Решение № 4590 от 2.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 366/2025 г.

ВАСПърво отделение02.05.2025 г.докладчик Румяна Лилова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение 3400 от 06.11.2024 г., постановено по адм. д. 669 по описа на Административен съд Стара Загора за 2023 г. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Стара Загора при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ Членове: /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА/п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие (ОД на ДФЗ) Стара Загора, чрез упълномощената юрисконсулт Т. Василева, срещу Решение 3400 от 06.11.2024 г., постановено по адм. д. 669 по описа на Административен съд Стара Загора (АС Стара Загора) за 2023 г. С него, по жалба на Институт по розата и етеричномаслените култури, с ЕИК 123135645 е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане 01-240-3300/71#1 от 04.10.2023 г. (АУПДВ), издаден от директора на ОД на ДФЗ - Стара Загора. Наред с това, ДФЗ е осъден да заплати на настоящия ответник по касация сума в размер на 4426,52 лв. за сторените по делото разноски. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила липса на анализ на приобщените по делото доказателства и в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се направеният от съда извод, че неиздаването на нарочен акт по чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила основание за отмяна на спорния АУПДВ. В тази връзка съдът не е съобразил, че подпомагането по директни плащания и подпомагането, предоставено по процесната мярка, са резултат на различни административни производства, и не е разгледал и коментирал реда и условията, които регулират плащанията по процесната помощ. Последното производство представлява временна мярка за предоставяне на държавна помощ, чиито цел, вид и форма са регламентирани в приетите на 02.09.2022 г. Указания за прилагане на държавната помощ и се основава на приетата от Комисията Временна рамка за мерки за държавна помощ при кризи в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна. При това съдът не е изложил никакви мотиви и не е обсъдил правните и фактически основания, изложени в спорния АУПДВ, както и заключението на приетата съдебно техническа експертиза (СТЕ) поотделно и в съвкупност с останалите приети по делото доказателства изводите на вещото лице, според касационния жалбоподател, потвърждават изцяло основанията за издаване на спорния АУПДВ, които са свързани с констатираните недопустими за подпомагане площи, декларирани от дружеството. Съдът не е съобразил, че основното условие, което не е и спорно, е кандидатът да е подал заявление по директни плащания на площ за 2022 г., без да е налице изискване за издаване на крайния акт по процесната помощ и крайния акт по директните плащания уведомително писмо. Не е взел предвид също така, че чл. 32а от Наредба 3 от 17.02.2015 г. не е приложима в производството по издаване на спорния АУПДВ. В този смисъл касационният жалбоподател релевира доводи, че съдът не е анализирал фактическите и правни основания, посочени в акта и не взел предвид действието на относимата нормативна уредба, поради което е формирал неправилни крайни изводи. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу оспорения АУПДВ. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Прави се бланкетно възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не изпраща представител. Ответникът Институт по розата и етеричномаслените култури оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и допълнително представени молби. Излага съображения по съществото на спора. Моли присъждането на сторените по делото разноски, за което представя списък на разноските и доказателства за извършването им. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Стара Загора е бил АУПДВ 01-240-3300/71#1 от 04.10.2023 г., издаден от директора на ОД на ДФЗ - Стара Загора, с който на Институт по розата и етеричномаслените култури е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 46581,48 лв., ведно с лихвата, считано от 28.09.2022 г. Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, първоинстанционният съд е направил фактически установявания и правни изводи, които са му дали основание да отмени оспорения АУПДВ. Изложил съображения, че АУПДВ е издаден в нарочно производство по ДОПК от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които обосновавали отмяната му на основание чл. 146, т. 3 АПК. Съобразил, че производството по реализиране на схемите за директни плащания по чл. 1 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба 3 от 17.02.2015 г.), започва с подаването на заявление за подпомагане от заинтересования кандидат, формата, редът, в т. ч. и сроковете за подаване, и съдържанието на което са уредени посредством правилата, съдържащи се в Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба 5 от 27.02.2009 г.). Взел предвид, че по предписанието на чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) РА извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите, а по чл. 43, ал. 2 ЗПЗП РА проверява заявленията за подпомагане по схемите за директни плащания съгласно чл. 37 ЗПЗП. Наред с това, съдът съобразил също така, че съгласно чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. ДФЗ РА уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК, като такова изрично произнасяне от страна на ДФЗ РА се изисквало и от подзаконовите нормативни актове, които регламентират отделните мерки за подпомагане. На основание цитираната правна регламентация съдът направил извод, че административното производство, образувано по заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, следва да приключи с издаване на изричен акт уведомително писмо, което отразява резултатите от извършените проверки, одобрената за плащане сума, съответно размера на наложените намаления и/или санкции. В тази връзка приел, че в случая няма данни и не се твърди по подаденото от настоящия ответник по касация заявление за подпомагане да е издаден нарочен акт по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г., с който да се одобрява, намалява или отказва изплащането на годишна финансова помощ след извършването на административните проверки и проверките на място за изпълнението на изискванията на подпомаганите дейности. Направил извод, че констатациите, които се съдържат в този краен административен акт и той самият, подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. Изложил съображения, че до влизането в сила на акта по чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г., който следва да съдържа конкретни съображения относно наличието на недопустимост, каквато в случая се твърди с оспорвания АУПДВ, компетентният административен орган не може да упражни правомощието си по чл. 20а, ал. 5, във връзка с чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП, тоест да издаде АУПДВ. Това, според становището на съда, е опосредено от наличието на предходен, самостоятелен административен акт, който установява основните параметри на публичното държавно вземане и обуславя откриването на производство по издаване на АУПДВ. Възприел липсата на издадено уведомително писмо по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. и издаването на АУПДВ при отсъствието му, като индикация за издаването му при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Израз на това било и ограничаването на възможността на заявителя да изложи своите възражения срещу констатациите на проверяващите органи, което го лишило от упражняването на ефективна защита на засегнатите му права и интереси. В този смисъл, на основание приетото от съда за нарушено нормативното задължение на административния орган за издаването на нарочен акт, съдържащ данните за оторизация и извършени плащания, съдът отменил спорния АУПДВ като издаден в противоречие със закона поради неправилно приложение на разпоредбите, съдържащи материалноправните предпоставки за издаване на АУПДВ по смисъла на чл. 32а от Наредба 3 от 17.02.2015 г., във връзка с чл. 20а, ал. 5 и чл. 27, ал. 3, 5 и 7 ЗПЗП. В съответствие с изхода на спора съдът присъдил и разноските за първоинстанционното производство. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено при наличието на релевираните касационни основания за неговата отмяна. Основателно касационният жалбоподател се оплаква, че за да отмени спорния АУПДВ на основание допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в издаването на АУПДВ без преди това да е издаден акт по чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г., съдът не е разграничил административните производства по подпомагането по директни плащания и подпомагането, предоставено по процесната мярка. Оправдано се възразява от него, че решението не съдържа съображенията на съда, изведени на основание реда и условията, които регулират плащанията по процесната помощ - производството представлява временна мярка за предоставяне на държавна помощ, чиято цел, вид и форма са регламентирани в приетите на 02.09.2022 г. Указания за прилагане на държавната помощ (Указания/та) и се основава на приетата от Комисията Временна рамка за мерки за държавна помощ при кризи в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна. Основателни са развитите в касационната жалба съображения, че недължимо е било издаването на уведомително писмо по чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. Посочените по - горе указания и разпоредбата на чл. 162, ал. 1, т. 8 ДОПК не дават основание да се приеме, че за публичните вземания, каквито са и неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, издаването на нарочен акт преди издаването на такъв с характер на спорния, не е предвидено от приложимата позитивна правна регламентация. Не е налице правно основание да се приеме, че издаването на АУПДВ е опосредено от наличието на предходен, самостоятелен административен акт, който да установи публичното държавно вземане и да е основание за откриването на производство по издаването му. Вярно е, че Указанията регламентират извършване на проверка на заявлението на бенефициера, след което административният орган взема решение за одобрение по заявлението или прави отказ, както и изпраща уведомително писмо на земеделския стопанин за изплатения размер на помощта или направения отказ. Липсата на такова писмо обаче не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да опорочи АУПДВ до степен на незаконосъобразност. В този смисъл недължимо е било от административния орган издаването на нарочен акт по чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г., възприето като съществено нарушение на административнопроизводствените правила основание за отмяната на спорния АУПДВ от съда. Затова неиздаването на такова уведомително писмо не може да се възприеме като пречка да се издаде АУПДВ за възстановяване от съответния земеделски стопанин на публично държавно вземане на изплатена финансова помощ, за която е установено, че не са налице или са отпаднали предпоставките за изплащането й, както е прието от първоинстанционния съд. В този смисъл е и приетото по сходен казус разрешение от Върховния административен съд, състав на първо отделение с Решение 12332 от 14.11.2024 г., постановено по адм. д. 5085 по описа за 2024 г. Вярно е твърдението от касационната жалба, че съдът не е изложил никакви мотиви и не е обсъдил правните и фактически основания, изложени в спорния АУПДВ, както и заключението на приетата съдебно техническа експертиза (СТЕ) поотделно и в съвкупност с останалите приети по делото доказателства. Това процесуално поведение на съда е последица на неправилния му извод за незаконосъобразност на АУПДВ като издаден при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, счетено за достатъчно основание за неговата отмяна. Доколкото този извод на съда е несподелим при проверката на съдебния акт по реда на касационния контрол, обжалваното съдебно решение подлежи на отмяна. При това делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС Стара Загора при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. При постановяване на съдебното решение съдът следва да съобрази предявените от закона изисквания към съдържанието на акта съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК. Следва да извърши преценка на всички приобщени по делото писмени доказателствата, относими към случая, и заключението на СТЕ и да изложи пълноценни мотиви в рамките на съдебния контрол по всички спорни въпроси. При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във Върховния административен съд в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение