Ads като платформа за реклама чрез зададени ключови думи. Отбелязано е, че за конкретната услуга се поставя и сравнителна форма по-гъвкаво , като по този начин недвусмислено се внушава, че Лено предоставя по-изгодни условия от конкурента Лайт Финанси ООД. Поради това съставът на АССО е обосновал извод, в случая е налице сравнителна реклама, тъй като процесната реклама съдържа достатъчно данни, които позволяват ясно и недвусмислено идентифициране на сравняваните обекти. В допълнение целта на рекламата е въздействие върху икономическото поведение на потребителите, които да се преориентират от Лайт Финанси ООД към Лено АД. В останалата част решението на КЗК е потвърдено, а жалбата - отхвърлена като неоснователна. По отношение на приложението на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 33 ЗЗК, решаващият състав на първоинстанционния съд е приел, че въпреки използването на послания с рекламен характер, те нямат заблуждаващ характер. Това е така, защото в случая предлаганият продукт е паричен кредит, който се характеризира със специфична група потребители, които ще извършат допълнителни проучвания относно конкретните условия на отпускане на кредит, поради това тези послания не биха довели до спонтанна мотивация у потребителите. Освен това в рекламата на Лено АД не се установява съдържание на неверни сведения или представяне на факти в изопачен вид, тъй като рекламните послания има описателна информация и съобщителен характер. Установено е, че няма противоречие между съдържанието на рекламните послания и предлаганите условия за сключване на договор за кредит от страна на Лено АД. По отношение на приложението на чл. 30 ЗЗК, първоинстанционният съд се е позовал на изложените аргументи за липсата на неверни данни или изопачаващи факти и обстоятелства в процесните рекламни съобщения, поради което е счел, че липсва първият елемент от фактическия състав на нарушението. Също така, съставът на АССО е посочил, че от данните от преписката не се установяват други действия или бездействия на Лено АД, за които да се твърди, че са осъществени в противоречие с добросъвестната търговска практика, които да увредят или да поставят в опасност от увреждане интересите на конкурентите в отношенията помежду им, поради това не намира приложение и общата забрана, визирана в чл. 29 ЗЗК. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви, които с оглед възможността по чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, касационният състав намира за ненужно да възпроизвежда в настоящото изложение, като ще се фокусира към тяхното допълване и прецизиране. На първо място, следва да се посочи, че в касационната жалба на Лайт Финанси ООД за първи път се прави искане за установяване на нарушение на чл. 35, ал. 2 ЗЗК от страна на Лено АД. Подобен довод е недопустим, тъй като той не е релевиран в искането на Лайт Финанси ООД пред КЗК и не е обсъждан, поради което касационната инстанция не дължи произнасяне по него. Проучването от КЗК по преписката обхваща само твърденията, съдържащи се в жалбата. Допълнително наведените доводи, след първоначалното искане, са нови и не са обхванати от проучването, нито ответникът е имал възможност да се запознае с тях и да организира защитата си. Поради това наведените доводи в касационната жалба за първи път не подлежат на разглеждане, обратното би нарушило принципите на равнопоставеност между страните и предоставянето на адекватни правни средства за защита. Преди всичко следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 29 ЗЗК забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Систематичният анализ на разпоредбата на ЗЗК, уреждаща общата забрана за нелоялна конкуренция, налага извода, че за да бъде установено нарушение по смисъла на закона, следва да са налице следните предпоставки в условията на кумулация: 1) наличие на действие или бездействие при и по повод осъществяване на стопанска дейност на определен пазар; 2) въпросното действие или бездействие да е в противоречие с добросъвестната търговска практика и 3) да е налице увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. Като икономическите оператори, действащи на съответния пазар, трябва да бъдат предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗЗК, която определя "предприятие" като всяко физическо, юридическо лице или неперсонифицирано образувание, което извършва стопанска дейност, независимо от правната и организационната си форма. Наред с горното, с разпоредбите на чл. 30-37 ЗЗК законодателят е определил и специални състави на нелоялната конкуренция - Увреждане на доброто име на конкурентите; Въвеждане в заблуждение; Забрана за заблуждаваща и сравнителна реклама; Имитация; Нелоялно привличане на клиенти; Забрана за разгласяване на производствени или търговски тайни, като за да бъде изпълнен някой от тях, задължително следва да са налице предпоставките на общата забрана. В този смисъл, общата забрана за нелоялна конкуренция представлява основата, върху която се надграждат елементите от фактическия състав на специалните състави, като следва изрично да се подчертае, че за едно и също поведение санкция може да бъде наложена само по един от съставите, макар да са осъществени елементите, както на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК, така и на някой от специалните състави по чл. 30-37 ЗЗК - обратното влиза в противоречие с принципите на справедливост и адекватност при налагането на имуществени санкции. При това, едва при липсата на елемент, квалифициращ нарушението, като такова по някой от специалните състави, същото може да бъде определено като нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК. Относно първия елемент от фактическия състав на чл. 29 ЗЗК, безспорно е установено, че двете дружества Лайт Финанси ООД и Лено АД са предприятия по смисъла на вложеното съдържание на това понятие в конкурентното право, тъй като и двете дружества осъществяват стопанска дейност. Съгласно установеното от АССО и КЗК относимата към конкретния спор стопанска дейност е свързана с предоставянето на кредити (като съответен продуктов пазар), на територията на цялата страна (като съответен географски пазар). Процесният период също е правилно определен от началото на месец януари 2023 г. до края на месец февруари 2023 г. Относно втория елемент на чл. 29 ЗЗК, а именно противоречие с добросъвестната търговска практика, в конкретния случай неизменно се свързва с извършване на анализ на специалните нарушения, визирани в разпоредбите на чл. 30, чл. 32, ал. 1 вр. с чл. 33 и чл. 32, ал. 1 вр. чл. 34 ЗЗК. ЗЗК въвежда заблуждаващата реклама като една от формите на нелоялна конкуренция, която е забранена поради негативния ефект, който оказва или може да окаже в отношенията между конкурентите чрез непряко въздействие върху икономическото поведение на потребителите. В защита на тези комплексни интереси законодателят е създал правна рамка, целяща да ограничи рисковете и негативите от разпространението на заблуждаващата реклама. В чл. 32 и чл. 33 ЗЗК е уредена общата забрана за заблуждаваща реклама, изцяло хармонизирана с европейските норми, като въвежда в националното законодателство разпоредбите на Директива 2006/114/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 година относно заблуждаващата и сравнителната реклама /Текст от значение за ЕИП, OB L 376, 27.12.2006 г., стр. 21 27, специално издание на български език: глава 15 том 18 стр. 229 235/. Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 33, ал. 1 ЗЗК, заблуждаваща е всяка реклама, която по какъвто и да е начин, включително по начина на нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига, и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение или по тези причини нанася или може да нанесе вреди на конкурент. С визираната разпоредба се цели да се ограничат действията на предприятията при създаването и разпространението на реклами, с цел да се избегнат рекламни послания, които изнасят неверни твърдения, използват неясни послания, които премълчават или преувеличават информация, която достига до крайния потребител. За да е осъществен съставът на нормата на чл. 32, ал. 1 ЗЗК, е необходимо преди всичко да се установи наличието на реклама по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗК. Както вече бе посочено в настоящото изложение, дефиницията за "реклама" включва всяко съобщение във връзка с търговия, занаят или професия, което има за цел да насърчи реализацията на стоки или услуги, включително на недвижими имоти, права и задължения. Съгласно член 4, буква a) от Директива 2006/114, във връзка с член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета ("Директива за нелоялни търговски практики") /Текст от значение за ЕИП, OB L 149, 11.6.2005 г., стр. 22 39, специално издание на български език глава 15 том 014 стр. 260 277/ заблуждаваща по-специално е рекламата, която пропуска съществена информация, необходима на средния потребител съгласно контекста, за да вземе решение за сделка на база осведоменост, или която укрива или предоставя по неясен, неразбираем, двусмислен или несвоевременен начин такава информация и която следователно подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Директива 2005/29 не дава определение на понятието "съществена информация", но видно от член 7, параграфи 1 и 2 от същата директива, такава е информацията, от която средният потребител се нуждае според контекста, за да вземе решение за сделка на база осведоменост и пропускането на която следователно може да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Националните юрисдикции следва да проверяват с оглед на обстоятелствата във всеки конкретен случай дали предвид потребителите, до които е адресирана, дадена реклама може да има заблуждаващ характер (Решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 18 ноември 2010 г., Lidl, по дело C 159/09, EU:C:2010: 696, т. 46 и цитираната съдебна практика, както и от 12 май 2011 г., VingSverige, по дело C-122/10, EU:C:2011:299, т. 51). За тази цел те трябва, от една страна, да вземат предвид как средният потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, възприема стоките или услугите, предмет на разглежданата реклама, и от друга страна, да отчетат всички релевантни по отношение на делото обстоятелства с оглед както произтича от член 3 от Директива 2006/114 на съдържащите се в спорната реклама сведения и като цяло на всички нейни елементи (СЕС, Решение от 18 ноември 2010 г., Lidl, по дело C 159/09, EU:C:2010:696, т. 47 и 48 и цитираната съдебна практика) /СЕС, Решение от 8 февруари 2017, Carrefour Hypermarchйs, по дело C-562/15 ECLI:EU:C:2017:95, т. 29-31/. С оглед приетата фактическата обстановка и правилното приложение на материалния закон, настоящият касационен състав намира, че е важно да отбележи следното относно използването на метатаговете и метаданните на уебсайт. КЗК е разгледала именно използването на метатагове, съставени от ключови думи от страна на Лено АД. Така в настоящото производство пряко приложение намира Решение на Съда на Европейския съюз от 11 юли 2013 г. по дело C-657/11, Belgian Electronic Sorting Technology, ECLI:EU:C:2013:516, с което се дава тълкуване на Член 2, точка 1 от Директива 84/450/ЕИО на Съвета от 10 септември 1984 г. относно заблуждаващата и сравнителната реклама, изменена с Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г., и член 2, буква а) от Директива 2006/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно заблуждаващата и сравнителната реклама. Относно използването на метатагове в метаданните на уебсайт. Метатаговете, съставени от ключови думи ("keyword metatags"), които се разчитат от търсачките при търсенето в интернет пространството с цел насочване към многобройни, намиращи се в него сайтове, са един от факторите, позволяващи на тези търсачки да подреждат сайтовете според тяхната относимост предвид въведената от интернет потребителя ключова дума. Следователно използването на такива тагове, съответстващи на наименованията на стоки на конкурент и на търговското му наименование, по принцип би довело до това, когато търсещият стоки на този конкурент интернет потребител, въведе едно от тези наименования на стоки или това търговско наименование в търсачка, показваният от търсачката естествен резултат да се изменя в полза на ползвателя на метатаговете и връзката, препращаща към неговия уебсайт, да бъде включена в списъка с резултати евентуално в непосредствена близост до връзката, препращаща към уебсайта на същия конкурент. Въвеждайки наименованието на дадена стока на определено дружество или наименованието на последното като ключова дума, интернет потребителят цели да намери информация или оферти за тази конкретна стока или за това дружество или за неговия асортимент от стоки. Следователно, когато в списъка с естествените резултати се визуализират връзки към сайтове, предлагащи стоки на конкурент на това дружество, интернет потребителят може да възприеме посочените връзки като предлагащи алтернатива на стоките на посоченото дружество или да си помисли, че връзките препращат към сайтове, които предлагат стоките на същото дружество. Това е така, ако връзките, препращащи към уебсайта на конкурента на посоченото дружество, се окажат между първите резултати от търсенето в близост до тези на същото това дружество, или ако конкурентът използва наименование на домейн, което препраща към търговското му наименование или към наименованието на някоя от неговите стоки. В т. 57 от своето решение, СЕС приема, че тъй като използването на метатагове, съответстващи на наименованията на стоки на конкурент и на търговското му наименование, в програмния код на уебсайт, води до това, че на интернет потребителя, който въвежда едно от тези наименования на стоки или това търговско наименование като ключова дума, се внушава, че този сайт има връзка с търсенето му, то такова използване трябва да се счита за форма на съобщение по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 84/450 и член 2, буква а) от Директива 2006/114. Ирелевантно в това отношение е обстоятелството, че тези метатагове остават невидими за интернет потребителя и че техният пряк адресат не е той, а търсачката. В това отношение е достатъчно да се констатира, че съгласно посочените разпоредби понятието за реклама изрично обхваща всяка форма на съобщение, включвайки съответно и непреките форми на съобщение, когато същите могат да окажат влияние върху икономическото поведение на потребителите и така да засегнат конкурента, с чието наименование или стоки метатаговете правят връзка. Впрочем няма съмнение, че такова използване на метатагове представлява рекламна стратегия, тъй като цели да насърчи интернет потребителя да посети сайта на ползвателя и да прояви интерес към неговите стоки или услуги. Поради което, съюзните съдии приемат, че член 2, точка 1 от Директива 84/450 и член 2, буква а) от Директива 2006/114 трябва да се тълкуват в смисъл, че съгласно даденото му в тези разпоредби определение, понятието "реклама" обхваща използването на наименование на домейн, както и използването на метатагове в метаданните на уебсайт. Безспорно в настоящата хипотеза, използваните ключови думи за насочване към предлаганите услуги от Лено АД са с рекламен характер, с цел достигане до възможно най-широк кръг потребители. Установено е, че при търсене в Google по ключова дума на информация за Лайт Финанси ООД се появява реклама, в която присъства фирменото наименование Лайт Финанси ООД с въпросителен знак и добавени различни послания за по-изгодни условия, предлагани от Лено , включващи Лено кредитира по-гъвкаво , Лено дава 5 години гратисен , Leno Раздаде 50,000,000 лева и Leno одобрява бързо и лесно , а самата реклама като активна връзка (линк) препраща към уеб сайта на ответното дружество. Правилно е прието от КЗК и АССО, че посочените послания не представляват заблуждаваща реклама, тъй като не е пропусната съществена информация, необходима на средния потребител съгласно контекста, за да вземе решение за сделка на база осведоменост, както и не се укрива или предоставя по неясен, неразбираем, двусмислен или несвоевременен начин такава информация и която, следователно, не подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел (Решение 8896 от 17.07.2024 г. по адм. дело 1026/2024 г., на ВАС, Решение 11696 от 28.11.2023 г. по адм. дело 4078/2023 г., на ВАС, Решение 11619 от 27.11.2023 г. по адм. дело 4313/2023 г., на ВАС). Това е така, тъй като рекламните послания отговарят на предлаганите условия за сключване на договор за кредит от страна на Лено АД, съгласно представени доказателства, включващи публикувана информация на уебстраницата на двете предприятия и обща информация по чл. 5, ал. 1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП) (папка 2, л. 25-31 и л. 214-220). От това следва, че не е изпълнен фактическият състав на разпоредбата на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 33 от ЗЗК и не може да бъде установено нарушение. От друга страна, относно приложението на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 34 ЗЗК, правилно АССО е приел, че в основата си спорът между страните се основава на начина на използване и самото визуализиране на рекламното послание и доколко неговото съдържание чрез сравнителна реклама между конкуренти стоки или услуги може да доведе до увреждане на интересите на конкурента. Следва да се има предвид, че използваните метатагове под формата на ключови думи, видно от представените доказателства по преписката, (папка 2, стр. 205-206 и отговор от Лено АД по вх. към КЗК-144/23.03.2023 г. на въпрос 7) предприятието само е избирало ключовите думи и такива са били лайт , финанси , light , finance , посочени една след друга. Това обстоятелство насочва, че предприятието, посочвайки двете ключови думи една след друга на български и на английски език, е целяло да използва наименованието на предприятието Лайт финанси ООД, извличайки облага от своята реклама, която да се появява при изписване на метатаговете, насочени към информация за Лайт финанси ООД в платформата Google. Съгласно условията на рекламната програма на Google Ireland Limited (папка 2, л. 184), е посоченото, че клиентът (дружеството, което подписва условията или ги приема по електронен път) носи пълната отговорност за всяко от изброените : (i) Реклами, (ii) проследяване на реклами или решения за насочване (например ключови думи) ( Цели ), (iii) страниците, към които Рекламите насочват гледащите ги лица (например крайни страници, мобилни приложения) заедно със свързаните с тях URL адреси, ориентировъчни точки и пренасочвания ( Страници, към които насочват Рекламите ) и (iv) услуги и продукти, които се рекламират на Страниците, към които насочват Рекламите (наричани заедно Услуги ). Като допълнителни мотиви, може да бъде отбелязано, че самото предприятие Лено АД посочва, че част от екипа на предприятието Лайт Финанси ООД е съставен от лица, които са бивши служители на Лено АД и навежда твърдения за нелоялни търговски практики спрямо Лено АД. Това обстоятелство представлява индиция за евентуалния мотив на Лено АД за въвеждането на ключови думи, които всъщност представляват търговското наименование на предприятието Лайт Финанси ООД. От всичко гореизложено е видно, че Лено АД е целяло увреждане на предприятието Лайт Финанси ООД и извличане на неследваща облага, чрез използването на забранена сравнителна реклама между двете предприятия, която да промени икономическото поведение на потребителите и да ги пренасочи към услугите, предлагани от Лено АД, тъй като рекламата на предприятието се визуализира на първо място при търсене на конкретна информация за Лайт Финанси ООД. Като в случая рекламата не е основа на обективно сравнение между предлаганите продукти на двете предприятия, а цели да се дискредитират и опетнят предлаганите продукти от страна на Лайт Финанси ООД и така да се увредят интересите му в противоречие с разпоредбата на чл. 34, ал. 2, т. 5 ЗЗК. Относно приложението на чл. 30 ЗЗК, правилно е прието от КЗК и АССО, че липсва нарушение на посочената разпоредба. Това е така, тъй като един от елементите на фактическия състав не е изпълнен, а именно, че от страна на Лено АД за създаването на съдържанието на процесните рекламни съобщения не са използвани неверни сведения или представяне на факти в изопачен вид, видно от анализ по приложението на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 33 ЗЗК, извършен по-горе. Правилно също така е прието, че не се установява нарушение на общата забрана, визирана в чл. 29 ЗЗК от страна на Лено АД, тъй като неговото поведение за увреждане на интересите на Лайт Финанси ООД вече е преценено през призмата на специалните състави. Поради гореизложеното, неоснователни са всички, съдържащи се в трите касационни жалби, оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, поради това обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора на страните не се дължат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,