Решение № 5702 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5706/2018 г.

Решение № 5702 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5706/2018 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на секретаря на община В. против решение № 445/07.03.2018 г., постановено по адм. д. 2245/2017 г. по описа на Административен съд-В. (АС-В.), с което е отменено негово Решение № ДОИ17000099 ВН_ВН/13.07.2017 г. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно, неправилно и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Не претендира разноски. Ответната страна Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията (СОПА), редовно призована за съдебно заседание, не е изпратила представител, но е изразила становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмено възражение и молба-защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява само становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от заинтересовано лице, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 445/07.03.2018 г., постановено по адм. д. 2245/2017 г. по описа на АС-В. е отменено Решение № ДОИ17000099 ВН_ВН/13.07.2017 г. на секретаря на община В. за предоставяне на достъп до обществена информация по депозирано заявление № ДОИ17000099 ВН_ВН/29.06.2017 на СОПА и е изпратено делото като преписка за произнасяне по това заявление. Административният съд е приел, че административният орган е тълкувал и приложил неправилно материалноправните норми като не е предоставил достъп до исканата обществена информация по избрания от заявителя начин без да са налице обективни причини за това. Така постановено съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. Административният съд е събрал всички относими към спора доказателства като е извършил и оглед на оригиналния Генерален план на гр. В. от 1900 г., при което е приел за установено, че планът, достъп до който е поискан от СОПА, е в добре запазени графични изображения и текстово отразяване, които са контрастни, четими и повдигнати в цвят без физически повреди и деформации, които да са пречка за сканиране или фотографиране, респективно извършването на тези дейности да направи неизползваема информацията, която се съдържа в плана. При така установената фактическа обстановка АС е обосновал извод, че не е налице амортизирано състояние на картната основа посоченото в решението на секретаря на Община В. като фактическо основание за определяне начина на достъп до исканата информация само чрез преглед на оригинала. Решаващият съд правилно е приел, че в случая като е отказана исканата форма на достъп до обществена информация - електронно копие на формално основание, което не е кореспондира с действителните факти, задълженият субект е допуснал нарушение на закона. Правилно и обосновано АС-В. е приел, че събраните по делото доказателства опровергават съществуването на хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, според която е допустимо да не бъде съобразена предпочитаната форма за предоставяне на исканата информация ако липсва техническа възможност за това. Пред първата инстанция в подробна молба от 10.11.2017 г. секретарят на община В. се е позовал на чл. 83 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба/та), за да аргументира невъзможността да бъдат спазени изискванията към преобразуването на планове и карти от графичен в цифров вид. Този довод не се поддържа в касационната жалба, а се явява и неоснователен, доколкото не отчита предмета и предназначението на цитираната наредба, а и обстоятелството, че съществува установено в закон задължение за изработване и поддържане на кадастралните карти в цифров вид (чл. 28 от Закона за кадастъра и имотния регистър), което предполага необходимост от извършване на преобразуване в цифров вид на планове и карти, създадени и одобрени в графичен вид, с цел поддържане на данните в тях в цифров вид за добросъвестно създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри. Допълнително следва да бъде посочено, че на основание § 3, ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби на Наредбата нейните разпоредби не се прилагат за документи, данни и характеристики на обектите на кадастралната карта и кадастралните регистри, чието описание не съответства на одобрения формат от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Следователно до изпълнение на задължението за преобразуване в цифров вид на плана не е налице пречка за създаването на негово копие в електронен вид, за което АС-В. е приел за установено, че не съществуват ограничения от външния вид на съществуващия оригинал. Не е възможно да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че поради характера на исканата информация, нейното предоставяне под формата на преглед на оригинала е обективно затрудняващо възприемането и използването й, а в конкретния случай представлява и реална опасност повреждане (амортизация) и унищожаване на важен документ, създаден преди повече от столетие. В тази ситуация добросъвестното управление несъмнено налага запазването на оригинала и чрез създаването на негови копия, особено в установената от АС-В. хипотеза на заявена готовност за извършване на тази техническа дейност от заявителя за негова сметка. Правилно секретарят на Община В. е разгледал искането като заявление по ЗДОИ доколкото СОПА иска достъп до обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, а не административна услуга по повод план/скица за конкретен собствен недвижим имот, но АС-В. правилно е приел за установено, че е допуснато нарушение на приложимия закон. По изложените съображения касационната инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебното решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответната страна претендира заплащане на разноски в размер на 400 лв. според списък по чл. 80 от ГПК, но не представя доказателства за направени разноски пред настоящата инстанция, поради което независимо от изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,